Признайте си мъже!

  • 2 645
  • 25
Здравейте татковци! Имам едно въпросче към вас и ще се радвам да споделите мнението си. Как се чувствате, когато скъпите ви мама и тати решат, че снахата е най-несимпатичния им човек на света и решат да и го докажат по всякакъв начин??? И защо в повечето такива ситуации вие кротко си мълчите??? newsm78 Нима ви е страх от мама и тати след, като вече сте пораснали? Или се кефите на конкуренцията снаха-свекърва? Колко изгодна позиция! Sunglasses Адски съм любопитна!
Виж целия пост
# 1
Не съм татко, но темата ми е на сърце, защото със свеки се недолюбваме.
Или се кефите на конкуренцията снаха-свекърва? Колко изгодна позиция! Sunglasses
Така ли мислиш- изгодна позиция? Shocked Мъжът ми се чувства между чука и наковалнята и хич не му е кеф. Не може да угоди и на мен, и на нея и при всички случаи е виновен.

Защо мислиш, че татковците си мълчат? При теб ли е така?
Виж целия пост
# 2
Това за изгодната позиция беше иронично, но четох в една статия, че някои мъже нарочно подклаждали огъня между снаха и свекърва. Явно не при всички е така.  На моя не мисля, че са му приятни тези разправии. Той избягва да си казва мнението, защото: "няма смисъл да се разправям с тях". И така те ни обиждат, ние си мълчим пред тях и накрая всичко избива между нас двамата. Аз рядко предприемам кардинални мерки, защото в повечето случаи споровете се водят в мое отсъствие или  се държат така все едно ме няма в стаята. Гледам основно да пазя бебчо и това е (разногласия по отношение отглеждане на деца). Дразни ме обаче как стоически понасят тези неща повечето мъже. Сякаш са длъжни да удоволетворяват желанията на мама и тати и да нямат право на избор. За това пуснах темата - за да разбера какво изпитват в подобна ситуация и как може да се реши проблема.
Виж целия пост
# 3
Много интересна тема. WinkЩе я следя с интерес, макар че нашият случай не е такъв. Дано обаче някой мъж да ти отговори. Laughing
Виж целия пост
# 4
Определено мъжа ми не подклажда огъня в отношенията ни. Колкото до това "те ни обиждат, а ние си мълчим" не си много права-дори и при първия опит от тяхна страна - ще ме извиняват, но въобще няма да им остана длъжна. Да ти кажа- както си ги научиш- така ще бъде занапред.
Виж целия пост
# 5
Може мъжът ти да не иска да се кара с родителите си и да си развалят отношенията. Това, че мълчи не значи, че им удовлетворява желанията. Моят мъж избягва да спори и си мълчи като му дуднат, но после си прави каквото той си знае. И аз възприех тази тактика спрямо свекървата, понеже е ужасно досадна (преди много се карах с нея). В случая важното е мъжът ти кого слуша и ако не им се връзва на приказките- просто им тегли една майна.
Моята свекърва се примири след като родих първото дете, но до края на бременността си слушах простотии по мой адрес.
Виж целия пост
# 6
Може мъжът ти да не иска да се кара с родителите си и да си развалят отношенията. Това, че мълчи не значи, че им удовлетворява желанията. Моят мъж избягва да спори и си мълчи като му дуднат, но после си прави каквото той си знае.
Това е тактиката и на моят мъж PeaceДоста печеливша - всички сме доволни GrinningРодителите - защото ги слушаме с внимание, все едно приемаме съвет, все пак са ни отгледали и заслужават поне това.И ние - защото винаги правим това, което сме си решили Mr. Green
Възрастните хора според мен имат нужда да чувстват, че са полезни, че ги питат за мнението им, че ги чуват.Оттук натам - и да направиш точно обратното на това, което са ти казали, пак ще са доволни, защото си ги изслушал.
Виж целия пост
# 7
Моите родители съвсем не бяха съгласни, например, с начина на хранене... Късното захранване, кърменето и всички остнали неща покрай тях... Естествено, аз бях на страната на спругата ми и най-често открито им се опъвах... На тях им ставаше малко неприятно, особено на майка ми... Но се примиряваха... Баща ми соломоновски отсичаше... "Каквото иската да правят, детето си е тяхно..." И си е наистина така... Ние си го гледаме така, както сме решили... Когато се виждаме насаме, майка ми се опитваше да ме "убеждава" кое било правилно... Аз бързо я прекъсвах и й казвах, че това е начина, по който сме избрали да го гледаме и толкова... Родителите ми са хора, които общо взето, разбират от дума... Никога не са се опитвали дори да ни нападат открито, пък камо ли да обиждат и да правят всички останали неща, които sisi_nova изброява в първия си пост... Снахата не е по презумпция най-несимпатичния човек, тя се уважава...
Пък ти Сиси недей мълча на "новите" си роднини... Казвай им нещата така, както ги мислиш... Може и да не е най-подходящата тази нападателна тактика, но... Мъжът ти няма да им се опъне открито... И това че мълчи, означава че подкрепя теб... Откритото му противопоставяне на неговите родители няма да доведе до нищо добро... Само ще се конфронтира с тях... Напълно безмислено...
Виж целия пост
# 8
Обикновено ( понеже има известни изключения ) сме си на принципа всеки се защитава сам себе си, без посредници! smile3521
Виж целия пост
# 9
Не съм попадал в подобна ситуация, а ако попадна ще отсъдя строго, но справедливо Laughing.
Виж целия пост
# 10
 "И защо в повечето такива ситуации вие кротко си мълчите?"
А какво - да се караме на ред ли? и за какво - обикновенно за глупости ?
Доколкото съм забелязал в такива ситуации всеки си има мнение, смята че е вярното и за нищо на света не иска да го промени. Рени е права - не можеш да угодиш на всички, па било то със скандал.
Затова най - често си траеш и после си правиш каквото си знаеш.
Висшия пилотаж е да накараш всички да са щастливи, но това много рядко съм го постигал, защото жената се надръвчва след такива спорове и трябва много   bouquet докато и мине.
Виж целия пост
# 11
Майка ми се разбира 18 пъти по-добре с жена ми, отколкото с мен ... Като има някво търкане се виждат и си казват коя какво мисли.
Виж целия пост
# 12
1. Стъпка - Изнасяме се отвкъщи.  smile3521
2. Стъпка - Детето НЕ се кръщава на никой от тях.  newsm48
3. Стъпка - Аз няма да им се обаждам ... а те дали ще издържат.  smile3508
4. Стъпка - Те да не се претисняват като одъртеят има и старчески домове.  smile3533

