Дали го изпуснах с възпитанието?

  • 1 211
  • 19
Мами, моя Ицко от няколко дни вече ме работи здраво. Инати се , като му взема нещо, което не е за него, и започва тръшкане, сълзи , сополи, драматизъм ви казвам.
Ако с татко му си играят на пода и той отиде да изключи компютъра /както обикновено / и татко му каже "Нее" - съответно пак рев сълзи. И се е научил , че аз съм спасението, и от зор даже пропълзя, драпа с 300 зора идва при мен, гушва ме, стиска и плаче на рамото ми.
Не искам да стане лигльо и глезльо. Как се подхожда в такава ситуация?

Виж целия пост
# 1
Чакай малко. Детенцето ти е на 10 месеца и въобще не може според мен да се говори за изпускане или нещо подобно. Просто всяко бебе и дете минава през такива периоди, които минават и заминават. Той вече се осъзнава и знае как може да получи нещо. Просто по-често обяснявай спокойно, защо това не може да се пипа. Бeз да се караш или викаш. При мен действа безотказно. Глезльо и лигльо едва ли ще стане, става въпрос за бебе на 10 месеца все пак.
Виж целия пост
# 2
Как ще си го изпуснала, бе жена Laughing Имаш още 6 г. и кусур.
Всички деца минават през този период. Малкото човече просто изпробва до къде се простират границите на свободата на действие, която сте му предоставили. Колкото "по-твърда" си, толково по-бързо това ще премине. Когато е направил беля и сте му се скарали,  го остави да си пореве без да го утешаваш и гушкаш.
Виж целия пост
# 3
Ох на 10 месеца, ама вече става инат, и именно от това се страхувам, че като порастне,това може да се превърне в по-голям инат. Не че няма от кого да го наследи  Embarassed , но не искам да става така.Опитвам се да обяснявам, че това не трябва , защото еди какво си. И донъкъде се успокоява, но това супер редки случаи. В повечето случаи рита и се тръшка , чак се улисва в рев и после си реве така няколко минути не може да се упокои. Sad
Виж целия пост
# 4
Как ще си го изпуснала, бе жена Laughing Имаш още 6 г. и кусур.
Всички деца минават през този период. Малкото човече просто изпробва до къде се простират границите на свободата на действие, която сте му предоставили. Колкото "по-твърда" си, толково по-бързо това ще премине. Когато е направил беля и сте му се скарали,  го остави да си пореве без да го утешаваш и гушкаш.
Ох е това е много трудно, уж съм твърда, ама като долази до мен и ме гушне и ми омекват мартинките  Shocked
Виж целия пост
# 5
Инатът после може да стане упоритост, което си е хубаво качество.  Peace
Аз се надявам като почне да разбира, да мога да давам добри обяснения и да мотивирам поведението си, така че се концентрирам върху това. За възпитание мисля, че е леко рано, в този период-просто режим, който да допада и на двете страни, много уморяване и говорене, другото си е божа работа.
Виж целия пост
# 6
Аз бих го гушнала да го успокоя и после ще обясня, че така не се прави, защото не е хубаво и това нещо не се пипа, защото.... Но пак ти казвам - това е период, който отминава. Поизчакай няколко месеца и ще забрави въобще за тази работа. Според мен, трябва да има ясно разделение между играчки и не-играчки и между какво може и какво не може да се пипа. Много време трябва да се научи, аз още се боря с това да не пипа мобилните телефони, да не дърпа котките за опашките, да не ляга върху тях, да не пипа печката и т.н. Става бавно и с обясняване.
Виж целия пост
# 7
Благодаря ви за утешителните думи, и аз обяснявам, ама знам ли дали ме разбира или се чуди "тази пък какво ми дърдори" . Уф , мислих си , че като проходи и почне да разбира вече ще е лесно, пък то си имало други проблеми.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 8
Тръшкането наистина е труден период. Но някъде прочетох, че трябва да му се радваме, защото той е част от израстването на детето, доказателство за превръщането му в личност със собствено мнение. Понякога ,като помислиш така за нещата помага ConfusedSimple Smile Особено когато се тръшне насред супермаркета и пищи, защото не искаш да му купиш нещо #2gunfire
Виж целия пост
# 9
На мен ми се струва, че колкото повече му се карате и му забранявате, толкова повече ще реве и ще се тръшка. Много мъничко ми се вижда още.
Виж целия пост
# 10
Няколко съвета от мен. Първо не казвай просто НЕ, детето не разбира защо му забраняваш. При възпитанието трябва да съществуват 3 прости правила (не наранявай себе си, не наранявай другите хора и не наранявай предметите)така детето се учи да мисли, а не 100001 правила, които детето не може да запомни, от рода не пипай това не пипай онова, не прави така и т.н. Ако забраните на детето си да пипа телевизора, то съответно отива и пипа компютъра, но то не прави разлика между двете. Аз от както смених тактиката имам сравнително послушно дете, бях се уморила да викам НЕ и да бягам след него да го спирам, и докато се обърна той пак да го прави и да крищи, че му забранявам да го прави. Сега правя следното обяснявам му защо не му позволявам да го прави. Ето следния пример. Той посяга към котлона, аз му казвам Не и му обяснявам да не го пипа, защото е горещ и ще се нарани и после ще го боли и ще плаче. Съответно той ме гледа внимателно докато трае обяснението, след което показва с пръстче котлона и ми бърбори нещо неразбираемо. Ако влезе някой в стаята, той веднага му сочи котлона и започва да му обяснява на бебешки, че е опасен. И не пипа от тогава.
А за тръшкането и при нас го има понякога, на нас ни помага отвличането на вниманието в такива случаи. Питам го къде е климатика или какво правят децата или нещо от рода и той се заглежда да ги види и забравя. На този етап друг изход няма. Няма смисъл да го насилваш да крещиш в такива моменти друго не помага.
Виж целия пост
# 11
Отвличаш му вниманието с нещо друго.На дете колкото повече се казва  НЕ  ,то толкова повече го иска това нещо.Нали знаете забранения плод е най сладък.                           
Виж целия пост
# 12
Неразбрах как точно правите но ние сме приели тактиката , ако единия от нас му се кара или наказва другия родител го подкрепя. Ако татко е казал на стената, то и да идва да ми се гуши полза няма, отива. После по между си можем да си коментираме кои крив кой прав но детето трябва да знае, че сме като едно. Детето ни знае, че за всяко действие си има противодействие и знае, какво ще последва ако не направи това което му се казва. Нашия не е по-малък инат от вашите, имало е моменти когато съм изпадала в истерия и съм му насинвала д-то. Но вече е на 3 години и виждам, че сме поставили добра основа, макар и да иска да ни манипулира понякога. Като дойде де ми се гуши колкото и да ми е миличък аз предпочитам най-доброто  за него и това е да се научи на дисциплина и, че светът не се върти около него. Като порасне с този начин на мислене ще се справя по-добре, а ако го гушкам.....ще си имам слабохарактерен лигльо. Има си време за гушкане и то не е когато се учим.
Виж целия пост
# 13
Неразбрах как точно правите но ние сме приели тактиката , ако единия от нас му се кара или наказва другия родител го подкрепя. Ако татко е казал на стената, то и да идва да ми се гуши полза няма, отива. После по между си можем да си коментираме кои крив кой прав но детето трябва да знае, че сме като едно. Детето ни знае, че за всяко действие си има противодействие и знае, какво ще последва ако не направи това което му се казва. Нашия не е по-малък инат от вашите, имало е моменти когато съм изпадала в истерия и съм му насинвала д-то. Но вече е на 3 години и виждам, че сме поставили добра основа, макар и да иска да ни манипулира понякога. Като дойде де ми се гуши колкото и да ми е миличък аз предпочитам най-доброто  за него и това е да се научи на дисциплина и, че светът не се върти около него. Като порасне с този начин на мислене ще се справя по-добре, а ако го гушкам.....ще си имам слабохарактерен лигльо. Има си време за гушкане и то не е когато се учим.
И ние следваме същата тактика. Инъче детето следва правилото, "разделяй и владей" и успява. Племенника на мъжа ми поради тази причина е без контрол, прави всички на луди, командва всички и нищо не можеш да го накараш да направи. Абсолютен темируд, лигаве и т.н.
Виж целия пост
# 14
Мами, моя Ицко от няколко дни вече ме работи здраво. Инати се , като му взема нещо, което не е за него, и започва тръшкане, сълзи , сополи, драматизъм ви казвам.

Според мен детето си е напълно добре Wink Само на теб ти е нужно да започнеш да го разбираш  Crossing Arms

Това, че нещо не е за него го знаеш ти, то няма от къде да го знае. Ето ти друга ситуация - Седиш си ти доволна и си пиеш кафето. Идва някой, взема ти чашата и ти говори нещо /на китайски да речем/. Ти му казваш - "Ей, човече, върни ми кафето. Не мога следобед без кафе. Какво ти става." Човека обаче ти излива чашата с кафе в мивката и продължава да ти говори нещо си на китайски... Няма ли да си ядосана? Ще си. По същия начин се държи и детето ти. То не разбира защо му вземаш нещата, които му доставят удоволствие и си ги иска. Тръшкането, виковете и плача е начин да покаже какво иска и да го постигне, а не е инат.

Естествено е и когато баща му му вземе нещо/не му даде нещо - то да търси утеха, подкрепа и разрешение на проблемите си при теб.

Детето ти е личност със свои желания и предпочитания и колкото повече расте - толкова по-различни желания от твоите ще има. Сега иска да изключва компютъра, после ще иска да пресича улицата сам, после да си направи тату на рамото... Свиквай  Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия