Нямам никаква надежда

  • 1 710
  • 13
Трудно ми е да пиша за това но болката напира в мен.От много дълго време сме в критични отношения с моя съпруг.Забраменях с 2 - рото си дете непланирано и през цялата ми бременост имахме 4-5 раздели и събирания.Друг е въпроса че на всеки 2-3 дена ние сме скарани.Обидни думи и ненавист се четат в очите. Вече имаме едно прекрасно бебче но това не промени нешата.Той отсъства половин седмица по работа ходи в командировки, а когато си е в каши не можеш да го накараш да помогне.излиза с тезата че той ходи на работа, а аз си стоя в къщи.Той носи пари а аз трябва да съм благодарна.Аз също работех ,сега съм си в къщи по майчинство.имаме и едно детенце на 3.6 год. И то е постоянен свидетел на скандалите ни.Вчера за пореден път ме нарече свиня дебела.Отдавна си мисля,че връзката ни е изчерпана ,че само се заробвам в тези отношения и че това е един постоянен тормоз.Решила съм да сложа край на този брак,но в момента когато го реша почвам да се разубеждавам,почвам да се страхувам за  бъдешето,за себе си и за децата и малко по малко отстъпвам.Но това е един постоянно повтаряш се кошмар,как да направя решаващата стъпка и да поема по нов път.Страх ме е и че няма да се справим финансово,а и за децата ми е жал как ше израстват без баща до себе си,но от друга страна на кого му трябва такъв баща.Дъщеря ми е свидетел на моите сълзи и болка.И вече разбира.
Виж целия пост
# 1
Здравей,
Повечето отговори се съдържат в поста ти... дъщеря ти вижда и разбира! Обижда те пред нея...!!! Почети в нашия форум малко ще видиш колко много жени са се справили, никой не  заслужава да живее по този начин.
На първо място потърси реална помощ от роднини и приятели...защото това са хората, на които наистина ще се опреш, ако тръгнеш да се развеждаш... от това, което описваш, до развод вероятно все пак ще се стигне, по добре да си подготвена.
За да могат повече хора да те четат- използвай бутона на Кредор и пиши на кирилица. Кураж!!!
Виж целия пост
# 2
Здравей,
и аз сам на същото мнение като Jali1. Защо и децата ти трябва да са свидетели на това грубо меко казано отношение. Точно поради такива причини и аз предприех решителната крачка. Никоя жена не заслужава подобно отношение и най- вече психическия тормоз, които ни съсипва като жени, майки и най- вече ЛИЧНОСТИ. Горе главата и давай напред. Непрекъснато си повтарям че нито съм първата, и няма да бъда и последната поела по този път. Ще се справя е ключовата дума.
Успех
Виж целия пост
# 3
Здравей!
Ако ти е жал за децата по-добре е да направиш нещо по въпроса и да ги спасиш от този начин на живот ,от тази атмосфера.Все пак ,за да се нарече един маж баща,не е достатачно само да направи/малко грубо казано/ дете или деца.Същността  и смисъла на думата баща е далеч по-ралична ,от това което описваш ти.Освен това,ако уважаваш себе си ще прекратиш този ад,дори и да ти струва много-болка,лишения,трудности.И това пак е за доброто на децата.Все пак децата ще са щастливи,ако виждат една самоуважаваща се,със самочувствие мама!Не мисли,че ти ги говоря просто ,за да пиша нещо!Минала съм през същия ад,дори и по-лошо!И вярвай ми сега вече мога да кажа ,че живея.Да,беше ми трудно и сега не ми е леко,но се справям,детето ми е спокойно и щастливо!А какъв по-голям стимул от това,да създадеш на детето си спокойствие ,да направиш детството му щастливо?!Бъди смела и не се давай!Не си се родила,за да понасяш това!Животът е твой не забравяй!успех!
Виж целия пост
# 4
muri, в един от постингите си пишеш, че родителите ти ти помагат много. защо не отидеш при тях?
Виж целия пост
# 5
muri, надежда винаги има, може би за брака ти вече не, но за теб самата и за дечицата ти със сигурност има!!!
Точно преди три месеца и аз не виждах светлина, бях изправена пред същото решение. Току що родила с едно детенце и със същия като твоя съпруг! Взех решението и не се отказах от него, не ми беше лесно, но си стъпах на краката, млада съм и амбициозна, все ще се оправя някак! Родителите много помагат! Потърси ги!

Успех!
Виж целия пост
# 6
Решила съм да сложа край на този брак,но в момента когато го реша почвам да се разубеждавам,почвам да се страхувам за  бъдешето,за себе си и за децата и малко по малко отстъпвам.Но това е един постоянно повтаряш се кошмар,как да направя решаващата стъпка и да поема по нов път.Страх ме е и че няма да се справим финансово,а и за децата ми е жал как ше израстват без баща до себе си,но от друга страна на кого му трябва такъв баща.Дъщеря ми е свидетел на моите сълзи и болка.И вече разбира.


