Повод първи - Каката стана на 11 години. Имам едно златно дете което някак си чудно за мен, успява да расте нормално. Нямам да казвам че баща и въобще не благоволи да се обади за рождения и ден както и в последните 5-6 години. Но радосното е, че тя въобще не обръща внимание на това. Получи много подаръци, организирахме и един голям детски купон и тя беше страшно доволна. Е чистенето след това си беше ужас, но тя грееше направо.
Повод втори - УТРЕ СИ ПРИБИРАМ И МАЛКАТА МИ ШУШУЛКА. Най-сетне ще си я взема. Месец и половина си бяха направо кошмарни, извън себе си съм от щастие, че най-после ще мога да я гушна и прегърна. Сигурно съвсем съм превъртяла, ама с нетърпение чакам да будувам покрай нея.
Повод трети - Все още бащатата на Веси е при мен . Направо се изумявам как не си е дигнал багажа досега. Кой знае може и да е се е освестил, ама аз все още не го вярвам. Не че е песен да се живее с него, но кой каквото си е поискал, ще търпи. Малко нанагорно ми идва, че трябва да се съобразявам и с него, вместо да си карам както аз си знам, ама явно така се живее като са двама
Ще се уча сега как отново да съм майка, как да живея с мъж и въобще наново явно ще се почва живота ми.
Обаче не се отказвам от клуба на самотните майки. Все още си ме бройте тук. И с нетърпение чакам пролета та да се срещнеме и да се черпиме вече реално