Мами, безспорно прохождането е един от най-чаканите и радостни моменти в живота на нашите деца, но с него идват и многобройните падания. Виктория вече от близо месец е с "ходещи крачета" 
и вече има няколоко сериозни падания. днес бяхме на детски рожден и ден и отново се върнахме с голяма синка на челото. Сигурно е нормално и с времето може би ще свикна, но все още проливам по някоя сълза при всяко нейно падане. А при вас как е?
Виж целия пост
и вече има няколоко сериозни падания. днес бяхме на детски рожден и ден и отново се върнахме с голяма синка на челото. Сигурно е нормално и с времето може би ще свикна, но все още проливам по някоя сълза при всяко нейно падане. А при вас как е? 
Мисля че след около месец ще е вече по- стабилна, а за да ускориш нещата трябва да се упражнявате. Както казах пазете главата. Аз плаках за пръв пътслед падане, когато се беше навела (без да свива колената) да вземе камъче и хоп по-лице на земята, освен че се изплаши, си беше наранила и устничката и й тече малко кръв. Така че ако трябва придържай я за яката на блузката зад вратлето, когато видиш че обстановката наоколо е несигурна и има препятствия. 
Дали защото на прощъпулника се спъна? 
И си ме боли още 
. За падането пада и моето слънчице, но повече ме притеснява че винаги като ходи и си играе в къщи има нещо в устата, четка за зъби, някаква играчкоа , сд и какво ли не. Ако падне ще му иде до сливиците, ама бог да ги пази, защото ние едва ли бихме успели. 
Изправи ми се косата.Добре,че нямаше последствия 