Това притеснения, този страх и всички въпроси които си задаваш сме го изживяли и ние.
Винаги непознатото и новото изглеждат ужасяващи, но след време свикваш, живота сам ти показва кое е правилно и редно и така малко по малко се съвземаш и си стъпваш на краката.
Че, не е лесно, не е - сама можеш да се увериш от темите във форума, но си мисля че си заслужава жертвите и борбата.

Моето притеснение е че си в майчинство. Аз също останах сама в този период и да ти кажа никак не е лесно от финансова гледна точка. На мен обаче никой не ми помагаше - сама на едно майчинство с 2 деца. Ако ти имаш подкрепа от семейството си без да се замислям ще те посъветвам поне да се разделите за сега с мъжа ти. Отиди на място където ще се чувстваш защитена и разбрана, обмисли хубаво положението, стратегията, консултирай се с адвокат и изобщо, подготви се за последващата битка.

Дано нещата минат малко по-леко при теб. Успех и кураж. Всеки е свободен да избира това което според него е най-добро, а за теб и децата, раздялата е по-добрия избор (по това което описваш)
Виж целия пост
# 7
ами аз чакам 3 и съм сама.от един и същи мъж са ми децата но той не може да напусне жена си защото тя е инвалид.та за финансовите средства трудно е.още повече че и моя е на възраст та не дай си боже утре стане нещо с него не ми се мисли.но аз съм решила че така е трябвало да стане.просто исках да ти кажа че заради никого не трябва да търпиш унижението на което те подлага и не трябва да те е страх от утрешния ден.преди да срещна този женения си имах един такъв в къщи който го изтърпях цели 6 години през които освен болка и унижение друго не видях.но намерих сили да се разделя с него и да си пожелая мъж който не пуши и не пие и най важното да е женен за да не ми е в къщата.пожеланието ми се сбъдна но аз съм щастлива и свободна и моите слънчица ме радват.намери сили заради децата да заживееш собствен свободен живот иначе ги заробваш и никой няма да ти е благодарен да живее в страх.за какво ще ги раждаш иначе за да живеят нещастни.успех и повече смелост помни че не си сама.
Виж целия пост
# 8
Не трябва да търпиш никакво унижение, особено пред децата си, особено когато те разбират. Обърни се към близките си и виж кой с какво може да ти помогне. Ако има кой да гледа децата, връщай се на работа. Ще си стъпиш на краката, ще се върне самочувствието ти, много е важно това. Важно е, за да си пълноценна майка, родител. Говоря така крайно, защото знам, че е трудно да се вземе решение, има много страхове, но момичетата са прави, че всички сме минали през това, и едно от основните неща, за което поне аз съжалявам е, че не се реших по-рано, по-бързо да се отърва от напрежението. Мисли за себе си, не е егоистично, защото мислейки за себе си ти се грижиш и за децата си. На тях не им трябва развалина, а силна майка. Не позволявай на някого да те докара до срив.
Виж целия пост
# 9
Финансово е трудно, не само по време на майчинството. И след туй. Все си е трудно. Ако човекът е читав ще се включи - не заради теб, заради детето. Ако ли не го направи.. не е читав.. ми да не вземе да излезе че от финансова гледна точка траеш.  newsm78
а и за децата ми е жал как ше израстват без баща до себе си,но от друга страна на кого му трябва такъв баща.Дъщеря ми е свидетел на моите сълзи и болка.И вече разбира.
На кого ли? На никой не му трябва. Виж, на теб може би ти трябва някой до теб.  newsm78
Но дали точно този?
Виж целия пост
# 10
muri, момичетата са прави, за да бъдеш пълноценна майка, първо трябва да си пълноценен човек, а не потисната, изтормозена и депресирана сянка. Твоите дечица са достатъчно големи, за да разберат, че е така.
Не е лесно да станеш независима и най-вече финансово, но не е невъзможно и с малко помощ от родителите ти съм сигурна, че ще успееш. Не си поставяй непосилни задачи, постави си малки, реални, близки цели и ги изпълнявай една по една, така ще се чувстваш полезна и ще виждаш как малко по малко всичко се подрежда. А то не се подрежда от самосебе си, подреждаш го ти!
Ти си тази, която избира и гради бъдещето и не само своето, а и на децата!
Виж целия пост
# 11
Никой няма право да те унижава. Какво от това, че той носи парите у дома, ти се грижиш за децата ви. Зависима си единствено от теб самата. Децата ти винаги ще са част от живота на двамата. Не се заблуждавай, че в тяхно име трябва да търпиш лошо отношение. Успех, вярвай повече в себе си
Виж целия пост
# 12
Никой не заслужава да бъде унижавам и мачкан! Лично мое мнение е, че психическият тормоз може да бъде в пъти по-страшен от физическия. Най-лошото е, когато малките човечета - вече разбиращи - стават свидетели. Имаш право на избор! Просто трябва да решиш дали искаш да живееш по този начин и как искаш да живееш за напред, заедно с децата.

Успех!
Виж целия пост
# 13
Mила,не се отчайвай.Стана ми много мъчно след думите ти, cryно се опитай да не поглеждаш назад към тъгата и да си силна.Имаш си прекрасно детенце а скоро и ново бебче 1stroller.Не се пречупвай,бъди силна за дечицата който те обичат и си всичко за тях smile3525
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия