Какво мислите за приказките на Х. К. Андерсен?

  • 2 920
  • 23
Попаднах на една статия за него, в която беше преброено, че от всичките му 156 авторски приказки 56 свършват със смъртта на главния герой! Аз много харесвам някои идеи от негови приказки, но не и приказките му като цяло. Едно от нещата, които не ми харесват, са прекалено многото и твърде дългите му лирични отклонения, при които моите деца заспиват. Тях ги пропускам при четене Embarassed . А смъртта като развръзка... трудно ми е да преценя как подобна развръзка може да повлияе на една детска душичка... Вие как мислите?
Виж целия пост
# 1
Аз лично ги харесвам, НО се "запознах" с тях във възрастта, когато вече сама избирах какво и кога да чета, съответно и осмислях прочетеното. Вече ходех на училище. Не помня да ми се е отразило кой знае как на психиката, просто осъзнаваш, че не всичко на този свят завършва с "Накрая всички се оженили и заживяли щастливо". В което според мен няма нищо лошо.
Виж целия пост
# 2
Ето две дискусии от руски форуми за смъртта в детските книжки:

http://www.bibliogid.ru/forum/viewtopic.php?t=16

http://forum.nanya.ru/index.php?showtopic=11652
Виж целия пост
# 3
по принцип на мен ми харесват приказките му, и аз също май ги четох на по-съзнателна възраст
Виж целия пост
# 4
Да си призная честно, аз смятам, че приказките на Андерсен, в оригиналния им вид, не са за деца, а за възрастни. И то за такива, които имат тенденция да изпадат в по-особени състояния на духа... За мен приказките му са по-скоро сюрреалистични стихотворения, отколкото приказки...

А от статията, която четох за него, изпаднах в много противоречиви чувства... Половината от хората, които са го познавали лично, твърдяли, че той много обичал децата, а другата половина - че не, напротив, никак не ги бил обичал и се страхувал от тях (???). Той самият казвал, че "Малката русалка" била единствената му приказка, която била в състояние да трогне и него самия... е, не е ли странно, да "убива" героите си и дори да не се трогва от това? Имал е доста комплекси, най-главният - че не се е родил като аристократ и е мразел фамилията си, понеже "така се казвали само простите хора". Изобщо, останах с впечатлението, че пристрастието му към трагичните финали е плод на личната му психическа фрустрация, само дето не виждам смисъла и едно дете да изпита това чувство посредством приказките му...
Виж целия пост
# 5
Обожавам ги. В тях има дълбочина, различни чувства. Децата знаят за смъртта, приказките им помагат да го смелят.
Вярно, че много от тях са тъжни, но все пак красива тъга.
Е, аз съм ги чела на 7-8 години.
Виж целия пост
# 6
Цитат на: lyra
Да си призная честно, аз смятам, че приказките на Андерсен, в оригиналния им вид, не са за деца, а за възрастни.


И за мисля, че са за възрастни или поне за тийнейджъри. Както и "Приказки от 1001 нощ" ги четох в по-осъзната възраст.
Виж целия пост
# 7
Определено ги избягвам засега..
може би по-натам....незнaм кога...ще видим...
наистина са много тъжни....
Виж целия пост
# 8
Андерсен е определено тъжен автор.
Никога в реалния си живот не е бил щастлив, винаги е бил нещастно влюбен и всички тези си чувства по един или друг начин са намерили отражение в приказките му.
На мен мъжа ми е датчанин и е израслнал с неговите приказки, но според мен те са за малко по големи деца.
Какво да го правиш бил е просто по ранима душа човека , но неговото творчество аз уважавам безкрайно.
Виж целия пост
# 9
Харесват ми, никога няма да забравя как плаках когато за първи път прочетох малката кибритопродавачка  Sob
Виж целия пост
# 10
Цитат на: Ellypr
Цитат на: lyra
Да си призная честно, аз смятам, че приказките на Андерсен, в оригиналния им вид, не са за деца, а за възрастни.

И за мисля, че са за възрастни или поне за тийнейджъри. Както и "Приказки от 1001 нощ" ги четох в по-осъзната възраст.

На същото мнение съм
Виж целия пост
# 11
Аз ги харесвам, спомням си имах един сборник като дете и най-много исках да ми четат за " Дивите лебеди".  Sunglasses
Има и някои откровено доста тъжни, имаше една за нощната шапка на стария ерген..... май така беше... Rolling Eyes
А относно трагичния край - Дисни са му намерили цаката - хепи енд до дупка! Тяхна интерпретация съм гледала на "Малката русалка" - познайте дали накрая нямаше сватба на русалката и принца. Wink
Виж целия пост
# 12
Като бях дете моята баба ми четеше приказките на Андерсен. Спомням си, че много се натъжавах и винаги предлагах да променим края на приказката. Добре, че баба ми се съгласяваше и накрая Малката русалка не умираше, а се омъжваше на принца.
Виж целия пост
# 13
Цитат на: Biju1
Андерсен е определено тъжен автор.
Никога в реалния си живот не е бил щастлив, винаги е бил нещастно влюбен и всички тези си чувства по един или друг начин са намерили отражение в приказките му.
На мен мъжа ми е датчанин и е израслнал с неговите приказки, но според мен те са за малко по големи деца.
Какво да го правиш бил е просто по ранима душа човека , но неговото творчество аз уважавам безкрайно.


  202uu   202uu   202uu
 Аз също ги четох , когато бях малко по-голяма , но със сигурност мога да кажа, че ми е любим!
Виж целия пост
# 14
Цитат на: Biju1
Андерсен е определено тъжен автор.
Никога в реалния си живот не е бил щастлив, винаги е бил нещастно влюбен и всички тези си чувства по един или друг начин са намерили отражение в приказките му.
На мен мъжа ми е датчанин и е израслнал с неговите приказки, но според мен те са за малко по големи деца.
Какво да го правиш бил е просто по ранима душа човека , но неговото творчество аз уважавам безкрайно.


  202uu   202uu   202uu
 Аз също ги четох , когато бях малко по-голяма , но със сигурност мога да кажа, че ми е любим!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия