Но от известно време всичко тръгна надолу, може би и в мен е причината, а може би не е...Незнам, но знам, че не искам да изживея живота си така, в желанието да угодя на мъжа си, с цената на моето достойнство
Не искам да бъда за него най-лошата жена след само 3 години, лоша майка, защото се опитвам да създам на детето си някакви навици, да ме нарича " приятелката ми ", въпреки всичко
Да не иска да се ожени за мен, да не иска да чуе за моите чувства, за моите цели, за всичко свързано с мен.
Да ми каже навръх Бъдни вечер, че не е щастлив с мен и би искал да ме обича много повече, но не можел - що за дивотии
Дали има смисъл, защото аз не намирам, дали има надежда, или тя се крие в това, веднъж завинаги да се примиря с отношението му, и въобще някоя от вас познава ли мъж, който да се е променил?
Това ми е въпроса