И в крайна сметка аз се женя за жена си, а не те така че тяхната дума може само да е положителна и аз съм този който ще реши става ли тя за мен или не

 #2gunfire GOROMINATOR  #Sniper
Виж целия пост
# 13
Един от критериите по които избирах мъжа си беше да не го командват родителите. Съпругът ми ги е отрязал още като започнал да следва и са се мъчили да му казват какво да прави. В последствие им доказал, че се справя перфектно и без тях и сега го уважават като личност. Иначе свекърва ми си е доста манипулативна личност, както и майка ми, но те знаят, че ние сме отделно семейство и почнат ли да се бъркат ще бъдат отрязани жестоко-няма да им се обаждаме или няма да виждат децата. Но ние се стремим родителите ни да се чувстват уважавани и обичани и да не им накърняваме достойнството. Защото много е лесно да се правят скандали, някак си отвътре ни идва, но е истинско постижение да простиш и да обичаш Laughing А хората копнеят да бъдат обичани  Peace
Виж целия пост
# 14
Умирам си за  неговите родители./ Аз и моите обичам.. но намаляха/, остана ми една измъчена мама./
не се майтапя за Неговите  родители. Прекрасни са.  Разбрали са се с децата си отдавна.  така са се възпитали. Няма как да зная дали майката  на мъжът ми ме одобрява. Но откакто се познаваме показва ....обич. И  какво ли не още. А пък детето и  / мъжО ми/ не е расъл в саксия.  и си е  сЪ - пруг.. и теглим си каруцата заедно-.))
чета ви и мисля.... понеже синът ми / голямото дете/  отива към 21 г. аз как ли ще съм?
Ще съм прескрасна... стига да не сме в една къща. Няма  значение  за снахата.. не я познавам..  вероятно синът ми  -  също./ Все още/   Ще гледам да не се меся. 

 ако  искат помощ / щото все пак сме приятелчета, сине/ насреща съм.  Иначе си е мъка.. да натрапваш някому помощ.. и съвети.  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия