Та легнахме си ние и той започна уж да ми обяснява защо не искал да ходи макар изибщо да не съм коментирала неговото решение, просто му казах, че той си решава. Обясненията му не ми приличаха на обяснение защо е решил да не ходи, а по-скоро на обяснения в любов. Като на всяка жена ми бе особено приятно да ги чуя. Накрая ме попита:
- Разбра ли защо не искам да ходя?
- Честно казано не.
- Ами защото само с теб се чувствам истински щастлив и ми липсваш, липсвате ми двете /визира дъщеря ни/. Има и още но, друг път ще приказваме.
И като всяка жена това още ме тормози, чак днес не мога да работя и все за това мисля.
А той напоследък е някак отнесен, все едно е в депресия. Постоянно вечер си говорим по темите - какво е изневяра, детска ревност /визираме пубертетска ревност в стил как може тя да обръща внимание на него, не на мен/ и показните желания на колежките, които не знаят какво точно искат.
И да отбележа, за да стане ясно, за мен изневяра е не секса с друга, а съзнателното залъгване, че имаш чувства и пренебрегването на партньора.