Като чета тази форум и ми става мъчно-"Страховете на ..." "Страхът от...." , "първична рана"....
Иска ми се да споделя нещо, което сякаш премълчаваме и не смеем да кажем- щастието от родителството. Защото, ако някой във форума посмее да намекне, че се чувства добре, веднага му отговарят- „Ще видим, какво ще правиш когато детето ти стане на еди-колко си години”. Ами ще правя това, което всички правят- ще се боря и ще се радвам т.е. ще живея . Проблеми ще има, но както казва Д. Дамянов „Би ли цъфвало дървото да знаеше, че ще се мре?” т.е. как да се зарадваме на децата си, ако само мислим за проблемите, които ще ни залеят. И да не бяха осиновени щяха да ни залеят. А можеше и да е по-лошо. Да са живи и здрави Децата ни! Бог да ги пази и да праща светлина по пътя им! Нали този форум е и начин да споделим радостта си от това, че сме родители? Така ще окуражим и бъдещите осиновители. Някой беше казал - "Има два начина да станеш майка -като родиш и осиновиш дете . И двата са еднакво достойни". Предлагам тук да споделим освен мнението си и най-щастливия миг от майчинството си, може би.
Ето моят:
Добре дошъл при мама сине!
Добре дошла прекрасна, рожбо мила!
Без теб животът щеше да отмине,
без щастието майка да съм била.
Сега се питам- как щях да живея?
И млъквам, че е толкоз страшно, Боже!
Знам много песни сине, ще ти пея.
Поне да пее твойта майка може.
Един ден в песничка ще ти разкажа,
как стана мой син и какво се случи.
Узрявах, падах, ставах, всъшност раждах-
това от мене искам да научиш.
Добре дошъл при мама сине!
Аз тебе чаках рожбо мила.
Сега съм на четирдесет години
и цял живот съм твоя майка била.
Виж целия пост
Иска ми се да споделя нещо, което сякаш премълчаваме и не смеем да кажем- щастието от родителството. Защото, ако някой във форума посмее да намекне, че се чувства добре, веднага му отговарят- „Ще видим, какво ще правиш когато детето ти стане на еди-колко си години”. Ами ще правя това, което всички правят- ще се боря и ще се радвам т.е. ще живея . Проблеми ще има, но както казва Д. Дамянов „Би ли цъфвало дървото да знаеше, че ще се мре?” т.е. как да се зарадваме на децата си, ако само мислим за проблемите, които ще ни залеят. И да не бяха осиновени щяха да ни залеят. А можеше и да е по-лошо. Да са живи и здрави Децата ни! Бог да ги пази и да праща светлина по пътя им! Нали този форум е и начин да споделим радостта си от това, че сме родители? Така ще окуражим и бъдещите осиновители. Някой беше казал - "Има два начина да станеш майка -като родиш и осиновиш дете . И двата са еднакво достойни". Предлагам тук да споделим освен мнението си и най-щастливия миг от майчинството си, може би.
Ето моят:
Добре дошъл при мама сине!
Добре дошла прекрасна, рожбо мила!
Без теб животът щеше да отмине,
без щастието майка да съм била.
Сега се питам- как щях да живея?
И млъквам, че е толкоз страшно, Боже!
Знам много песни сине, ще ти пея.
Поне да пее твойта майка може.
Един ден в песничка ще ти разкажа,
как стана мой син и какво се случи.
Узрявах, падах, ставах, всъшност раждах-
това от мене искам да научиш.
Добре дошъл при мама сине!
Аз тебе чаках рожбо мила.
Сега съм на четирдесет години
и цял живот съм твоя майка била.
много е хубаво и много истина има в него.
