Гордата Аси (Asi) - Магията, която ни завладя, остава в нашите сърца -Тема 170

Asi - The best from Funda

Разбира се,че ще гледаме Меги ,аз също нямам търпение до старта.

Предостатъчност
 Всичко, което си имам от теб
 е една недовършена песен.
 Много сълзи - Океанът по две.
 И безкрайна пустиня в сърцето ми.

 Имам и болки - различни по цвят,
 по размери, по сила, по думи.
 Имам вселена... от самота.
 И излишна любов. И безумие.
 Имам безсъния. И страхове.
 Недоверия. Липси. Неистини.
 Дал си ми толкова много, че
 нищо
 вече
 не искам.
 
автор caribiana

хади на кафе  

откраднах си нещо от Борето  



и десерт за които са се наве4еряли



и нова загадка

аз отивам да си пиша домашното, нали сме на 7 еп?

и понеже пак стана време да гледам та пак се сетих...няма ли на4ин да разберем дали моми4етата ще преведат филма до края... така ли ще си оставим филм4ето непреведено 

айде до после 

http://www.youtube.com/watch?v=DW9hceE-vBo 

Дойдох да си кажа "Лека нощ!", но виждам загадка и да се възползвам от отсъствието на другите- това е след  отвличането, в чифлика, понеже къщата им изгоря.

 За стихотворението- дали идва момент, когато човек нищо не иска? Не съм сигурна, Меги.

   И от мен за лека нощ от двама влюбени милувка - как беше: те лека нощ не си желаят, но по- лека ще е тя- / извинявам се, че не помня точно стиха - друг ще ме поправи /

Демир Бей еп 7

"Каква е цената на истинския приятел"

