В4ера потеглихме от Франция към къ6ти. Пътят е много дълъг- имахме да сменяме метро и влак до лети6тето, отне ни около 2 4аса, после отидохме на погре6ен терминал, та трябва6е да се връ6таме, но в крайна сметка си бяхме на време за самолета и вси4ко до тук мина добре. Бях много изморена, за6тото имахме багаж, Оли все намира6е за не6то да помрънка(добре 4е заспа във влака ), а и тази навалица от хора в метрото, всеки се блъска, всеки бърза, няма място къде да седне6...абе стресира6то е.
На лети6тето в Копенхаген ни 4ака6е един на6 приятел с колата. Живеем на около 4ас и половина от лети6тето, а колата я бяхме оставили на него и сега той дойде да ни вземе. Когато най- сетне седнахме в колата и сложих Оли в стол4ето и се успокоих. Казах си "Най-после свър6и целия стрес. Сега 6те си по4ина в колата..." Потеглихме по магистралата от лети6тето. Бе6е към 21.00 4аса, тъмно, само фаровете на колите идва6ти от сре6та светят....Тъкмо ве4е се успокоих и запо4нах да си мисля как 6те се приберем в къ6ти и утре какви курабийки за Коледа 6те направя като изведнъж, то4но за секунди видяхме не6то на пътя и двамата с приятеля ни по4ти в хор изкре6тяхме "Внимавай!!!" Вси4ко стана за не пове4е от 3 секунди и половина, в последната секунда видях, 4е това е колело(велосипед). Оказа се, велосипедът е бил зака4ен на колата, която е карала някъде пред нас. По някакъв на4ин колелото се е изхлузило от колата и ние се забихме право в него! Представете си- на магистралата, където скоростта е 120 км/4. Мъжът ми веднага удари спира4ка, но колетото бе6е влязло под колата ни и така го "суркахме" с нас около стотина метра докато най-после спрем. Истинско 4удо е, 4е някой не се заби в нас, когато ударихме спира4ка. Е, тя колата не спря веднага, но драсти4но намали скоростта. А зад нас си карат с висока скорост. Спряхме на страна, слава Богу, 4е има6е местенце къде да спрем. Не винаги по магистралите има място къде да спре6 и то моментално. Излязохме. Колелото бе6е под колата и здраво закле6тено. Дърпахме, но не можахме да го извадим. Обадихме се на пътна помо6т да дойдат. За капак Оливия така се наака и трябва6е да и сменям пампата в колата-има6е ако по гърба си! Добре 4е 4антата с дрехите ми бе6е под ръка, та я преоблякох. Трябва6е да из4акаме известно време докато ни намерят от пътна помо6т. За 6тастие не 4акахме прекалено дълго. Преди това оба4е до нас спря една кола. От нея излезе един мъж и ни попита дали сме виждали колелото му!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Мъжът ми се усмихна и му каза " Дааа, под колата ни е..." 4овекът се оказа свестен и каза, 4е много съжалява. Даде си телефон, адрес и тн., тъй като е редно неговата застраховка да поеме 6тетите.
След малко дойдоха 2 големи камиона. За секунди повдигнаха колата и я натовариха. А колелото изглежда6е сяка6 някой го е дъвкал дъвкал и изплул. Ка4ихме се и ние на големия камион и ни закараха до Гаража(където поправят колите) Там колата 6те остане известно време, докато я оправят.
Приятелят ни живее6е на близко, за на6е 6тастие, и той ни закара с неговата кола до къ6ти. Когато седнахме в неговата кола си казах "Ок, спокойно. Сега 6те стигнем. Пове4е колела едва ли 6те има по пъти6тата..." Е, тъкмо стигаме до пресе4ната улица, където живеем (там няма много ули4но осветление и по4ти не се вижда ни6то) и по едно време изка4а някакъв то4но пред колата!!!!!!!!!!! Като насън изкре6тях " Сприииии". Но той естественно съ6то го видя и удари спира4ката. Около колата изко4иха десетина тийнейджъри, които махаха с ръце и изглеждаха така, сяка6 се е слу4ило не6то стра6но. 4естно ви казвам, сърцето ми така затуптя, а краката ми буквално се подкосиха. Приятелят ни отвори прозореца и с трепере6т глас попита "Какво се е слу4ило?". Той съ6то бая се притесни. Тогава едно девой4е, нагло нагло, с една мазна усмивка на устата попита " Къде се намира жп гарата?"
Ей, издивях! Така се задавих от напрежение, 4е само успях да и кресна " Как може да изхвър4ате изведнъж по средата на 6осето и така да стряскате хората посред но6т?" 4асът ве4е бе6е около 23.00
А тя, пак ухилена " Хихи........извинявайте....хихи......весела Коледа..." Малеееееееееее.........А кажете ми какво да ги прави6 такива? 10 минути краката ми бяха омекнали заради тях.
Прибрахме се.
Днес по план трябва6е да тръгнем за свеки. Тя живее на около 5 4аса път от тук. Кола нямаме. Единственното е да хванем влака. Който не е директен- така 4е пак трябва да се сменят влакове, пак дълъг път. Ами багажа? А и коли4ката на Оли я оставихме в колата... Стана тя една. Сега дори незнаем дали изоб6то 6те има места във влака. Нали е Коледа, хората пътуват. А при нас Коледа се празнува на 24 декември. 6те видим какво 6те стане. След 1 4ас 6те се обадя на гарата да ги питам дали имат билети.
С това завър6вам историята си. Простете ми, ако съм ви отег4ила. Имах огромната нужда да споделя това.
И от планираните курабийки 6те се откажа. Ако 6те хва6таме влака, само за тях 6те мисля къде да ги пъхам в багажа...........
Весела Коледа и благодаря на тези, които про4етоха тази ску4на история. Надявам се да не съм ви развалила деня.