Преди около десет дни дъщеря ми Тити (на 1 г. 7 мес) започна в определени ситуации да свива ръчичките си до тялото и повтаря "тах, тах".
Например, когато видя един магьосник в рисувано филмче по тв (по принцип рядко се заглежда по нещо- гледаше фигурното пързаляне и отвреме на време "Сънчо").
Чудех се защо го казва и какво изразява този "страх". След 2 дни отново го каза в конкретна ситуация.
От 3 дни имаме едно болно съседче и говорим за него, че е "болно", "не излиза да играе" и т.н.
Вчера Тити започна да казва "болно", да показва крачето си и да казва "паам" (падам)
После показваше устата си. Видимо не беше добре, вечерта имаше т, не яде, цяла нощ плака. Явно наистина не се чувства добре и нещо я боли.
Въпросът ми е как малкият мозък открива точното значение на такива понятия като болката и страха. Как се прави връзката между нещо, което всеки сам трябва да изпита, за да знае какво е и как всъщност се разбира, че е точно това.
В конкретния случай, никой не е обяснявал никога на Тити, какво означава болката или страха.