Спешното отделение май не е спешно

  • 2 434
  • 56
Или може би ние не попаднах на правилното място  newsm78 Далеч съм от мисълта, че вси4ко трябва да е като по филмите, но снощи за сефте се сблъсках със системата на спешната помощ и нямам думи  Confused
Та закарваме си детето в 8 ве4ерта с темп. 39.8 градуса и се започва следната процедура: чакаме 20 мин. Извикват ни при интервюираща сестра, която записва първичните оплаквания. Преглежда Самуил, отбелязва темп., колко пъти е повръщал и т.н. и ни връщат в чакалнята. Чакаме още 30 мин. Най-после идва сестата и му дава някакво лекарство за темп. Чакаме 60 мин., след които ни извикват на регистратура и ни записват данни, адреси и т.н.
Дотук минават 2 часа в чакалнята на ER, която разбира се е пълна с хора и въпреки вси4ко според сестрата, не било натоварена ве4ер  Confused
Попълнили сме вси4ко, разписали сме се и вместо най-после да ми прегледат детето, което гори от темп., ние чакаме още  1 час и половина, защото нямало свободно легло и не е ясно, кога ще има  Shocked
Добре че детето леко живна от лекарството, та след 3 часа и половина чакане не издържахме и си тръгнахме. А сестрата върви подире ни и ни обяснява, как не можем да си тръгнем...

А днес сутринта педиатъра ни ни прие веднага за преглед.
Чудно ми е, какво трябваше да се случи снощи с това дете в чакалнята, за да се наложи спешна реакция от лекарите  newsm78

Навсякъде ли е така, или просто на село не сме случили на болница.
Виж целия пост
# 1
Съжалявам за ядовете ти,Кейс,оба4е наистина спешното никак не е спешно.Да не говорим 4е (поне тук) е наблъскано със стажанти,които никак ама никак не могат да реагират навременно.
Виж целия пост
# 2
Кофти работа.
А как е малкият?
Виж целия пост
# 3
За съжаление май е така. Първия път, когато не знаех още какво е спешно, отидох с изкълчен глезен и чаках 6 часа за снимка. Накрая като влязох, доктора ми предложи вестник. Както ми беше накипяло, казах му че ще е по-добре да ми даде книга (нещо като "Ходене по мъките" например)  Mr. Green
Втория път се беше възпалила петичката на Алекс, и понеже беше много малък, педиатъра ни прати в спешното. Вече си знаех и не очаквах да стане бързо. Отидохме малко преди обяд и вечерта ни приеха в болницата.
Оттогава имам друга тактика - обаждам се на дежурния педиатър ако имаме проблем и това е. Закрепвам положението до следващия ден.
Виж целия пост
# 4
голяма гадост Close
мъжа ми щеше да ги навре в....newsm61
3 часа....
и тук се мотат, но като им скръцнем със зъби и се затичват.
да се оправяте бързо   love001
Виж целия пост
# 5
И тук е така. Преди месец дъщеря ми изкара същия отвратителен вирус...дечицата от цял Париж ги пренасочват в спешното на една детска боница, чакането е средно 3 часа. Мари също беше с почти 40 градуса и сестрите не й дадоха нищичко (трябвало да чакаме лекаря), само казаха да я  съблечем голичка, по памперс.
Бързо оздравяване!
Виж целия пост
# 6
Maribel, май си права за стажантите, защото дори ми забраниха да му давам вода, за да можел доктора да рабере, дали детето е обезводнено  Rolling Eyes А и пове4ето пациенти бяха в третата възраст и чакаха основно за измерване на кръвно и е нормално да сложат стажант да върши тази работа.

Иначе той си е все така, повръща, качва темп., но пък и педиатъра ни предупреди, че това състояние ще е поне 1-2 дни, въпреки лекарствата. Естествено, за антибиотик изобщо не отварят дума и си предписват стандартните неща за температура. С това съм се примирила.

Няма как да ги навреш в нещо, защото с усмивка ти казват "Спокойно мамче, вси4ко ще е наред с детето ти, но просто няма свободно легло..." Чудно ми е, как едно малко дете не е с приоритет, например  Thinking

Дано не ми се налага повече, ама май аз ще гледам да крепя положението, докато мога да се свържа с нашия педиатър.
Виж целия пост
# 7
за легло съм съгласна, може и да няма, но няма да ги чакам за преглед и лекарства толкова, ако детето е с такава температура. те са свикнали на всичко, но аз не съм.
не знам, аз откачам при такива ситуации.
ако живея при вас сигурно ще викнат охраната заради мен Embarassed
Виж целия пост
# 8
Питаш ли ме и на мен какво ми беше.  През 10 мин. мъжа ми ходи и пита какво става, но достъпа ти е само до една сестра на рецепцията и толкова...

А и това му е първото заболяване на малкия, досега не ми се е случвало и направо бях панирана. Не смеехме да си тръгнем, защото не знаем какво може да стане, а и няма към кой друг да се обърнем  Confused
Ужас някакъв...  Confused
Виж целия пост
# 9
И тук спешното никак не е спешно. Преди няколко месеца детето беше с доста висока температура, която поддържаше почти цял ден и не сваляше, въпреки лекарствата. Беше между 38.5 и 39.5. И понеже беше събота се обадихме в спешното /най-напред трябва да се обадим/. Някаква кака вдигна и  първо пита: " В съзнание ли е?"  Shocked Казвам "да". И тя: "ами щом е в съзнание чакайте у дома и до 1 час ще ви се обади лекар". обажда се той след 45 минути и разпитва какво и как. Обясняваме и ни казва да отидем до спешното. Отиваме ние и там ни записват на регистратурата и следва чакане 1 час, докато ни извикат. Междувременно детето става все по-отпаднало. Най-накрая се доредихме до някакъв лекар, на който много трудно му се разбираше. Така и не разбрах какъв е по народност.  Видя Алекс и веднага му събу обувките и чорапите Shocked Краката му били студени, той препоръчва да се приберем у дома и да завием детето, за да се загрее Shocked На мен вече ми накипява. Питам все пак няма ли да премери температурата. Мери я - 40.6. Детето става все по-неадекватно, а той ми дрънка как трябва да се прибера вкъщи и да го завия Shocked с тази температура Shocked Аз му казвам, че това няма да стане и че настоявам да направи нещо, защото няма да оставя нещата така. Ония се обиди и ми каза със сърдит тон "Ама вие не ми вярвате". Казах му, че не му вярвам и настоявам да ни прати при педиатър. Той започна да пише листа, с който да отидем при педиатъра и междувременно ми каза, че съм имала "фийвър фобия" Joy защото съм била толкова притеснена за това, че детето ми вдигнало някаква си температура. Дремеше ми на мен какво ми приказва тогава. Бях радостна, че отиваме при педиатър. Та отидохме, оказа се някакъв вирус, нищо специално не предписаха, но поне прегледаха детето "от-до", изследваха му урината и такива работи.
Виж целия пост
# 10
Така са и при нас, няма какво да се лъжем. Аз съм ходила няколко пъти, единият беше с обезводнено бебе, само дето не колабирах докато го сложат на системи, ходих в един момент да настоявам да са по-експедитивни, но все тая. При едно ходенията ми обаче бях свидетел как някакъв човек със силна болка едва ли не се въргаляше и виеше на пода, ей, как пък не се размърдаха да му обърнат по спешно внимание  #Cussing out. Само като съм ходела за раждане, са били наистина спешни.
Виж целия пост
# 11
нещо подобно ми се случи в понеделник
от няколко дена ме болеше ухо
а тук още нямах лекар ( е, от вчера имам!)
с една лампа като бабичка го нагрявах няколко дена. почти никаква промяна, само си осигурявах спокоен сън.
в понеделник вече не ми издържаха нервите и отидох до аптека, където ми дадоха едни капки. след като сложих от тях така зверски почна да ме боли ухото.. и пак с лампата. в един момент, вече щях да припадам, и мъжа ми каза Отиваме в спешното.
Като отидохме там всичко чисто, подредено, една овца на рецепцията и по миризмата явно разпределя хората - кой спешен и кой не.
Нищо не помня, защото не бях на себе си. Аз съм държелива мома, ама такава болка...да се вдигнем до спешното значи наистина имам нужда!

даде ми бял код,  тоест не съм за умиране.
И ни посочва чакалнята, като приятелски ни обясни, че ако дойдем след 21ч. ( беше 16ч), тоест след 5 часа!  може и да хванем дежурен да ме прегледа.
как разбра, че мога да чакам 5 часа не е ясно!
аз почнах да плача и да говоря учтиво на български т.е да шепна пожелания към нея, майка й , майката на всички в Италиански червен кръст! на всичко отгоре се изживявам, като част от системата. просто ми иде да кандидатствам там за работа и да им стана шеф на тия Close


като се прибрах такъв рев му ударих от безсилие! мъжа ми обаче ми обяснява, че това било положението, да съм се държала по-силно
егати систамата, егати чудото!
Та. след това лека полека с лампата.. и сега съм по-добре. А от вчера вече имам и лекар.

Евала на Пирогов !- мизерия, ниски заплати, но нито един човек  не е върнат! И са страхотни лекари!ходила съм 4 пъти в Пирогов - последния път за дядо ми, който е на 86г. в една раздрънкана, тежка , очукана количка го пое веднага един санитар , на 6тата минута беше в рентгена. След половин час дядо ми излезе от Пирогов с ясното съзнание, че са му помогнали.
Отношение,  уважение ( дето казваме, че на възраастни хора се гледа като на пътници). Никой , не е върнат! на всеки е обърнато внимание. Веднага.
Това е положението. Тия тука са..............
 Twisted Evil Twisted Evil #Cussing out #Cussing out #Cussing out
Виж целия пост
# 12
И при нас е така, аз вече стискам зъби и не ходя, чакам до отвори джи-пито, и това е.
Висяли сме доста пъти с Калина като съвсем малка, по много часове (4-5).
Малкият оправя ли се?
Виж целия пост
# 13
ако повръща детето, не е добре да му се дава по много вода. на всеки 15 мин само по лъжичка. Ако задържи така до към 2 часа без да повърне увеличаваш дозата.
Иначе наистина си е било само загуба на време. Аз в спешно съм ходила 2 пъти с кървящо дете и двата пъти сме висяли с часове, когато се наложиха и шевове  6 1/2 часа.
Няма ли вашия педиатър телефони за after hours или emergency. Тези клиники са по-добра и бърза алтернатива на ER.

Дано детенецето ти се оправи по-бързо.
Навсякъде е така, но ще знаеш за вбъдеще.
Виж целия пост
# 14
А преди време имаше тема защо сме си носели лекарства от БГ... Rolling Eyes
Не само, че ще нося, ами и медицина ще завърша даже. Направо не ми е се разказва и аз какви случи имах Confused
Дано се оправяте бързо Кейси и хлапенцето да се вдигне на крака!   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия