Възможно ли е придобитата глухота да е от ваксина?

Детето на една приятелка беше заплашено да загуби слуха си след усложнение от грип. Около година лекуваха ухото.
Коя ваксина подозираш, че е довела до проблема?

Предполагам, че става въпрос за ваксината МРЗ (морбили, рубеола, заушка). Доколкото едно от усложненията на рубеолата е невро-сензорна глухота, предполагам, че е възможно да има и случаи на такова усложнение и след ваксинация с жива ваксина. Аз не съм чувала, но логично, би могло да е така. И все пак, съмнявам се, че вашият случай е такъв. Много родители мислят, че децата им са чували, без това да е било така. 

Исках само да добавя, че дори да е възможно нещо такова, едва ли е толкова често срещано, че две деца от Враца да го имат Да не говорим, че вероятно има разлика между ваксините, които се слагали вие и тези на вече порасналото дете.

А по повод това, което MiraBel питаше за травма на главата, която да доведе до загуба на слуха - четох из Интернет и това, което се споменава по-конкретно по въпроса е, че травмата трябва да е довела поне до мозъчно сътресение, за да има съмнение, че тя е причина за глухотата. Ето и един сайт с малко информация на английски за причините за невросензорна глухота:http://www.medicineau.net.au/clinical/ent/en1471.html
Та, мили момичета, нищо няма да се промени, ако знаем точната причина. Сега ви тормози това, че не знаете какво е довело до проблема, а ако научите ще ви тормози пък, не сте ли могли някак си да го избегнете. Няма смисъл от подобни размисли. Те носят само горчивина. Мислете за бъдещето и за това, което може да се направи, за да се помогне на дечицата възможно най-бързо да настигнат връстниците си. 

Знам, за АБ, които в миналото е водел до глухота. КАНАМИЦИН (дано така да се пише). На кумата ми брат й е от пострадалите от него

Но в днешно врме и то от ваксина?

И в днешно време някои антибиотици водят до глухота. Гентамицин е един от тях. Има вероятност моето момченце да е загубило слуха си именно от него. Но лечението с този антибиотик беше животоспасяващо, така че, ако трябваше да избирам между двете, познай кое щях да избера. Затова казвам, че това е тема, която няма доведе до нищо положително.

Ще се съглася с Йепе. Не съм компетентна по въпросите на глухотата, но знам, че докато риех в миналото как и защо - нямах мир и знаех че просто търся виновни. Йепе е права, че по-важното е да мислим какво от сега нататък, отколкото какво е могло да се направи. 

Няма да си кривя душата и аз съм си мислела за ваксина, само че при нас със сигурност не е тримовакса (за шарките, която споменавате), тъй като Яни беше мъничък още. Много ми е съмнителна тази за полиомиелит - живата, като знам колко странични ефекти може да създаде, за загуба на слуха никаде не се споменава, но кой знае... И да има някакъв такъв ефект, то е в такива редки случаи, при които не може да се проведе изследване...
За антибиотик също съм си мислела,  тъй като лежахме в болница, където едва ни ми умориха детето, както и да е, чувала съм, че в някои болница бият гентамицин при по-критични случаи, висока Т или по-критично състояние и после това въобще не е отбелязано в епикризата, със сигурност съм чувала за подобна практика в провинцията, при детенце на възрастта на Яни, за щастие без последствия. Та много ме съмнява 2-ра градска дали не са направили нещо подобно ... Почти всички лекари на които съм споменала казват, че не може да не е отразено в епикризата, но аз като бях свидетел на кошмара там, как никой не знае какво се прави и т.н. имам сериозни подозрения... И третата евентуално причина при нас е като заразиха Яни в същата болница, той го прекара много тежко, дали този вирус не е бил причина за увреждането на слуха...
Истината е, че никой не знае и не може да се каже. За едно Йепе е напълно права - каквато и да е причината за загубаната на слуха, не бива да се вманиачаваме да я търсим, това води само до болка и сриване и депресия, защото неминуемо възниква и въпросът, ама какво бих направила, ако знаех и т.н. С нищо не помагаме на дечицата, напротив тровим се ние, неминуемо рефлектира и върху тях. Не мога да кажа, че и аз не съм го мислила, блъскала съм си главата и още чат пат ми минават такива мисли, но гледам да се абстрахирам и да гледам напред - какво най-добро може да се направи за детето, всичко друго води само до болка, а полза - никаква.
И ако разсъждаваме на тази тема, мен по-скоро ме притеснява нещо друго, струва ми се, че напоследък има много деца със загуба на слуха. Още като ходихме да си поръчваме слуховите апарати, жената от фирмата спомена, че последните години и прави впечатление, че дечицата с подобен проблем са станали много повече от преди. А никъде не се води статистика на това евентуално нарастване, защото, ако наистина е факт, би трябвало да се потърси и причината за това...

четох за ваксините, във връзка с друг проблем, възникнал след ваксина...мнението беше, че ваксината сама по себе си не може да създаде проблема,но може да послужи като катализатор, т.е. има проблем, който е с крит, който може би е щял да се прояви по-късно, но ваксината го провокира...не съм наясно с глухотата, но ми се струва, че ако ваксината има връзка, то тя е по-скоро в тази насока.
марго зная, че ти е много тежко, но погрижи се за себе си - не рови в неща, които вече нямат значение и носят единствено болка...насочи енергията си към това, че твоето прекрасно детенце има теб за майка - загрижена, всеотдайна, любяща, майка, която ще направи всичко за него и със сигурност ще успее  
е, ако ти се плаче понякога - ние сме насреща

      Здравейте мами!


Като прочетох вашите мнения различни мисли взеха да блуждаят из главата ми.
И особенно мнението на Петя,че е възможно и в родилното нещо да е станало и да го прикриват.С две думи ще ви разкажа как протече и последствията от него . Терминът ми бе за 13 април , но още март месец ме подготвиха , че плодът е голям - над 4 кг. и плацентата е трета степен и да раждам....Е да ...ама не би!Дните си течахаха и нищо... Дойде и терминът- влязо във родилното без никакви позивни.Всеки божи ден ме чакаха ...гледаха...и нищо.Така цели ДВЕ седмици
Докато на 26 април  "видяха" ,че плацентата се е разпаднала , няма околоплодна вода и бебето е с увита пъпна връв и се задушава тоновете му спаднаха на 40 всички вече бяха в паника това става във 8.00 сутринта.То не бяха системи...инжекций и какво ли още не... и нищо.Избутаха във таза и то се заклежи ни напред ни назад и за секцио късно....Чак във 23.50 успях да родя с нечовешки болки и усилия.Генеколозите не извикаха педиатър-което е задължително.видяха го чак на сутринта.Бебето ми бе със левостранна частична пареза, асфикция и кръвоизлив.Наистина беше много строшно за гледане
След няколко дни взе да се оправя и към десетия ден ни изписаха и знаете ли кай беше най-големия парадокс.Ве пикризата пишеше че : раждането е протекло нормално и е без последствия.Всичко бяха прикрили.Добре , че Криси си ми имаше късмет.Като се върна назад -направо се разтрепервам от ужас.Забравих да кажа ,че имаше и пневмония-било се е нагълтало с околоплодна вода.Биха му антибиотик който и на мен не казаха какъв е.Правих разследване за да разбера какъв бе ,но всичко беше 0000000.Затова Петя е права , че всичко може да се прикрие.Моля се на никого да не се случва подобно раждане.Всички дечица да се раждат добре.Ще ме извините , малко дългичко стана.Но исках да ви кажа Криси какво е за мен.Родих го на 35 годи за мен е едно мъничко щастие!!!Желая на всички късмет-разстроих се много ...от спомените!!

Мила Марго, напълно разбирам всички чувства, които те владеят! Не им се давай, защото е много лесно да загубиш надежда, когато си ядосан и разстроен! Точно от това сега нямаш нужда!

Относно разказа за раждането ти - виждам поне няколко неща, които могат да доведат до глухотата на Криси - загубата на тоновете по времето на раждане, липсата на кислород, кръвоизлива, антибиотиците. Много са нещата, които мога да кажа за лекарите, причинили ти това и все пак, предпочитам да замълча. Знам, че ще е трудно, но забрави за всичко това! Всеки ден си го повтаряй, докато мисълта за тези спомени не започне автоматично да се заменя от другата мисъл - трябва да се бориш за бъдещето! Там трябва да насочиш всичките си сили! Ще помагаме с каквото можем и ние! Бъди силна! 

Мими, въобще не съм искала да провокирам подобни емоции у теб. Като казах, че в някои болници прикриват, говоря за конкретна болница, за която знам, при това пак знам не от лични наблюдения, а от трето лице... За съжаляние, като чета и вашата болница е била ... айде няма да казвам какво ми е на устата  ... Най-малкото, че при голям плод, губене на тонове = задължително секцио, пък и две седмици, а се изчаква максимум 10 дена след термин...
Но Йепе е права, не се връщай назад, само боли, а нищо не можеш да промениш, само ще се измъчваш от безсилие. Сега е важно да гледаш само напред и да правиш най-доброто за Криси, ето намерихте и рехабилитатор, свикна с апаратчетата, скоро ще усетиш и първите резултати. Не си губи силите в търсене на причината и в обвинения, пази ги за Криси - той е най-важен.

                              Благодаря ВИ много мили момичета!!!!   

                    Наистина се радвам от все сърце , че ви има ! Говоря напълно искренно , ако не сте вие да ме посъветвате и да ми дадете сили , наистина може би ще потъна ....там където не трябва!Прави сте трябва да сме силни .Защото нашите малки дечица разчитат единствено на нас!
    Наистина при Криси поблемите започнаха  с раждането , но да се надяваме , че спират дотук и той ще стане истински мъж - гордоста  на мама.Всички знаем , че животът им няма да е лесен и сте прави... да не се отпускаме.Благодаря ви още веднъж от все сърце!

Знаете ли мили мами, аз донякъде разбирам Марго. Ми ако не е вродено, а е придобито заболяването и ако в дъното е лекарска грешка или медикамент, защо да не се знае. А ще се знае, чрез разследване.

Едно време и мен са се опитали да ме "лекуват" с Канамицин и благодарение на това, че майка ми е мед. лице и е знаела за този страничен ефект, аз сега чувам, макар, че имам 2 приема от това 'лекарство".
Уви, брата на кумата ми не е имал този късмет.

Марго - успех