Здравейте!!! Преди два дни моя близка роди и детето няма вътрешните органи на дупето. Беше му направена операция и докторите са казали, че в 8-ми месец отново ще се оперира. Ако някой се е сблъсквал с този или подобен проблем нека да пише.
Виж целия пост
ВРОДЕНА АНОМАЛИЯ НА ДУПЕТО
- Публикувана: 2 март 2006, 23:18 ч.
- Последно мнение: 14 март 2006, 23:43 ч.
2 март 2006, 23:18 ч.
# 1
2 март 2006, 23:22 ч.
на братовчедката на най-добрата ми приятелка детето се е родило така - пак операция /една иил две/ и вече е един голям юнак - това май не регресила
само дето е наследствено - баща му е бил със същия проблем, но от двама сина, само единия сее родил така
имаше и тук въпрос в темата към педиатрите - ама сега не мога да търся - утре
Виж целия пост
само дето е наследствено - баща му е бил със същия проблем, но от двама сина, само единия сее родил така
имаше и тук въпрос в темата към педиатрите - ама сега не мога да търся - утре
# 2
2 март 2006, 23:33 ч.
В "Консултация с неонатолог" имаше една мама с такъв проблем. ето какво й е отговорил д-р Йонов:
Виж целия пост
Здравей hisa,
Извинявам ти се за много закъснелия отговор.
Най вероятно ми говориш за агенезиа на ануса(липса на анус). Това заболаване крие под едно обобщено име цял спектър от състояния, които се различават по степента на недоразвитие на дебелото черво и мускулатурта на тазовото дъно. От това зависи и типа оперативна намеса, която хирурзите предприемат. От написанот от теб разбирам, че до момента сте преживели три оперативни намеси. Една от практиките е първоначално да се направи коло стома(отвор на коремната стена, през който детето да дефекира в специални торбички). В последващ етап се прави реконструкция на ануса. Хората, които най-добре биха те информирали за очакваните проблеми при отглеждането на такива деца са хирурзите, извършили операцията. Аз съм се сблъсквал в практиката си с няколко такива случая, но моят опит е в протичането на предоперативния и ранния следоперативен период през първите дни от живота на децата. Тъй като не уточнаваш какви операции са ви правили, на каква възраст е детето не ми се иска да гадая. Очакваните проблеми за този ранен етап са овладаване на болката, възстановаването на пасажа - нормализиране на перисталтиката(движението на червата) и преминаването на храната през тях и нормалното здравяване на оперативната рана.
По-късни проблеми са кожни разранявания около мястото на изведената колостома. Понакога се наблюдават и периоди на временно намаляване на проходимостта на червата, причинени най-често от сраставия в коремната кухина, които се проявяват с балониране на корема, отказ от храна и повръщане.
При деца с реконструкция на ануса очакваните проблеми са запек, и стеноза(стеснение на ануса). При тях се препоръчват процедури за дилатация на ануса през първата година. Аз лично нямам опит с тази група деца. Тук във форума пише и един хирург от Пирогов - Д-р Оги, който мисля, че ще ти е доста по-полезен от мен.
Това са нещата, които се сещам да ти напиша на примависта и вероятно ти знаеш повечето от тях. Това заболявене е обикновено с добра прогноза ако не се съпътства и от други проблеми.
Пак ти поднасям извинения за закъснелия и не съвсем пълен отговор.
Извинявам ти се за много закъснелия отговор.
Най вероятно ми говориш за агенезиа на ануса(липса на анус). Това заболаване крие под едно обобщено име цял спектър от състояния, които се различават по степента на недоразвитие на дебелото черво и мускулатурта на тазовото дъно. От това зависи и типа оперативна намеса, която хирурзите предприемат. От написанот от теб разбирам, че до момента сте преживели три оперативни намеси. Една от практиките е първоначално да се направи коло стома(отвор на коремната стена, през който детето да дефекира в специални торбички). В последващ етап се прави реконструкция на ануса. Хората, които най-добре биха те информирали за очакваните проблеми при отглеждането на такива деца са хирурзите, извършили операцията. Аз съм се сблъсквал в практиката си с няколко такива случая, но моят опит е в протичането на предоперативния и ранния следоперативен период през първите дни от живота на децата. Тъй като не уточнаваш какви операции са ви правили, на каква възраст е детето не ми се иска да гадая. Очакваните проблеми за този ранен етап са овладаване на болката, възстановаването на пасажа - нормализиране на перисталтиката(движението на червата) и преминаването на храната през тях и нормалното здравяване на оперативната рана.
По-късни проблеми са кожни разранявания около мястото на изведената колостома. Понакога се наблюдават и периоди на временно намаляване на проходимостта на червата, причинени най-често от сраставия в коремната кухина, които се проявяват с балониране на корема, отказ от храна и повръщане.
При деца с реконструкция на ануса очакваните проблеми са запек, и стеноза(стеснение на ануса). При тях се препоръчват процедури за дилатация на ануса през първата година. Аз лично нямам опит с тази група деца. Тук във форума пише и един хирург от Пирогов - Д-р Оги, който мисля, че ще ти е доста по-полезен от мен.
Това са нещата, които се сещам да ти напиша на примависта и вероятно ти знаеш повечето от тях. Това заболявене е обикновено с добра прогноза ако не се съпътства и от други проблеми.
Пак ти поднасям извинения за закъснелия и не съвсем пълен отговор.
# 3
6 март 2006, 09:13 ч.
Здравей,
Моят племенник се роди с подобен проблем. По спешност го вкараха в Пирогов, не знаеха в началото какво точно му е и казаха, че ще му изкарат червото през корема да ака. После се оказа че поизрязаха червата, съединиха ги и сега детето си е ОК. Стояха 12-13 дена и ги изписаха по живо и здраво.
Успех, дано всичко мине бързо и всичко е наред
Виж целия пост
Моят племенник се роди с подобен проблем. По спешност го вкараха в Пирогов, не знаеха в началото какво точно му е и казаха, че ще му изкарат червото през корема да ака. После се оказа че поизрязаха червата, съединиха ги и сега детето си е ОК. Стояха 12-13 дена и ги изписаха по живо и здраво.
Успех, дано всичко мине бързо и всичко е наред
# 4
14 март 2006, 23:43 ч.
Здравейте.Преди седем години родих сина ми с такъв проблем - липса на анално отвърстие.За наша радост проблема беше нискостепенен и се реши с еднократна операция след раждането му.Лекарите решават този проблем,но се подхожда различно,защото е различна степента на аномалията.Незнам да съществува наследствена обремененост.Операцията на сина ми бе направена в Пирогов,след транспортирането му дотам от града ,в който се роди/300 км/.Това е най-доброто лечебно заведение за този вид операции.Ако майката на детето има въпроси,с радост ще и отговоря,защото знам какво значение има да познаваш хора преживели проблема.
Виж целия пост
Препоръчани теми