Питам се смятате ли да промените нещо преди да започнете бебеправенето наново. В смисъл промяна в начина на живот, в работата, в мисленето, отношенията и каквото още се сетите. Ще се пазите ли повече и в какво би се изразявало пазенето? Или накратко - мислите ли да правите нещо, което би ви донесло повече спокойствие и сигурност за износването на здраво бебе?
Виж целия пост
Ще се промените ли преди да "бебеправите" пак?
- Публикувана: 12 апр. 2006, 17:14 ч.
- Последно мнение: 13 юни 2006, 18:33 ч.
# 1
12 апр. 2006, 19:04 ч.
Аз вече споделих моите мисли напоследък в миналата седмична темичка. Може да досадя, но ще ги пусна и тук.
Много мисля напоследък за живота си. Обърнах се назад и видях, че от 6 години насам се въртя само около една цел. Детето. Зарязах всичките си мои неща, образование, хоби. Спрях да се развивам. Влязох в дупка и няма излизане... толкова време мина. Толкова неща изтървах. Обезличих се. Вече имам тока мечтаното дете, най-голямото слънце за мен и какво? Плановете ми бяха за още едно дете. Тези дни се замислих :За къде бързам? Ами после? Какво ще правя? Децата ще пораснат и ще намерят своя път. Аз коя ще съм?
Реших: скоро ще продължа обучението си, ще доразвивам хобито си (астрология), ще се грижа повече за себе си, ще сложа пак високите токчета, ще стана пак жена. Не искам да съм само мама и съпруга. Детето вече не ми е цел. Ако е рекъл Господ ще имам още едно, ако не няма да съжалявам.
Никой, нищо не ми дължи. Трябва сама да си оправя живота.
Смисъла на това, което написах е, че доскоро мислех да имам още една детенце и то още догодина. Сега обаче реших първо да си оправя живота и тогава да действаме за една принцеса. Млада съм (на 28 ще стана
) има много време пред мен.
Със сина ми забременях след година и три месеца неуспешни опити. Толкова се бях вкопчила в тази цел, че преди всеки цикъл беше кошмар. Треперех от нерви... след това сълзи. Когато реших, че деца няма да имам, забременях. Още на другия месец. Много се пазих, но това не ме спаси от кръвоизлив. Как издържах 6 месеца на легло и аз не знам. Така, че Vesela- az спокойствие му е майката и вярата, че ще стане.
Виж целия пост
Много мисля напоследък за живота си. Обърнах се назад и видях, че от 6 години насам се въртя само около една цел. Детето. Зарязах всичките си мои неща, образование, хоби. Спрях да се развивам. Влязох в дупка и няма излизане... толкова време мина. Толкова неща изтървах. Обезличих се. Вече имам тока мечтаното дете, най-голямото слънце за мен и какво? Плановете ми бяха за още едно дете. Тези дни се замислих :За къде бързам? Ами после? Какво ще правя? Децата ще пораснат и ще намерят своя път. Аз коя ще съм?
Реших: скоро ще продължа обучението си, ще доразвивам хобито си (астрология), ще се грижа повече за себе си, ще сложа пак високите токчета, ще стана пак жена. Не искам да съм само мама и съпруга. Детето вече не ми е цел. Ако е рекъл Господ ще имам още едно, ако не няма да съжалявам.
Никой, нищо не ми дължи. Трябва сама да си оправя живота.
Смисъла на това, което написах е, че доскоро мислех да имам още една детенце и то още догодина. Сега обаче реших първо да си оправя живота и тогава да действаме за една принцеса. Млада съм (на 28 ще стана
) има много време пред мен.Със сина ми забременях след година и три месеца неуспешни опити. Толкова се бях вкопчила в тази цел, че преди всеки цикъл беше кошмар. Треперех от нерви... след това сълзи. Когато реших, че деца няма да имам, забременях. Още на другия месец. Много се пазих, но това не ме спаси от кръвоизлив. Как издържах 6 месеца на легло и аз не знам. Така, че Vesela- az спокойствие му е майката и вярата, че ще стане.
# 2
13 апр. 2006, 10:48 ч.
Здравей Vessela!!! Съвсем скоро правих аборт и все още ми е трудно да си помечтая, но промяна има! И ти също я знаеш!! Самото събите ме промени и аз вече гледам по друг начин на момента в който ще започна отново.
Като чета форумите и другите истории, някой дори по шокиращи от моята ме обзема страх и си мисля, че няма да събера смелост да опитам пак. Но пък в едно съм сигурна - сега като, че ли искам повече от всичко на света да си имам бебе и въпреки че ще има много въпроси и страхове, когато това се случи ще имам сили да продължа! Естествено е ,че ще изчакам, ще се приготвя повече и ще си осигуря по спокойна среда / а не като тази в която бях поставена / и дано Господ бъде с мен!
Това е което ще се промени със сигурност! А да става каквото е писано!
Успех момичета!
Виж целия пост
Като чета форумите и другите истории, някой дори по шокиращи от моята ме обзема страх и си мисля, че няма да събера смелост да опитам пак. Но пък в едно съм сигурна - сега като, че ли искам повече от всичко на света да си имам бебе и въпреки че ще има много въпроси и страхове, когато това се случи ще имам сили да продължа! Естествено е ,че ще изчакам, ще се приготвя повече и ще си осигуря по спокойна среда / а не като тази в която бях поставена / и дано Господ бъде с мен!
Това е което ще се промени със сигурност! А да става каквото е писано!
Успех момичета!
# 3
13 апр. 2006, 11:33 ч.
Когато направих спонтанния след това бях като луда не ходих на работа за да не видя хора които ще ме питат "Какво стана?" и др. И макар, че писах тук .... взех пример от други но изживях трудно .... все още когато гледам телевизия дават бебенце аз се разревавам и веднага се сменя канала. Все още плача за него....за загубеното време.
После се запознах с Финети, която ме даде нова сила....
И мечтая за бебче и всичко свързано с него...
Макар, че ако отново забременея трябва да напусна работа, а имам толкова много клиенти които ако спра няма да са ни повече клиенти .... просто не ми се мисли...
Сега трябва да се погрижа за бъдещия бебчо. Да ходя на зъболекар да пия фолева и да се подготвя за него.
Смятам да не се отказвам вече съм на 31. Знам, че ако се откажа наистина няма да стана мама.
Виж целия пост
После се запознах с Финети, която ме даде нова сила....
И мечтая за бебче и всичко свързано с него...
Макар, че ако отново забременея трябва да напусна работа, а имам толкова много клиенти които ако спра няма да са ни повече клиенти .... просто не ми се мисли...
Сега трябва да се погрижа за бъдещия бебчо. Да ходя на зъболекар да пия фолева и да се подготвя за него.
Смятам да не се отказвам вече съм на 31. Знам, че ако се откажа наистина няма да стана мама.
# 4
13 апр. 2006, 11:50 ч.
Въпросът е зададен в бъдеще време, но аз ще отговоря в минало. Когато забременях за първи път идеята ми беше как ще родя, ще хвърля детето на майка ми и ще се върна на работа да градя кариера. Смъртта на първата ми дъщеря преобърна на 180 градуса мирогледа ми. Сега, последното нещо, което ме интересува е работата и кариерата. Семейството и детето ми се превърнаха в моя единствена цел и смисъл на живота.
Виж целия пост
# 5
13 апр. 2006, 12:51 ч.
Благодаря ви, момичета. Виждам, че за някои от нас детето е цел №1, а други вече са надраснали болката си и са се оставили на течението. При всички обстоятелства обаче мисля, че сме на едно мнение - бихме направили много за да имаме мечтаното бебе. Струва ми се, че извода е комплексен - да дадем много от себе си, но то да не е за сметка на развитието ни като личности. Да направим всичко необходимо без да се обезличим. Звучи много разумно и това потвърждава колко силни и мъдри сме станали. Пожелавам на всички повече радости и да успеят да надживеят болката си, защото да я преживеят изисква много време - може би дори един живот.
Виж целия пост
# 6
13 апр. 2006, 15:48 ч.
Промених си мисленето напълно! Опитвам се да избягам от идеята ФИКС за дете! РАзсъждавам по друг начин! Ако не ни е писано - добре! ако стане - значи така е трябвало! не смятам да тормозя себе си и мъж си непрекъснато и по команда да правим секс, защото съм в овулация!
И да ви призная - успокоих се неимоверно!!!
Виж целия пост
И да ви призная - успокоих се неимоверно!!!
# 7
13 апр. 2006, 16:36 ч.
Ох, накара ме да се размисля Vesela- az ! Истината при мен е, че колкото повече време минава толковоа повече искам да си направим друго бебече. Но има и друта истина: толкова повече ме обхващат страхове. Като че ли непосредствено след раждането не ми изглеждаше така страшна една следваща бременност. А сега....? Какво ми става? Нали много искам бебе?
В тази връзка все се сещам за думите на Деси, че преди да се решиш трябва да си зададеш въпроса:"готов ли съм да премина през всичко това?" и тоговорът да е: Да!
Така или иначе преди да забременея трябва да променя отношението си към две неща: глупавото желание да градя кариера. Казнвам "глупаво", защото по време на бременността си тичах като кон по задачи. Че на всичкото отгоре се и гордеех с това, че хем съм бременна, хем яко бачкам. Глупава суета... И какво стана накрая?
Другото, което трябва да променя е нагласата си към лекарите. Досега никога не смеех да си търся правата. Все ме е било страх да се разправям с лекари от ужас пред мисълта, че ще взема да ги ядосам и те нарочно няма да ми обърнат нужното внимание. И като си мълчах толкова какво спечелих?
Така че има две неща, които трябва да променя!
Благодаря ти, мила, че ме накара да се замисля!
Виж целия пост
В тази връзка все се сещам за думите на Деси, че преди да се решиш трябва да си зададеш въпроса:"готов ли съм да премина през всичко това?" и тоговорът да е: Да!
Така или иначе преди да забременея трябва да променя отношението си към две неща: глупавото желание да градя кариера. Казнвам "глупаво", защото по време на бременността си тичах като кон по задачи. Че на всичкото отгоре се и гордеех с това, че хем съм бременна, хем яко бачкам. Глупава суета... И какво стана накрая?
Другото, което трябва да променя е нагласата си към лекарите. Досега никога не смеех да си търся правата. Все ме е било страх да се разправям с лекари от ужас пред мисълта, че ще взема да ги ядосам и те нарочно няма да ми обърнат нужното внимание. И като си мълчах толкова какво спечелих?
Така че има две неща, които трябва да променя!
Благодаря ти, мила, че ме накара да се замисля!
# 8
13 апр. 2006, 19:42 ч.
svetlana_78, поне половината от писанията ти са все едно мои - с думите на Деси лягам и ставам и колкото повече време минава толкова повече ме е страх. Обаче си мисля, че е нормално да ни е страх, защото момента все повече приближава - в началото/т.е. веднага след аборта/ имаше срашно много време. А сега то полека изтича. Но трябва да ти кажа, че на въпроса "Готова ли съм да мина отново през всичко това, независимо от крайния резултат" си отговорих много конкретно "Да, стига ако ще се случва най-лошото да не е по-късно от предния път". Може да прозвучи глупаво, но мисля, че това е напредък.
И също така с две ръце подкрепям Ламята Спаска за секса по команда - дано всичко следващия път да завърши добре, но дори и да не стане - секс по команда няма да има. В крайна сметка създаването на живот не е състезание, което да ни отврати, а акт, който да ни кара да сме щастливи.
Казвала съм го и преди - едно дете не трябва да е самоцел - тогава човек изперква и не може дори да му се радва.
Виж целия пост
И също така с две ръце подкрепям Ламята Спаска за секса по команда - дано всичко следващия път да завърши добре, но дори и да не стане - секс по команда няма да има. В крайна сметка създаването на живот не е състезание, което да ни отврати, а акт, който да ни кара да сме щастливи.
Казвала съм го и преди - едно дете не трябва да е самоцел - тогава човек изперква и не може дори да му се радва.
# 9
14 апр. 2006, 11:32 ч.
какво да ви кажа,аз като че ли нега да направя нищо повече от това ,което правех преди да забременея първия път.Не пазех диети,за да не ми спре овулацията(и без това почти никаква я нямаше);не ходех да спортувам втората половина от цикъла,за да не възпрепятствам закрепянето на плода;не пиех лекарства,за да не увредя евентуално ако е станало бебе......Като забременях си купих една книжка,в която пишеше кои храни не трябва да се ядът по време на бременност и спазвах всичко;на Нова Година не танцувах,не близнах алкохол..........Инакрая какво-останах си дебела и на всичкото отгоре без бебе! 
Ами писна ми вече-честно ви казвам!За това сега ще спортувам,ще пия хапчета за отслабване,ще ям каквото си искам-поне докато не започнем отново бебеправене,но дори и тогава няма да се взирам във всичко както преди.Бебето ще стане когато трябва и независимо тичам ли,скачам ли,луканки ли ям...
Виж целия пост
Ами писна ми вече-честно ви казвам!За това сега ще спортувам,ще пия хапчета за отслабване,ще ям каквото си искам-поне докато не започнем отново бебеправене,но дори и тогава няма да се взирам във всичко както преди.Бебето ще стане когато трябва и независимо тичам ли,скачам ли,луканки ли ям...
# 10
14 апр. 2006, 15:21 ч.
Леле , а аз не знаех, че диетите оказват влияние на овулацията. Сигурно ще ви се стори много непросветено, ама като не съм имала проблем със забременяването.
angels_zg , миличка, благодаря ти, че научих това от теб. И аз съм така - хем дебела, хем без бебе. Още изглеждам като бременна.
Виж целия пост
Не пазех диети,за да не ми спре овулацията(и без това почти никаква я нямаше)
angels_zg , миличка, благодаря ти, че научих това от теб. И аз съм така - хем дебела, хем без бебе. Още изглеждам като бременна.
# 11
15 апр. 2006, 21:34 ч.
не съм имала лош завършек на първата берменост, но позволете ми да подкрепя Ламята с ръце 8и крака/... Много е права. Първото бебе стана случайно - исках го дълго, но не ставаше. Сакарах се с мъжа ми и реших, че не искам да го виждам... и бебето беше факт. ТАка е в живота
не бива да се прекалява с натиска върху събитията защото те просто не подлежат на манипулиране, а и така човек се травмира!
Успех на всички!
Виж целия пост
Промених си мисленето напълно! Опитвам се да избягам от идеята ФИКС за дете! РАзсъждавам по друг начин! Ако не ни е писано - добре! ако стане - значи така е трябвало! не смятам да тормозя себе си и мъж си непрекъснато и по команда да правим секс, защото съм в овулация!
И да ви призная - успокоих се неимоверно!!!
И да ви призная - успокоих се неимоверно!!!
не съм имала лош завършек на първата берменост, но позволете ми да подкрепя Ламята с ръце 8и крака/... Много е права. Първото бебе стана случайно - исках го дълго, но не ставаше. Сакарах се с мъжа ми и реших, че не искам да го виждам... и бебето беше факт. ТАка е в живота
не бива да се прекалява с натиска върху събитията защото те просто не подлежат на манипулиране, а и така човек се травмира!Успех на всички!
# 12
18 апр. 2006, 14:58 ч.
Мисля да си сменя работата, да отслабна поне 10 килограма, да се радвам повеме на живота и на двамата мъже до мен.
Виж целия пост
# 13
18 апр. 2006, 19:47 ч.
И аз, мила, ще сменям работата и много исках да отслабна, но уви - не става. Бях качила 6 кг, а сега си мисля, че съм качила още и май продължавам да качвам. Явно с глад и упражнения няма да стане - струва ми се на психическа основа. Но така или иначе никога не е излишно / дори напротив/ да се радваме на живота и на хората около себе си.
Виж целия пост
# 14
21 апр. 2006, 04:15 ч.
Вярвам, че ще стане. Кога точно и как - нямам идея. Но знам, че ще стане. Подготвям се за детето си, но за онова, което вече ще държа в ръцете си. Целунах за сбогом двечките загубени и гледам напред. Усмихвам се повече, виждам слънцето, чувам птиците....Познах кошмарното, сега се готвя да позная и вълшебното. Обичам хората около мен и себе си. Пия си фолиевата киселина. Пътувам. Купонясвам. Не мисля само за това. Боря се със страховете си, но те вече не ме задушават. По-добре ми е.
Виж целия пост
Препоръчани теми