А изпитвате ли неудобство да говорите на езика си пред местните или други национ

E,мен лично не ме е срам и с детето си, вкъщи или не говорим на български...Не  , не ми е грам неудобно, по-скоро тези, които са около мен и нищо не разбират се чувстват дискомфортно/

Изобщо не ми е неудобно 
А и много често чуваме френска, немска, руска реч 
Днес дори ни питаха в магазина, дали не сме италианци 

 Аз съм изпадала в ситуации и  ми е било неудобно. Ето днес например при педиатъра на малката. След като й би ваксините, тя се разрева неистово и аз тръгнах да я успокоявам и без да се усетя съм минала на български , изведнъж се усетих и ми стана едно сконфузено от лекаря. Някак си го игнорирам по този начин, все едно не е в стаята и според мен не е учтиво. Също и в моловете. Хората се спират да се радват на дъщеря ми и тогава не мога да говоря на български да им даде една усмивка или нещо такова. Отделно на въпрос, че в момента за нея български или английски е все тая. 
 По същият начин се чувствам когато имаме гости чужденци в къщи. Мога да кажа нещо незначително на съпругът ми, като да донесе нещо от кухнята, но винаги на английски. Това пак е от етикет или поне така аз ги чувствам нещата.
 Но винаги с гордост казвам от къде съм и даже много се дразня като предполагат че съм от Русия, заради силният ми акцент. Общо взето от учтивост ми е било неудобно да говоря на български, не поради ниско самочувствие или нещо такова.

Скарлет, според мен в този постинг има две нишки на разсъждение по въпроса :1) "Изпитвате ли неудобство да говорите на езика си" - изобщо и 2) "Смятате ли, че е срамно да не говориш на езика си с децата си/роднините съвсем тенденциозно, както е примера с полякините?"

Едно е да се правиш на по-римлянин и от Папата (или как там беше лафа) или да речем кога стана калайджия, кога ти почерня задника; друго е да се налага понякога да говориш на езика на страната, в която си или пред човек, който не разбира езика ти.
Напълно съм съгласна, че в случая с полякините е било смешно, тъпо и съвсем тенденциозно са се правили на каквито не са. Може би са правили показно, или да речем от комплекс и желание да си скрият идентичността по някаква причина, или да речем вече толкова са се поиспанчили, че на полски говорят само с конете си, или де да знам и аз какво.
Друго е обаче да се налага да не говориш на езика си, от уважение към присъстващите - пример: аз и приятелка, българка, дошла ми на гости. Цяла вечер кудкудякаме на български и мъжа ми горкия, гледа и ни се усмихва. Плеснахме се най-накрая по челата и вземахме, че обърнахме на английски тук таме, да не седи човека така изолиран (той не че и дълго се заседя край нас де, ама нали пуста американска възпитаност). Аз и брат ми - в БГ, мъжа ми с нас - ми на английски си говорех с брат ми, какво да направя - и по улици,  и навсякъде, където беше с нас мъжа ми. Предпочитам на английски, отколкото после да му преразказвам отначало всичко ... Та така, но да, разбирам те какво искаш да кажеш с примера с полякините, макар че заглавието на темата леко предполага друг контекст - дали изобщо се срамуваме да говорим на български.

Не, не изпитвам никакво неудобство. Да не говорим, че с децата си нищо не е в състояние да ме накара да говоря на английски.

Говоря и винаги ще говоря с детето си единствено на български. Изобщо не ми е неудобно

  И аз така.

Не се срамувам от произхода си, за да ме е срам от езика.
С детето говорим на български. Случаите, когато си говорим с мъжа ми на английски помежду си са когато имаме гости чужденци. Тогава от учтивост към тях, дори и да е за нещо дребно из къщи не си позволяваме да говорим на български( самите ние сме били в ситуацията на тези, които не разбират като бяхме в Индия, ами конфузно е да си на гости и домакините да си говорят на местния език, затова избягваме). Иначе на обществени места и където и да било не сме се притеснявали въобще.

Не, не ме  е срам.Даже нарочно говоря постоянно на български и на децата и на съпруга ми и постоянно ще го правя 

Не, не изпитвам никакво неудобство.
С дъщеря ми винаги си говорим на български,когато у дома е съпруга ми - комуникираме на италиански.
  Понякога без да се усещам подхвърлям някоя дума на български и на мъжа ми и той като ме заглега умно,чак тогава се усещам,че не е разбрал..

  Аз също съм забелязала че тук,особено черни жени - общуват се децата си  на италиански...разбирам мъжа ти да е чужденец ...но според мен те просто се стараят максимално да се слеят с обществото,макар,че не мисля ,че това е начина.
  Случвало ми се е преди години да трябва да общувам само на чужд език(нямаше българи!)и след около 7-8 месеца се усещах ,че общувайки с родителите ми по телефона...направо трудно ми тече мисълта и фразите ги съставям неправилно.Дори баща ми спомена ,че ми е обеднял речника.
  Така,че мисля,че няма нищо лошо да общуваш и на родния си език.

И аз не се срамувам,да говоря със сина си на родния ми език...От учтивост съм "превключвала" на английски-при лекаря или в присъствие на приятели от друга националност...
Иначе съм се чувствала неудобно в присъствието на българи,които говорят с децата си на английски.Дори дечицата няколко пъти се опитаха и на мен да ми говорят на English ( при условие ,че разбират и добре говорят български),та накрая им казах,че аз не разбирам английски и с това приключиха опитите им,дори родителите им започнаха да им правят забележка-че в присъствието на българи се говори български.
От моите познати-поляци,румънци,китайци,сърби,руси,индийци-май само някои китайци се притесняват да говорят на езика си...Всички останали спокойно си лафят сред свои на родния си език...Славяните винаги предупреждавам,да внимават какво говорят,защото ги разбирам...

НЕ ме е срам. Винаги говорим на български със сина ми. Приятелите ми, колегите ми уважават това. Много от тях ми казват, че езикът ни е красив и мелодичен, а аз се гордея 
Приятелите даже ни се "радват", особено славяните: с чехи, поляци, руснаци и сърби имаме един куп смеШки, провокирани от близостта на езиците ни (пример от чеШки: летуШка = стюардеса; летадло = самолет; вонявка = парфюм...и оЩе много, ама да не спамвам темата) 

За срам - не.
Аз няма къде и на кого да говоря, освен , когато казвам някоя и друга миличка дума като шофирам, или като се глезя на мъжа ми

Но напълно бих разбрала хора, които не искат да се отличават,
да са интересни сред тълпата и различни , че не говорят на български на обществено място.
Аз например съм много отворена в работата си и в контактите с близки хора, но съм голяма 'дивачка', ако съм сред непознати ме поставят в центъра. Изпотявам се и тн.

има различни хора и различни причини - някои се 'срамят да се нарекат... каквото са', други се 'погърчват' , а в съвременен вариант поамериканчват, поиталианчват и тн.
Тоест тоя симптом не е  от днес.

Малко да си вдигнеш главата над водата да погледнеш на света и искаш да си част от него,
а това за някои хора означава и отказ от идентичност и език, което е жалко,  но хората са с различен умствен багаж...

Още от детските си години никак не харесвам английският език Винаги ми е звучал лигаво и неприятно.Но тук говоря с гордост български-ясен, твърд и отчетлив език.