моето кърмаче

Въздържах се да почна да пиша нашата история,но мисля че вече е време да споделя.Винаги сам искала да спра да кърмя ,когато малката не иска вече да суче и всичко стане по естествен път.Но честно,с неиното лакомство не можех и да си представя че отбиването ще бъде нормален процес при нас.Винаги ако и откажа гърда плаче и чак в съседня блок се чува.Преди около десетина дена когато си легнахме,играхме си,смяхме си,тя не си поиска и аз не и прдложих.И заспахме.На втория ден пак така, да отбележа само 4е се кърмим само ве4ер преди заспиване и ако се събудим.Целуна ме много пъти преди да заспи и историята се повтори.На третия ден се усети и си поиска,тогава татко и я заигра и тя пак заспа.А Аз...ни в клин,ни в ръкав.Хем исках да я отбивам,хем ми беше една свита душицата от промяната.Имах леко напрежение в гърдите,поизцедих малко в чашка и го дадох на малкото.И то си го изпи.През останалите дни тя се свбуди два пъти през ноща при което и предложих гърдата и тя заспа.Това беше.Вчера се къпахме двете и като си видя съкровищата и се засмя и каза: цици  ,така им се зарадва и после ми каза:няма вече цици и се заигра с водата.А на мен ми е все още странно..Преди година ми се наложи да не я кърмя 24 часа и си спомням какъв беше ужаса,толкова рев- и тя и аз..А сега всичко стана толкова лесно.Ами това е,маи ми е време да се почерпя?
П.С.Благодарна съм много на този форум,които ми помогна да осъзная и оценя стоиноста на кърменето и за помощта оказана  в трудни моменти!Успехи на всички начинаещи маичета с пожелания да изживеете пълноценно този неповторим процес!