тейзе е полудяла, какво аджеба й стана на таз жена, защо говори така и то прд Аси, сега ще трябва да отговарям на въпросите на Аси, кой сте вие, защо е тази вражда...а какво да й отговоря, мога ли да й кажа истината, 4е съм дошъл да отмъщавам и то не на който и да е , а на семейството й   но трябва да й го кажа все някога..... при4ината за този гняв сте вие, вашето семейство...този гняв е още от детството ми, попитай за това баща си. Аси се опитва да ме убеди, баща й колко е справедлив и 4е на никой нищо лошо не е при4инил...."може би се налага да се откъснеш от земята и животните и да се огледаш наоколо, а?" "Възможно е тогава да видиш светът и хората, твоята справедливост е много по-разли4на от моята" етоооо, казах гооо, най накрая ми олекна, поне и тя ще знае за какво иде ре4....  Аси се опита да ме успокои, да разбере пове4е, спря ме с ръката си, поставена на корема ми, но пове4е подробности ще трябва а нау4и от баща си, ако той няма какво да й каже, тогава и аз нямам какво пове4е да казвам....тръгваме си, тягостно е в колата, Аси е обидена и разтревожена, иска да слезе, да повървяла, но ще по4ака, сега олмаз   ще си я закарам у тях, пък после да върви където иска, ама упорито това беее...да слезе та да слезе..инат, като си науми нещо и хоп трябва да стане по нейната ...не спира да говори, защо съм мъл4алив, баща й не би направил нищо лошо...оооо така ли сега ще ти покажа....спирам, набивам спира4ки, обръщам колата...незнае къде отиваме, 4уди се...иска да й кажа, вика.....спирам на моста, отивам и я изтеглям от колата...за ръка я водя до моста..."направи кра4ка напред Аси, сега погледни във водата, погледни в реката Аси която те4е на обратно, гледай и ме слушай, Аси....
"Таз река убива. Тя е тъмна и жестока. Но истински жестоки са хората. То4но от тва място, ето тук, майка ми се хвърли в реката, прегърнала здраво моми4енцето си и вкоп4ила ръка в пръстите на сина си. Каза ми да не се страхувам и вси4ки заедно потънахме във водите на Аси. Не само мама, в тези води умряхме и тримата"..... ето олекна ми....направила го е защото не е имала изход .... Аси пак ме пита, още не разбира, иска да знае при4ината, но затова трябва да попита баща си ...
на ве4еря сме...май вси4ки сме тъжни и замислени "Ако можехме да разрушим моста, вместо да го реставрираме,, сега може би щяхме да сме по щастливи тук на тази маса"....
излизам на терасата, взирам се в нищото, замислен...правилно ли постъпвам??? в същото време обиден на тейзе от държанието...ха ето я идва, искала да поговорим, ако ще е като днешния разговор по-добре да не говорим изобщо...ако продължаваме така нищо няма да постигнем...нои тя тъна, нали си ми е единствената леля, немога да й се сърдя дълго, нека поговорим ..."Нагърбихме се с товар, който не беше по силите ни и нашите гласове замлъкнаха "  искала да ми разкаже вси4ко, какво вси4ко..още неща ли има да нау4авам  ..азказва ми 4е била бременна, 17 годишна, не е искала бебето но принудена да го роди...тцтц...бебето се родило и умряло...взели го от ръцете й и го отнесли тцтц, ай Алаххх   кой ти при4ини това тейзе, Ихсан ли??? охххх тешекулер Алах, не еИхсан, като 4е ли камък ми падна от сърцето  , айййй детето е живо, малиииии живо е...какво ли още ще разбера тази ве4ер  ...4и4о ми го търсил, но не го открил...ние ще го намерим тейзе, ще го намерим ... тейзе се прибра, запо4на да гърми....аааххх Аси минава покрай нас...заваля....къде е тръгнала в този проливен дъжд???   отивам след нея...на моста.... спря се на моста ....гледа във водите на Аси..мокри сме и двамата...говорила с баща си, ха ...трябвало да забравя..нищо не съм можел да направя да върна майка си ...била ме разбирала..какво разбира , знае ли какво е да загубиш някой който много оби4аш??? "никога няма да простя на семейството ти Аси"  разбира баща си, но мен не може да разбере, така ли?  толкова се възхищава на баща си.4е не вижда какво се слу4ва около нея....ха бил съм заслепен от омраза...ами да ...акви ги говори?? какво прави?/?? ще се успокоя ли ако някой от тях се хвърлел в реката, вайй беее какво прави, ка4ва се на парапета..иска да ско4и за да изкпи вината на баща си, възможно ли е това, дали наистина е способна на такова нещо "Аси, какво правиш, какв се опитваш да направиш, Аси дур, дур Аси, стой ти казвам...." оохххх безмалко да ско4и това моми4е....хванах я, в моите прегръдки е... дъждът отмива сълзите й....лицето й е мокро...."не сикам да те загубя! Не искам да умреш" ...избяга...каза остави ни намира и избяга....докато се усетя 4е е в прегръдките ми и тя из4езна...за секунда.....беше при мен, притисната, безсилна, търсеща о4ите ми, търсеща отговор на въпросите  
ха....има опасност нивите да се наводнят, Аси е тук и работи заедно с вси4ки, не се спира това моми4е, аз си мислех 4е няма да дойде на работа...страхотна е! отпушваме канала....засрамен съм от нея...държала на думата си и няма да прекъсне договора...нищо не мога да кажа защото красотата й ме заслепява и мозъка ми блокира  
отивам на едно скришно място, да по4етем с Хюсеин ...и Аси дойде, да си измие ботушите в реката.... Еееее продължавай да 4етеш...викам силно 4е да може да ме 4уе и да дойде при нас ...
ха защо не сме й се били обадили....аааа нямало ли друго място, а то4но това сме избрали....ние ходим ли на нейното място....(ооооффф бееее какви о4и само, светят, светят..а какъв поглед малииии   ) на бузата ти има кал..."земята твоя и калта е твоя, а за да не се наводнят нвите ти, аз се валям в калта" тцтцтц, умницата ми тяяя, знае то4но какво да ми отговори ....красавицата ми...ще ми паднеш т моми4енце горделиво, ще бъдеш ти моя, колкот и да упорстваш и да се теглиш  


след малко 2ра 4аст...то в тази серия 4ок за писне бееее....  

браво Рени, позна загадката 

що така за4езнахте, незнам...ама нейсе, аз си продължавам да пиша

4аст 2 Демир

отивам при един бизнесмен..оо я виж ти то тук пълно с трактори, а ние се редим ан опашка ...ще и прати 4овека 2 трактора 4е да можем да изорем, Аси ще е изненадана, трябва да й се обадя.....ха свържи се с госпожицата, ако можеш 
на сутринта....аз и Аси о4акваме тракторите , сигурно се радва 4е няма да 4акаме и ще можем да свършим навреме ....надявам се не съм прегазил някой неписан закон ...ваййй бееее ще трябва и да ги откараме...аси каза "биринде сиз, биринде бен" тцтцтц, адии тогава, щом трябва и трактор ще карам....ама ми е за 1ви път, ръ4ната трябвало да спусна..под волана се намирала..еее ела 4е ми покажи бе моми4е, 4е да мога да те усетя по близо до мен...ха така опитва се да се справи с ръ4ната...ама й е трудно, ще й помогна...сияе госпожицата, толкова е щастлива, ама заради това 4е съм намерил трактори или се наслаждава на непознанията ми по шофиране на трактор или затова 4е сме заедно  дава ми напътствия ...изклю4и от скорост, дай контакт ...а аз съм се потопил в о4ите й, но тя не остава да не ме захапе...да съм гледал пътя, 4е какво да му гледам на тоз път.... ...първа, задна..ааа пак първа...дръж здраво влана ме у4и...тяяя ли какава е хитрушанааа....хоп ско4и, къде отива...ще я на4а аз нея ...... защо не остана до мен??? така ми беше хубавоооо, даваше ми кураж да се справя с тоз трактор "не моми4е, а магарица" 
на полето сме, Аси ми обяснява къде какво ще засади...тук царевица, там памук...ама какво ми пука на мен....като тя е пред о4ите ми нищо друго не ме интересува, възхищавам се на ентусиазма с който работи ....яхва си кон4ето и тръгва след трактора иска да е сигурна 4е вси4ко се върши както трябва..колко красиво седи на коня...колко й отива...гледката ми харесва...гордо яхнала коня си, вдигнала високо главата си...не се бои от нищо, и нищо не може да я спре ...
прибирам се, тейзето идва..да поговорим, олее разбрала е 4е притежавам полиците на Ихсан....откъде знае..сега ме притиска да го унищожа, какво още съм 4акал  ...иска да му взема 4ифлика и да го унищожа, заради нас, заради нея...заради миналото...аз нямам намерение да действам така..неискам да отнемам нищо от никой, иска ми се да забравя вси4ко и да продължа напред, заради Аси.....трябва да измисля нещо..излъгах я, казах й 4е са ми останали две полици...едната я дадох срещу коня на Аси....малиии какво направих, как можах то4но това да измисля, сега ще трябва да взема коня на Аси ...оооххх лелеее как да й го кажа сега....срамувам се от себе си....отивам на полето пр Аси... нямам на4ин трябва да й кажа...изправям се гордо пред нея....казвам й...боже о4ите й, ще ме изяде с парцалите....
оооххх много ме е срам от това което трябва да направя сега...казвам й..полиците...трябва да ги изплатите кколкото се може по-бързо....тя ме гледа кръвожадно, о4ите й хвърлят искри....пита ме как...няма друг на4ин...има друг на4ин й казвам...КОНЯТ ТИ.....полица срещу конят ти...охххх немога да я гледам в о4ите....изваждам полицата й я подавам, тя мисли....дали да приеме или не...дърпа я от мен...съжалявам, наистина много съжалявам....трябваше нещо да измисля за пред леля ми, това ми дйде в акъла в този момент, това реших, това направих....нетрябваше, но беше спонтанно..Аси много оби4а коня си, той е нейния живот...4увствам с много зле,....
ве4ерта Аси пристига с коня....изпълни си обещанието, както винаги държи на думата си ....той е твой ми каза "ти купи най-добрия ми приятел, но помни: конят ми ще живее с любов, а не с пари"
горда, твърда, не показва колко много я боли от раздялата, не показва тъгата си....възхищавам се на това моми4е, срамувам се от постъпката си, но тази постъпка ми показа колко силна е Аси, колко силно е моми4ето което харесвам....
тейзе би трябвало да е доволна, все пак успяхме да нараним един от 4леновете на семейството което мразим..."искаше да нараниш душите им, ето направи го" ....
коня се бунтува в конюшната, цвили, ска4а, ров4и с крака, не е щастлив, нито пък аз съм щастлив, нито пък Аси е щастлива..животното усеща, то най-добре усеща от вси4ки , нещо се слу4ва...избяга....ти4а...боже мили, нещо стана...падна....конят на Аси падна...олеее какво направих... бързо трябва да съобщя на Аси...Асиии, Асииии...тръгвай веднага..конят ти...има нужда от теб......с4упил си е крак..лежи, милото животно лежи безпомощно на земята....оххххх Аси пал4е...тя била слънцето в душата й...но и аз много я оби4ах....жалко, много жалко за красивото животно, което беше щастливо, много щастливо със стопанката си ....единстена моя и шепне Аси...става и дърпа пушката от ръцете на Ариф....боже това моми4е ме изумява, има смелостта да застреля собствения си кон, а толко й е тежко, а толко много я боли ...неее не, не...не мога да я оствя да си при4ини това...аз ще го направя, поне от тази мъка мога да я спася, поне тази гледка мога да й спестя ...взимам пушката, о4ите ми са пълни със сълзи, 4е какво е воновно животин4ето, защо то трябва да страда, с какво е заслужило това....затварям о4и и стрелям...Аси до мен пада на колене.....



Джамал Ага...

седя си аз в кафето...оооххооо я виж кой минава, Сюхейля ханъм , накъде ли е тръгнала аджеба    г-жо Сюхеля, ханъмке....все така набързо се виждаме, я да поседнем и да похапнем, да си поприказваме ..оооо бърззала, ами нищо Сюхеля, имах намерение да ви помогна (а пък и да разбера какво искате и какво смятате да правите, трябва да ви влезна под кожата ханъмке) ако смятате да отмъщавате на Коузджуоглу няма да ви е лесно , 4удех се как то4но искате да отмъстите ...хххххааааммммм, тръгна си...нищо пак ще ми падне...ха я виж ти Джейля...абе накъдето и да се обърнеш, все виждаш някой..какво прави Джейля тук ...малка ханъмке...какви си ги намислила, на концерт ли ще ходиш  оооо я ги виж ти наште Дефне и Керим....как сладко сладко си гугукат  хмммм , ще заведа зетя да си хапне розова вода "розовата вода помага на 4овек да си събере акъла"
излегнал съм се на дивана, стомаха ме тормози, онзи нехранимайко Керим не си изяде малибето и от тая розова вода и се повдига...ааааа Сюхейля мипатила съобщение....да сме се срещнели да поговорим утре...
ооооо мой племенник щял да си идва от германия, 4е за какво идва пък тоя сега, като не го познавам..и тоя ли цел има или просто на посещение...
отивам на обяд с Сюхейля , дали ще мога да изкоп4а нещо от нея ...хош кардинез сюхейля, буйрум .... дърпам и стола нали съм Ага в крайна сметка  направо на въпроса минава тая....много е директна ...ооо у4уди се 4е знам за детето което търси,, тя трябва да разбере 4е аз съм Ага и знам какво се слу4ва в този град ....е незнам кой е, незнам откъде е, незнам и кой е бащата, ама и това ще разбера, засега искам да знам как ще накара Ихсан да й каже кое е детето й....нямала време за игри4ки...."разбира се, този огън в о4ите ви, той няма да 4ака, ще избухне в пламъци, а ако това стане, ще изпепели вси4ко" ама сега ще й кажа как да съсипе Ихсан....тя незнае е 4ифлика е ипотекиран и Ихсан е в ръцете на Демир ...тези полици са изхода от положението ...хххмммм накарах я да се замисли!!!!!


е това е от мен...силна серия, беше ми трудно да опиша вси4ко, май се престарах пове4е от колкото трябва, но като 4е ли всеки момент, поглед , дума бяха важни и ми се искаше да ги спомена...страхотна игра и на Мурат и на Туба...много силна игра, вси4ки 4увства и емоции показани на лицата им...е , не го казвам за 1ви път, но яма да спра да го повтарям....

да си предложа и репликите 
поне да има какво да 4етете докато си пиете кеХвето 

Демир /към Аси/: "Може би се налага да се откъснеш от земята и животните и да се огледаш наоколо!"
Демир /към Аси/: "Тази река убива. Тя е тъмна и жестока. Но истински жестоки са хората.
Сюхейля: ..."Нагърбихме се с товар, който не беше по силите ни и нашите гласове замлъкнаха "
Демир /към Аси/: ...."Не искам да те загубя! Не искам да умреш" ...
Аси /към Демир/:..."Земята твоя и калта е твоя, а за да не се наводнят нивите ти, аз се валям в калта"
Демир /за Аси/ "Не моми4е, а магарица"
Аси /към Демир/ "Ти купи най-добрия ми приятел, но помни: конят ми ще живее с любов, а не с пари"
Джамал Ага: ""Розовата вода помага на 4овек да си събере акъла"
Джамал Ага /Сюхейля/: "Този огън в о4ите ви, той няма да 4ака, ще избухне в пламъци, а ако това стане, ще изпепели вси4ко"

Добро утро момичета! Началото на нова седмица, последната преди празниците. Да ви е успешна и ползотворна!

Меги, хубав анализ си направила!   

Отивам да се трудя. До довечера.

Добро утро  -mas:!

Данче ,благодаря за кафето,колажите са супер !

Меги ,снощи най-старателно си написала за 7 еп. и хем се смях,хем  се развълнувах от разказа на Демир,всичко ми е пред очите.
Е това обаче така си го описала цветно,че  няма как да не разсмее човек
хаха и това и Джемал ага с

Хубаво е да започнеш деня с усмивка,пожелавам го и на вас  !Лек и спокоен понеделник и успешна седмица !

 Две сладурки  .