В ТЪРСЕНЕ НА ДОМА

(откъс от книгата "Пътуването на осиновения Аз - в търсене на цялостност", Б.Лифтън

„От къде си?”, попита мъжът на границата.
„От света”
„Къде отиваш?”
„У дома.”
„А къде е домът ти?’
„Не знам”

Януш Корсак, „Крал Мат на изоставения остров”


ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ИМА ДОМ, ЗА ДА НЕ СЕ НУЖДАЕ ОТ НЕГО, казва Джийн Амери, оцелял от Холокоста, за когото изгнанието е равносилно на бездомие... И докато Амери се опитва да търси смисъла на дома и майчиния език, аз, като осиновена, търся смисъла на дома и майката...

Ако повярваме на Амери, че изгнанието е загуба на биологичната и психологична идентичност, то тогава осиновените са в изгнание от момента на раздялата им с биологичната им майка. Оригиналният им акт на раждане, този универсален паспорт, който свързва всеки един от нас с произхода ни, липсва. Още от времето на Едип, осиновените деца бродят по непознати земи, опитвайки се да възстановят онова легендарно място, което другите наричат Дом – началото...

Думата „дом” не е концепция или място, домът е състояние на съзнанието, от което започва самоопределението. Домът е нашият произход. За нас търсенето на Дома може да е универсално търсене, но за осиновения това търсене е ТЪРСЕНЕ в буквалния смисъл на думата – търсене на началото на себе си, търсене на изгубената майка, на нейната безусловна любов, търсене на смисъла, на изгубеното време, на последователния Аз, търсене на сигурност, на форма и структура, на основа и център...

Търсенето на Дома отразява дълбоката потребност на осиновения от биологична, исторична и човешка свързаност. То сякаш наподобява религиозното търсене на човешкия дух, защото е опит да се свържеш с нещо по-голямо от теб самия.

Самата идея за търсенето и срещата с биологичното семейство дава сили на осиновения. Излекуването на осиновения започва, когато той вземе контрола върху живота си в своите ръце именно чрез решението да търси – решение, което много често се оказва изключително трудно, тъй като това забранено пътуване към себе си е свързано с предодоляване на много табута.

Преди много години специалистите вярваха, че единствено неадаптираните осиновени имат потребност да търсят произхода си. Т.е изводът от подобно твърдение е, че добрите и лоялни осиновени не търсят. Сега обаче терапевтите започват да разбират, че зад потребността на осиновения да търси корените си стои една дълбоко вкоренена човешка потребност, която някои дори наричат вродена.


Следва продължение:

Да търся или не
Прекрачването на прага
Големите надежди
Пътуването на героя
Синдромът "Пинокио"
Кръстопътища
Връщане назад
Виж целия пост