Боят, като възпитателно средство ?!

  • 8 283
  • 95
Категорично съм против боя на деца, но.... признавам, че ми се е случвало да изляза извън нерви и да напердаша детето си. Случи ми се и вчера и сега се чувствам много кофти... Но то понякога като че ли си го проси - винаги предупреждавам: "Ако не престанеш, ще те набия!" , а то продължава. И колкото и странно да звучи, след като го напердаша се успокоява и става сговорчиво - все едно само е съзнавало, че трябва да бъде наказано.
При вас как е?
Виж целия пост
# 1
Признавам си,че пляскам по памперса, и понякога по ръчичките, ако вече нищо не може да помогне. Винаги й обяснявам защо съм го направила, след което тя се укротява и продължаваме "разговора" и "разбора" на белята. Кофти ми е, когато трябва да я перна и смятам,че го правя рядко. Карам й се, и тя много се натъжава от това. Разсърдвам й се-също й става болно. Отказвам да си играя с нея-такива методи се опитвам да прилагам. Смятам,че са успешни, но не винаги.... Като цяло съм забелязала, че при дъщеря ми обясненията хващат повече, но има моменти, когато тя просто полудява и трябва малко по-твърда ръка.... Grinning
Виж целия пост
# 2
Това ми е болна тема напоследък.
Иво е още твърде малък, та още бой не е ял, но се усещам, че все по-често започвам да си изпускам нервите. През ден-два все се случва да му се скарам за нещо. От което ситуацията обикновено се влошава.  Sad Той става по-непослушен.  А пък аз после  мира нямам от угризения. Добре че бързо забравя бебешкият и ме оставя да го гушкам, мачкам и целувам.
Хайде, сега все пак си давам сметка, че е едно поотраснало бебе, ами той нали ще расте? Сигурно ще ми се отплесва ръката понякога Shocked  Embarassed  Sad
Знам, че с децата трябва да сме много, много търпеливи. Казвам си го по 1000000 пъти на ден. Обаче не става,бе, хора! Не че му крещя по цял ден. Веднъж дневно виквам, даже не всеки ден. Обаче като чета някои майки какви ги пишат-имам чувството, че съм пълен провал! Как детето прави беля, а пък те го гушват, запеят му песничка, заиграят се умилително и никога, ама никога не повишават тон по никакъв повод.  Shocked
Чудя се направо може ли да е истина?!?! Честно ли говорят или им се ще да се украсят с ореола на перфектната майка?
С майките, с които излизаме заедно, си говорим по тоя въпрос-ами и те се поскарват на децата си. Успокоявам се, донякъде. Но все ме чопли отвътре, че ако се постарая повече, ако съм по-търпелива може пък и да се овладея. И да пея песнички, вместо да се карам Rolling Eyes
То не че съм, ама ако все пак съм само мила, нежна и добра-детето ще се научи ли да разграничава кога се държи добре и кога прави пакости? Ако го гушвам и му пея песничка след всяка поразия-това няма ли да се схване като вид награда, поощрение за стореното?
Кажете, моля ви, ама честно-поскарвате ли се на хлапетата?
Такива угризения са ме нападнали, думи нямам.... Sad
Виж целия пост
# 3
Туфи, прочетох ти постинга! Явно си го пуснала докато аз пишех моя.
Благодаря ти за откровеността! Не че сега ще си развържа ръцете Grinning , но определено имам нужда да чуя някой да си признае как НАИСТИНА се държи с детето си.
Виж целия пост
# 4
Vivi, мисля,че вссяка майка трябва да подхожда спрямо темперамента на детето си. Честно казано, не разбирам, как след всяка беля бих го гушкала и целувала-в повечето случаи обяснявам защо не бива да се прави така и прочие. Смятам,че докато е още малко детето трябва да се научи на определени порядки, а това не се постига с гушкане, а със сериозни разговори. В никакъв случай не съм за боя като възпитателно средство. Не се чувствай гузна,че му се караш В края на краищата това дете трябва да разбере, когато е направило нещо нередно, когато е наранило някого, нали?
Виж целия пост
# 5
И аз да си "призная". Симона е изяла доста бой от мене и от баща си. Разбира се по дупето. И наказания са вървели при нея - обикновенно я наказваме в стаята й. И не знам дали помага или не, но при нас виждам, че има своят ефект. Малко или много Симона се промени и започна да се замисля преди да направи поредната "пакост" Simple Smile ........
Виж целия пост
# 6
Което не означава, че съм я "побъркала" от бой. И разговори определено много провеждаме. Но винаги и двамата пред нея действаме по един начин (ако има разногласия се решават после). Говорих и с тукашни възрастни хора и по тяхно мнение не одобряват сегашната система, по която е забранено да се бие детето дори и с възпитателна цел.........
Виж целия пост
# 7
Е, и на мен ми поолекна малко... май доста родители прибягват до пердах, макар и официално да не го признават.
От както Цвети тръгна на градина обаче, на два пъти ми се случи и обратния вариант - докато спорехме се опита да ме удари. Направо се втрещих и не знаех как да реагирам, а баща и избра точно този момен да изкоментира: "Че тя щом от сега започва да ни пердаши, ние да се огледаме за някой старчески дом" После видях, че по същия начин постъпват и други деца от ДГ - помежду си и с майките си, та се поуспокоих......
Виж целия пост
# 8
И те самите казват, че едно време децата са били други, когато е действала пръчката по дупето и през ръцете. Възпитавали са т.нар."английски джентълмени", които и към бащите си са се обръщали със СЪР, пък сега ....разхайтена работа. ...
Виж целия пост
# 9
Лошото е, че сега децата си знаят правата и ги запознават с тях и в училище, и при едно евентуалон пошляпване от страна на родителят в къщи последиците може да са много тежки (отнемане на детето до доказване, че си добър родител Confused )...

