Синът ми ме попита: "Мамо, защо на вратата на баба има снимка на ... онзи дядо?"(дядото е неговият прадядо, който почина преди 2 години). Аз му казах, че това се нарича некролог и се поставя на вртата, когато някой близък умре. Той се замисли, после попита "А защо е умрял?", отговорих, че е бил вече много стар и затова. "А аз ще умра ли?" - при този въпрос се почувствах някак странно - детето ми ме пита неща, които очаквах някой ден да пита, но неволно си помислих колко е пораснал вече и че се започна със сложните житейски истини... Отговорих му, че някой ден след мноооого, мнооого години и той ще остарее и ще умре, но не бива дас е страхува защото, ако е живял като добър човек ще продължи да живее, само че на Небето, а не тук на земята. Тогава ме попита : "А вие с тати ще умрете ли?". Казах "Да, като остареем и ние ще умрем, но дотогава има много време и не бива да се тревожиш сега за тези неща. Това ще стане след мнооооого години. Ти ще си пораснал, ще имаш свои деца, а ние ще сме много, много стари - по-стари от твоите баби и дядовци." После поговорихме, че ще сме заедно всички на Небето при Бог, ако се стремим да сме добри. И постепенно темата премина към приятелчетата му в детската градина - изброяваше кой бил добър, кой ядосвал г-жата и така темата за смъртта приключи.
Въпросът ми към вас е: Как обяснихте за смъртта на децата си, а на колко години бяха, когато говорихте за това?
Виж целия пост
Въпросът ми към вас е: Как обяснихте за смъртта на децата си, а на колко години бяха, когато говорихте за това?
