Как се справихте с плача в детските ясли?

Дъщеря ми тръгна на ясла на същата възраст, като сина ти. Плака само първия ден сутринта, то май аз плаках повече от нея . Тя също е много чуствителна, но се адаптира за два дни и после ходеше с удоволствие. Ако малкия има любима играчка му я дай да си я носи с него. Не му показвай по никакъв начин, че и на теб ти е притеснено .
Успех и бърза адаптация 

Не искам да те плаша, но се приготви да ти е трудно. Констанца до последно плачеше в яслата. Според лелите е млъквала, след като съм си тръгнела, но...незнам. Аз тръгнах на работа веднага, след като тя тръгна на градина и май това е единствената причина да не я спра от яслата. Оказва се, че е било за добро. Много неща се научават там, стават по-самостоятелни и със сигурност им е по-забавно, отколкото вкъщи. Лелите ме бяха предупредили сутрин, докато я събличам, да не й говоря много, за да е по-лесна раздялата. Бяха прави, защото, ако й заговорех, тя се разплакваше още повече. Сега нямаме проблеми в градината. Разделяме се с целувка и влиза сама по живо, по здраво. Дано при вас да е по-бързо свикването. Всичко е много индивидуално.

УСПЕХ!

Привет и от мен - мама с опит от две деца. И двамата ми тръгнаха на ясла когато бяха на 1 год., но адаптацията им беше различна.Баткото свикна за около 2 седмици, но до 1 год и 9 мес. при влизането плачеше - успокоява се след 5-10 мин. по думите на лелките, пък и по мои впечатления, защото няколко пъти стоях в коридора и се ослушвах. Дъщеря ми много трудно се адаптира - трябваше и близо месец - отказваше да се храни, да играе и пр. Даже е биела батко си, когато е отивал да я успокои!! Сега обаче няма никакви проблеми. Взима си шишето за вода и с бодра крачка влиза.
В началото обаче и двамато ги давах до обяд - при Емо първите 2 дни, но при София поради трудното и адаптиране - цяла седмица

Каката свикна много бързо,даже се учудих ама тя си е самостоятелна и добре се адаптирва . Обаче малкият ето сега вече станаха 2 месеца ,е с малки прекъсвания дето беше болен.еми всяка сутрин плаче,обаче след 10мин спира (чакала съм в коридора да видя дали ще спре).и следобед като го вземам от доволен предоволен.Но сутрин плаче.Незнам докога ще е така и всеки път сърцето ми се къса на парчета.Дали да го оставя или да си го взема вкъщи.

Наде , и мен ме вълнува същия въпрос и съм много претиснена . И ние от сряда сме на ясли . Дано имаме късмет децата ни бързо да свикнат  . Вие в коя ясла сте?Ако намеря решение на проблема като тръгнем ще ти пиша как е при нас .

и ние ходим от скоро, от 1 март, ходи два дни, сутрин рев, на обед като я взимам пак рев, гушка ме, много разстроена беше, 1 седмица почивахме, защото беше болна, днес пак я заведох, рев, истерия, взе я лелята, и ние с татито докато тръгнем излезе пак лелята и вика " ми тя се успокои, не се притеснявайте ", иначе днес като я взимах пак си поплака
ясно ми е, че ще е трудно, но Вики сама не може да осъзнае, че винаги ще се върна да я взема, голям шок е, и за нас, и за тях
дано свикнат по-бързо малчовците

Ох,мили мами благодаря ви вашите отговори ми действат по оптимистично.Май при всички е трудно,но мислите ли че има деца ,които никога не свикват.Май    вече искам да е минал периода ни с адаптацията.,и да ходим с желание на ясла.     
Никол,ние ще започваме от 3 април в ясла14 филиал в Кючука.А вие?Щом сте преди нас ще разказвате как е минало. Успех на всички,на които предстои ясла.Нека дечицата ни да свикват по лесно и да ходят с усмивка така и ние ще бъдем по спокойни.

И Румен ще тръгва от 3-ти април на ясла. И аз съм много притеснена как ще тръгнат нещата, макар сега да е много ентусиазиран и да има голямо желание да ходи.
Той е същият като твоя син, даже може и по-зле да е. Реве на чужди места и от чужди хора, не говори и само аз си го разбирам. 
Само можем да се надяваме да свикнат лесно дечковците. Аз го настройвам много положително засега, ходим всеки ден в двора на градината, махаме на батковците през прозореца, обяснявам му какво има вътре и какво ще прави там. И му казвам всеки път, че аз ще го оставя и ще ходя на работа, а той уж щял да ми маха и да ми казва чао... да видим. Все ми се струва, че няма да е лесно, но само времето ще покаже.
Успех момченцето ти, ще следя темата   

Ние ще сме в 18 ясла зад р-т Стадиона . По - добре , че сте от април ние хващаме точно грипната вълна  .

Дияна също плака. Но и в яслата и в градината имаха страхотни учителки и лелки, които помогнаха за адаптационния период. Много зависи от това как персонала ще предразположи детето.

Ами не знам сестрата с която говорих,може би около час и я разпитах за всичко ми предложи първият ден да го доведа след 10.30,за да може да му обърне пълно внимание защото тогава няма много работа с другите деца.Това ме укуражи,стори ми се мила и ми обясни всичко с големи подробности,а аз задавах доста въпроси.Исках да запозная Марио с нея да е по подготвен но той само като видя бялата и престилка и писна.И аз веднага си представих картинката на първия ден.  
Никол не се притеснявай,вие в началото ще прекарвате по толкова малко време в яслите,докато свикне че току виж грипа попреминал,дай боже.Ти даваш ли някакви имуностимулатори на детенцето.?Дано да попаднем на добър персонал,който да се грижи добре за децата ни.            

От 1 март Вики ходи на ясла, ходи 1 и 2 и се разболя и миналата седмица си беше вкъщи, запшисах я в една група с племенницата ми, която е с точно 6 месеца по-голяма от Вики, много са свикнали една с друга, на 1 и 2 доста плака като я оставях и взимах, особено първия ден беше много стресирана, вчера пак порева доста, но докато се наканим с татито да тръгнем и лелята излезе и каза, че се е успокоила, днес същата история, рев, писъци, ужас
Снощи към 00 часа се събуди с писък и взе да реве неистово, поне 10 минути не можахме да я успокоим
все си мислех, че като са двечките Вики по-бързо ще свикне, но уви.
Много съм притеснена, защото я виждам, че е много привързана към нас и дори и да спре да плаче пак ще гледа едно такова...
Иначе е много контактно дете, като я водим по разни детски центрове и в Арена, буквално забравя за нас, само като изтече времето отиваме да я вземем, и то се гоним, защото тя не иска да си тръгва.
До кога е нормално такова поведение, вашите малчовци кога свикнаха?

Спокойно нещата ще се наредят, все пак тя почти не е ходила. Моите си ревяха сутрин почти цял месец. И на мен ми беше много мъчно в началото, но удържах фронта и сега  и двамата ходят с желание. Сигурна съм , че и твоето момиченце ще свикне.

Аз и друг път съм писала, но пак ще кажа, за да те успокоя - много малко са децата, които не спират да реват и не свикват с яслата или градината. В повечето такива случаи, просто родителите ги спират преди да са свикнали...
Естествено, всяко е индивидуално, едно ще реве 2-3 дни, друго 2-3 седмици, трето въобще няма да реве...но важното е майката да е спокойна и да е убедена, че това е най-доброто за детенцето й, иначе винаги ще намери недостатъци... и причина да се притеснява.
Боян беше на година и 1 месец, когато тръгна на ясла, рева около седмица - две сутрин, и следобед когато го взимах. Преди това никога не е ревал, когато съм го оставяла на някой друг да го гледа, но в яслата е различно - съвсем друга среда, други деца, всеки иска нещо си, трябва да се научи да си отстоява "правата", да види, че не е вече "царицата", и че мама я няма...нормално е да му е трудно на детето.
Всички сме минали през този начален период, когато едва си сдържаме сълзите, но още малко и трудното ще свърши и ще видиш как сутрин детето се затичва с радост към вратата, отваря я само и влиза, и въобще не поглежда към теб...направо чудо! 
Среднощните събуждания с рев също сме ги имали, нормално е, когато детето е преживяло емоционално натоварен ден това да се отрази и на съня. Ако обаче зачести и няма друга причина (зъби например), тогава може вече да се притесняваш и да търсиш вина в яслата.
За братовчедката, не знам какво да кажа, от една страна е добре, че познава някой там, но от друга, не знаеш пък как тя например се държи в яслата и дали не е различна от тази кака, която Вики познава? Аз също в началото съжалявах, че не съм записала Боян в същата ясла като братовчед му (по-голям е с 1 година), но лелките ми казаха, че често деца, които са роднини и приятели отвън, там вътре когато са сред много други деца, не могат да поддържат същите отношения... просто заради другите може би.
Не знам дали да им вярвам, но според мен е добре, че дъщеря ти е заедно с каката, важното е само да минете през периода на адаптация и всичко ще се нареди