ПП:Извиням се, че пиша на "порции" ама иначе не ми заминават съобщенията Embarassed
Виж целия пост
# 10
Цитат на: Honda
[/b]Лошото е, че сега децата си знаят правата и ги запознават с тях и в училище, и при едно евентуалон пошляпване от страна на родителят в къщи последиците може да са много тежки (отнемане на детето до доказване, че си добър родител Confused )...

О, в България едва ли... Има толкова деца, които трябва да бъдат отнети от родителите им /примерно тези, които са принудени да просят по улиците/, но на практика това става много рядко в изключителни случаи...

А дали детето ще яде пердах, май най-вече зависи от него. Братовчедката на моята /също на 4г./ май до сега не е яла бой, защото е много изпълнителна и има респект. А моето понякога съм го наказвала в стаята му, а то почва да удря по вратата и да се опитва да излезе...,е как да не го шляпнеш по дупето?
Виж целия пост
# 11
Цитат на: Лекси
.........Но то понякога като че ли си го проси - винаги предупреждавам: "Ако не престанеш,..." , а то продължава.


Олеее Лекси , сега ако щеш убий ме , ама не се сещам къде четох , че това АКО по - малките( 3-4 г. май беше ) дечица не го разбирали като нас . Всъщност май изобщо го пропускат ( щото не го разбират де ) и се получава , че си казала- " Не преставай ."  Нещо от сорта беше , ама спирам като не мога да се сетя по -точно и ще се изям от яд  Close !

Иначе и аз съм потупвала , като бяха по - малки , сега е по рядко ( е не че тогава много  Simple Smile ) , повече говоря , викам.. , а така ми се иска да не викам  Sad  , да мога по -спокйно ...
Виж целия пост
# 12
Цитат на: Лекси
Категорично съм против боя на деца, но.... признавам, че ми се е случвало да изляза извън нерви и да напердаша детето си.

 И аз така.Дори като беше по-малка доста честичко го правих Embarassed  Embarassed Сега вече разбира от дума,повече говоря,а ако ме изкара от нерви си крещя на воля и толкоз.Избягвам да наказвам.Аз съм против наказанията или ако има да не са щяло и нещяло.Не съм практикувала затваряне в стаята,лишения от нещо желано или телевизия напр. и т.н.Имам чувството,че децата не се трогват особено.Или мрънка и нервничи,с което още повече те вбесява или си търпи стоически и хич и не се чувства наказано.И така до следващия път.Дори някои деца сякаш стават по-неконтролируеми.Единствения път в който имаше ефект,беше при два пъти забравено домашно по математика я накарах да реши 5-6 задачи допълнително.И тай като задачите за нея са голяма мъка,не си и помисля вече да не си запише Simple Smile
Виж целия пост
# 13
Здравейте,
Да се включа в клуба на "лошите" майки. Случва ми се да ударя Вики и сега первам през ръката Дани когато пипа където не давам (напр. опитва се да свали топломера). Не одобрявам боя, мисля, че той разтоварва родителя и оневинява детето, в смисъл, че после все едно нищо не е било. Аз наказвам в стаята, отнемам желани неща, прибирам играчки и това е основния начин след обяснението Защото Вики си прави бели въпреки, че знае защо не бива да ги прави (като да се опита да се покатери на прозореца да види багера - живеем на 17 ет.  Shocked -побелях като го видях).
Мисля, че децата трябва да знаят до къде се простират границите и се стремят да стигнат до тях на всяка цена.
Виж целия пост
# 14
Много ми олекна, че не съм майка-престъпница!
Мая е на 15 месеца, и почти всеки ден има крясъци вкъщи, градиращи постепенно от "Не, зайо. Не! НЕ! КАЗАХ НЕ! МАЯ! НЕ! и после - пляс през ръцете, ако не е спряла, или пляс по памперса, ама леко, и ако е пълен, мисля, че хич и не разбира. По-скоро усеща какви са моите емоции и много се обижда понякога, ако  сметне, че е наказана несправедливо (понякога просто се изтървам и крещя без нужда или за нещо дребно). Но общо взето се старая да се владея и да не прекалявам с крясъците, иначе ще има само "Не!" и "Не пипай!". Оставям я да пипа неща, които няма да се счупят, повредят или просто няма значение, че си играе с тях. Баща й се дразни чат-пат колко свобода й давам, например да стъпва по кутиите, в които държим храна и подобни (малко мърляво изглежда, но нали ги мия, а и тя иска да си играе 'като мама' с принадлежностите за хранене).
Та така. Много често съжалявам, че не съм се удържала, тя е едно бебе все пак. Знам, че разговорите и обясненията са по-добри, но затворена по цял ден с 15-месечен човек, издивявам неволно понякога...
Радвам се, че не съм сама.
Пишете още, как овладявате кризите и как се удържате, когато децата и бебетата ви се качват на клавите, за да не стане скандал или бой.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия