Какъв ли е този период?

  • 456
  • 4
 От месец-два насам дъщеря ми започна на всяка наша дума да отговаря.
 Не само за да откаже да свърши нещо, а просто последната дума да бъде нейна. Т.е. тя да бъде "капак". Не можеш да я надприказваш.
   Не знам защо го прави. Тя винаги си е била "устатница", но сега направо ме побърква. Винаги тя знае всичко най-добре, не можеш да и докажеш нещо освен ако тя не реши, не обича да я коригират в действията й - абе много ми прилича на пубертет, ама много ни е рано - та какъв ще да е този ни период. newsm78
   
Виж целия пост
# 1
Дъщеря ми е една година по-голяма от твоята и ситуацията е аналогична, при това тя е само дете, което не е глезено, но не е лишавано от внимание. В началото вдигахме децибелите, вече мълчим, докато си осмисли грешките или поне се извини. Очевидно е някакъв период на  израстване, който прминава през самодоказване. От няколко месеца борбата на мнения е непрестанна, но аз започнах да гледам на всичко като на "суха" тренировка за по-късните пререкания и се старая да тренирам себе си в спокойствие и мълчание. Ако някоя майка може да сподели опит ще съм много благодарна за съвети.
Виж целия пост
# 2
Честно казано.... всички сме така.... Mr. Green.
Аз и досега. Е, понякога се озаптявам, въпрос на възпитание. Flutter
Номерът: -понякога наистина ТЯ да е капакът и ти да и покажеш, че това е нормално и че също има право на последната дума. Естествено, за важните неща мнението и се ще се чува, но решенията са на родителя.
Това е според мен - ако нямаш много основателна причина да имаш ти последната дума, остави я на детето, но така, че то да разбере, че уважаваш думите му и си съгласна. Това го кара да се чувства по-уверено, по-добре разбрано и съответно по-разбиращо. Добре е дори за неща, за които ти предварително знаеш какво ще предпочете или и двата варианта те устройват, питаш детето съгласно ли е, как иска да направите. И после се съгласяваш, а детето е щастливо, защото е взело решение и ти си го уважила. Колкото пъти и да го прилагаш, не вреди, защото истински важните неща , поне при мен, не подлежат на коментар. Просто казвам, без да давам право на избор или изобрът е предрешен.  Mr. Green манипулация, откъдето и да го погледнаш, но според мен напълно уместна.
Виж целия пост
# 3
 И аз се опитвам да съм по-спокойна,но не винаги успявам.
 В училище много се дразнех на една съученичка, която искаше нейната дума да е последна, дори да е абсолютно безсмислена.
 Опитвам се да обясня на Креми, че няма полза от безсмислени диалози, но нещо неуспешно.

  Винаги съм й давала право на избор и явно това я е направило по-самоуверена и самостоятелна, но ми се иска да разбере, че все още важните решения трябва да се вземат от родителя и отговарянето не води до нищо, а само до изнервяне на обствановката.
  Сигурно аз не намирам правилният подход или трябва повече време.
 Ако майките с по-големи деца са минали по този път нека кажат как са се справили. Не ми се иска да "изпускаме" положението още сега.

Виж целия пост
# 4
Дияна е по-малка от дъщеря ти, но и при нас положението е почти същото. И аз се опитвам да обясня за "глупавите" и безмислени разговори, но тя просто се чувства длъжна да каже нещо, независимо какво.
Понякога се чувствам уморена от безкрайните й приказки.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия