Между нуждата и прищявката

Иве, наистина е трудно да разбереш кога детето иска нещо просто ей така, от инат и кога наистина има нужда от него. Все пак нещо в погледа, в гласчето го подсказват.... Понякога и най-глупавата или баналната молба могат да са много важни за детето.

И нашия пример Цвети има една лятна розова рокличка - периодично ме моли да отиде на градина с нея, но разбира се отказвам с мотива, че е зима. Вчера обаче, молбата беше по-различна. Беше ми нарисувала много картинки и сама написала писмо /мамо, моля те да си облека розовата рокля с четири блузи отдолу / Така умолително ме гледаше и с такава надежда, че .....днес е с лятна рокля.... Детето чак се буди от вълнение през ноща. Оказа се, че едно момченце казвало кое е най-хубавото момиченце за деня и явно наща е искала да бъде тя За нея беше много важно, а не просто прищявка.....Деца

Много е мило, наистина!

Сега за нуждата и прищявката - ами не мога да ги различавам еднозначно. Предполагам, че удоволетворявам ужасно много прищявки, пък и при мен решението също е функция на умората и на времето, с което разполагам.

Общо взето за случки, подобни на вашата, гледам да действам на принципа - еднократно ли е - може. Почне ли да се повтаря - режа. Също понякога й казвам - Това твоето сега си е абсолютна превземка, ама щом толкова искаш - ОК ще стане. Да знаеш обаче, че го правя само щото ми е кеф.

Всъщност, мисля си, че повечето им искания са ако не прищявки, то не чак толкова важни за тях. Т.е. всяко единично искане, само по себе си при желание може да се отбие, но множеството от искания не може. Ако им удоволетворяваме "прищявките" в разумни граници, те са доста по-спокойни, отколкото при един спартански режим, където се прави само това, което трябва. Пък и по моето наблюдение деца, чиито "прищевки" са удоволетворявани, някак по-лесно разбират когато им се отказва, защото са склонни да изслушат, а не да изпадат в истерия. Само да можеш да отделиш 15-20 мин да обуздаеш страстите и да обясниш спокойно, аргументирано и внимателно. Но не винаги имам спокойствието и времето, уви.

Лекси, когато ходих веднъж да оставям Цвета, едно детенце от нейната градина дойде с лятна "шаферска" рокличка и коронка на принцеса. Толкова сияеше милото, че ми направи и моя ден щастлив. Това наистина не е прищявка. А и щастието, което носи на детето е несъизмеримо с всякакви "норми".

Май за дете на 3-4г. прищявката е равна на нуждата!

Иве, аз лично сега гледам да удовлетворявам техните нужди, но и прищявки. Така де, после едва ли ще мога. Сега са деца, сега им е мило да са обгърнати с грижи и внимание и да се поглезят даже.
Аз съм била така като дете и го смятам за правилно.
Еееех, ако можех и сега пак да се поглезя на мама 

П.П: времето след пенсия за какво мислите е дадено на човек  , ако не за лично време

 

ама какви прищевки, какви капризи на тая възраст!?! всичко, което споменавате, са насъщни нужди, много по-значими от това колко пресни зеленчуци ще има в менюто и дали може да се яде шоколад преди супата!

у дома сме твърде склонни да удовлетворяваме всички искания, срещу които нямаме основателни аргументи. може би затова децата ни са склонни да приемат отказ, придружен с обяснение, вкл. "уморен/а съм", "точно сега предпочитам да правя нещо друго, но по-късно може..." обаче искане, отправено със заповеден тон и без "моля", остава пренебрегнато кокото и насъщна да е нуждата....

ива, аз бая се изненадах като те видях в колата тази сутрин, но реших че си избрала да спортуваш тичайки след колата на връщане

лекси, поздравления за проявеното разбиране и най-вече за това, че си се съгласила четирите блузи да са отдолу, а не си настояла да загрозиш тоалета с някоя подходяща за сезона жилетка

шани, не си права за времето след пенсия. децата ни ще имат деца, а сигурно си чувала, че никой не е длъжен да гледа внуците на родителите си....

Ами за любвеобвилно дете като Ради явно гушкането е нужда 
Иначе и аз съм на принципа на Тинкърбел - обичайно се съгласявам и приемам сериозно желанията й, а когато не ги приема, рядко става проблем.

Да ви кажа, аз също съм склонна да задоволявам не само нуждите и, но в повечето случаи и прищевките и. А каква по-голяма радост да видиш блестналите детски очички. Нашата съвсем скорошна голяма радост беше ново трико (тренираме худ. гимнастика), всички деца имат еднакви трика, дадени от клуба, тук таме някое идва с нещо по-различно, Билянка много, много искаше едно от витрината на един спортен магазин, и когато след тренировката в понеделник, треньорката я похвали, аз и го купих. Толкова много се зарадва, не можа да спи от вълнение, на другия ден го занесе в градината да го покаже, а после на тренировката направо сияеше

Благодаря ви, момичета !

Тази сутрин  му предложих да се погушкаме повече преди да тръгнат, та заместихме филмчето с четене на книжка, сгушен до мен. Тръгна щастлив, а аз му обещах, че ще го взема без кола и ще се разходим.


Лекси, как беше принцесата след градина?

Това ми се струва много разумно. А и в конкретния случай, който описваш, мисля, че наистина е имал нужда от теб и нещо повече - съобразил се е и с твоята нужда и ти е обещал да поспортувате заедно довечера. Постъпила си правилно.