Раждането - страх или щастие

  • 3 289
  • 100
Споделете преди да родите как се чувствахте . Мене толкова ме беше страх , че почти не можах да изпитам онази радост от първия вик на бебчето ми ,първия допир с нежната му кожичка . Осъзнах се едва след няколко дни ,когато се прибрах в къщи и тогава наистина бях ЩАСТЛИВА . А при вас как беше  Grinning Grinning
Виж целия пост
# 1
Ми.....мене ме беше страх до едно време, обаче преди появата на Стаси дефакто нямах много време за такъв, щото изтекоха водите 23 дена преди термин. И....една нощ полуспах, полу-се страхувах в болницата.На другия ден след системи се наложи да се направи "шев и кройка". Е, от момента на получаването на документите за секцио вече нямаше страх, а само облекчение-не че ме е боляло преди това-никак даже. Peace
Виж целия пост
# 2
Чисто щастие Grinning
Раждането ми протече много добре. Дишах както ме бяха учили, изобщо много положителни емоции ми създаде. Като родих, ми я сложиха голичка и мокричка на корема. Това е най-прекрасният миг в съзнателния ми живот - новороденото ми бебе се гуши в мен, притихва, а сърцето ми ще прелее от щастие и радост. Цяла нощ стоях будна с все очилата на носа, да я гледам...а тя си спеше и пет пари не даваше за моето вълнение.
Виж целия пост
# 3
И двете.Беше ме страх,родих с планово секцио и просто самата мисъл за операция си беше страшничка.След това не ми донесоха бебо да го видя защото се наложи да го сложат в кувьоз,само за 5-6 секунди ми го показаха като го извадиха,но въпреки това се почувствах истински щастлива.След това с всеки изминал ден осъзнавах все повече ,че това е реално,че това е моето бебче и бях още по-щастлива.
Виж целия пост
# 4
Отидох да раждам съвсем спокойна,изобщо през цялата бременност не съм изпитвала страх от раждането.Родих бързо и лесно.Когато чух "Ето го ,хубав,малък  мъж!" се почувствах доволна и облекчена.На истина осъзнах какво е станало и се почувствах истински щастлива когато ми го донесоха за първото кърмене  Hug.
Виж целия пост
# 5
И аз като Бу и ivap изпитвах само щастие. През цялата бременност бях спокойна, информирах се, подготвях се, а когато дойде моментът бях съвсем уверена в себе си. Когато ме приеха в родилното бях много ухилена и щастлива LaughingИ затова и раждането беше най-вълшебния момент в живота ми Peace
Виж целия пост
# 6
Не смятам, че има човек, който не го е страх от раждането. Според мен е и двете и страх и радост Laughing
Виж целия пост
# 7
Първо страх- не толкова от операцията, колкото всичко да мине гладко и после....... много щастие Simple Smile
Виж целия пост
# 8
Не съм се страхувала, по- скоро изгарях от нетърпение да се роди мъничето, да го докосна, да разбера момченце ли е или момиченце  Wink/понеже неисках да знам предварително/.
Виж целия пост
# 9
В началото беше страхът, а след това щастието, нормално е.
Докато не видях мъничкто зайче, все примирах от страх, а след това, като се роди, се разревах от щастие Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Страх от неизвестното и щастие от толкова дълго чаканото събитие Hug
Виж целия пост
# 11
Беше ме страх, но се бях настроила, че много боли, НО УВИ, май не се бях настроила достатъчно. Имах много трудно раждане, но като го видях и ми казаха, че всичко е наред, веднага  забравих за бременност и раждане. Но в интерес на истината, след около 2м. се осъзнах напълно и си поплаках от щастие!
Виж целия пост
# 12
За мен си беше страх.
Виж целия пост
# 13
и двете! първо щастие, после страх, после пак щастие, после пак страх... щипка яд и така...
Виж целия пост
# 14
Нямах търпение да родя, бях супер превъзбудена, май не беше нито страх, нито щастие   newsm78
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия