Обичам България!

  • 61 328
  • 440
Тези, които не изпитват топли чувства към България, нека просто подминат тази тема!

Рових се из форума и никъде не попаднах на тема за любовта към България.
Реших да я пусна и да поканя всички, за които Родината е в сърцето.

Иска ми се тази тема да не е изпълнена с омраза, оплаквания от политическа, икономическа и социална система.

Твърде забързани в ежедневието и заровени в проблемите си, не обръщаме внимание на хубавите неща в Родината ни. А те не са малко! Нека тук да си припомним за историята, културата, природата, да си напомним, че има смисъл да се борим заради нас и децата ни, заради родителите ни, заради бабите и дядовците ни. Да опитаме да повдигнем малко самочувствието си, което от години се опитват да смачкат... Да намерим повод да вдигнем гордо чело като българи! Има за какво!

Виж целия пост
# 1
Приятна изненада.  Grinning
Моето самочуствие като българка не могат да смачкат. Аз съм си безнадежден случай-т.е. обичам си страната. И не само като географско понятие, а и като история, като култура и като народ.
Колкото и да им е чудно на някои си харесвам и си го обичам народеца, заедно с всичките му кусури...
Виж целия пост
# 2
Хубава темичка.  Peace
Аз обожавам да пътувам из БГ и да я опознавам, имам тоооолкова любими места. Ако искате може да слагаме и по някоя снимка от време на време?
Виж целия пост
# 3
И аз.
Виж целия пост
# 4
Дълбоки корени имам аз... Живяла съм навън, пътувала съм навън, но тук се чувствам най-добре.

Обикаляме много страната, и всеки път откривам по нещо ново и прекрасно.  Някое китно селце, сгушено насред баирите, красиви пейзажи, от които ти спира дъха, добри и отзивчиви хора, готови да помогнат...  Да, обичам си България!
Виж целия пост
# 5
Момичета  Hug
Не вярвах, че ще намеря съмишленици!
И аз съм родолюбка. В никакъв случай не от онези, които са слепи за проблемите, но вярвайте ми, че дори излизайки навън в един такъв слънчев ден ме кара да се усмихвам, че това си е моето място, у дома съм си.

Обичам дребните неща (та нали те ни правят истински щастливи!).
Например киселото мляко, което не бих заместила с никой йогурт не земята  Grinning

ExquisiteS, прекрасна идея! Нека слагаме и снимки! Ахкаме и охкаме на снимки от къде ли не в този форум, ами че в България няма ли хубави места, на които да се възхищаваме?

Започвам с една снимчица от моя си град - Пловдив. С нетърпение чакам да се раззелени и да се поразходим из Стария град  Peace



Виж целия пост
# 6
Обичам страната си, мразя държавата...звучи изтъркано, но е така...
Искам да живея тук и тук да растат децата ми. Не искам да емигрирам, искам хората да са по-добри и  да се прави нещо добро, за да сме по-щастливи и спокойни.
За морето, планините, минералните извори и хилядите природни и исторически феномени, ще е малко ако кажа, че "Няма такава..страна"    Hug  Бижу!


Чудните мостове

Виж целия пост
# 7
Само ще кажа, че когато с мъжа ми пътувахме за един ден до Турция и пресякохме КПП-то, а българското знаме остана зад гърба ми, се разплаках! Нали забелязахте, че споменах "за един ден"? Сякаш ми откъснаха част от сърцето... Когато се върнахме вечерта, дори фактът, че от лъскавата магистрала с перфектните митничари преминахме в зоната на здрача, с хрупащите ябълки и люпещи семки нашенски такива, не ме накара да обичам страната си по-малко! Даже ми стана драго, че най-после ще пия еспресо, та дори и от кафе-машина!  Peace
Виж целия пост
# 8
Хе-хе, Benisima, имало и по-зле от мен.

Аз плача като се прибирам, но от радост! Не знам какво е това, но всеки път ми се насълзяват очите и едно такова щастливо ми става като си стъпя на БГ земя  Simple Smile
Обичам да пътувам, дори много. Много обикаляме Европа и света, нямам проблем с чуждите култури - дори напротив, но все си търся нашето.
В едно от посещенията ни в Рим бях направила "български маршрут" на групата в единия от дните - да опознаем Родината или по-скоро българската история дори навън - то не бяха църкви, гробници, всичко, което имаше връзка с България в италаинската столица. А те не са никак малко. Това ме изпълва с гордост  Wink
Виж целия пост
# 9
Мен много са ме гласяли за чужбина, с идеята, че там ще постигна потенциала си. Да, ама се оказва така, че функционирам оптимално, когато съм в тукашния климат, с тукашната храна. Как да постигам кариерни и интелектуални успехи, след като навън усещам как бавничко се поболявам- нещо не е наред, слънцето ли, вятърът ли, но буквално от това нещо започва да умира в мен.

Каква ми е файдата, че на Запад имало институти и университети, ако мисълта ми секва поради липса на животоподдържащата ми система? Защото лесно усещам, че аз не съм просто тяло, което може да се мести както падне, а съм продукт на всичко, което ме заобикаля.

Смятам, че въпреки липсата на повърхностна лъскавина, имаме дълбоки корени, които мразът не може да достигне.

А това, че не сме перфектни идва от факта, че в България все още нещата се случват естествено, не е минал никой оптимизатор да ги излъска отвън и да замаже дефектите. Това е добре- вижда се какво наистина липсва. Лъскавината навън понякога е доста невротична. За мен е по-ценно нещо да се прави естествено и да е достигнало върха си- например селския бит в някои села, може да е селски, но е изпипан. Навън съм виждала хора, които иначе едва ли отвътре им идва, но с процедура и система пунтират култура, ама това не е истинска култура, а фурнир.
Виж целия пост
# 10

Смятам, че въпреки липсата на повърхностна лъскавина, имаме дълбоки корени, които мразът не може да достигне.


Много точно и красиво казано.  Heart Eyes

Напоследък разсъждавам върху това колко лоши и озлобени сме били.
Ами не е така, лоши хора има навсякъде, въпросът е върху какво ще се фиксираш.
За децата ни също говорят постоянно как били неграмотни и необразовани, поколение без бъдеще. Мога да кажа, че почти всички деца около мен най-много се радват на книжки за подаръци. Е, разбира се и таблети и телефони, но къде по света не е така? И са деца със съвест - ето,  това момче, което спаси кученцето, а другото, което спаси циганчето миналата година и все още живее в дом, за да не оставя братята си... Не казвам, че няма и калпазани, но кога не ги е имало? И къде не ги има?
Виж целия пост
# 11
Перифразирах Толкин, но мисля, че историята за Завръщането на Краля в широкия смисъл важи за почти всеки стар народ.

Българинът може да е видимо много дръпнат, но е съвсем лесно да му включиш "добрия" режим и човечността. А извън България, тоест на Запад, имам усещането, че всички са ежедневно приятелски настроени, но ако стане криза, няма да се решават нещата човешки, а се търси процедура, агенция, някакви схеми и закони, само и само да няма лична ангажираност.

В новото поколение има много добрина- макар да изглеждат като извънземни.
Виж целия пост
# 12
Една моя любима снимка отКарандила
и една снимка на междуградски път път, която не е нищо особено, но ми вдъхваше такова спокойствие и толкова се любувах на ливадите, че нямаше на къде повече Heart Eyes
Виж целия пост
# 13
Обичам я, да..Липсва ми, всеки ден.
Обичам си къщата, в края на улицата, в която се завъртат всички ветрове и носят всичкия прах от неасфалтираната улица...И дъждовете, които бият в прозореца с всичка сила...Защото като се събудя, през прозореца си виждам Родопите, и те така любими.
Обичам кучето, което лае по всеки минувач и тича волно из огромния двор, в който все има нещо за вършене, за почистване, за дооправяне.
И дядото, дето живее отсреща и идва всеки ден да те пита как си, облегнат на оградата с мотика в ръката, с изгорели от труд ръце и лице..И този същия дядо да 'наглежда' чинно къщата, когато теб те няма и храни кученцето, дето само него не лае Simple Smile
Абе друго си е като се станеш сутрин да чуеш петел да кукурига и някоя 'китна българска' от комшиите дето са събрали около контейнера за смет и пак се карат кой, какво и колко е изхвърлил..
Всичко ми липсва..
Нито една подредена държава с излъскани улици не може да ми даде това, което си ме тегли обратно там в Българията..
Бачковският манастир
Виж целия пост
# 14
Или както го е казал някой много преди нас: "...тук мила ми е всяка птичка и всяка мъничка тревичка!"  Heart Eyes
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия