Голямо чудене ме е налегнало...!

  • 1 317
  • 12
Дали да се обадя на биологичния ни тати да се мъчим да оправяме нещо...хем ми се иска-хем не... за толкова месеца нито 1 път не се е обадил...аз направих 2 опита за контакт ама той нещо явно не е бил на кеф ли не го знам...та напоследък ме е налегнала тази мисъл...дали да си "пусна капаците" и да се мъча да оправям отношения с много саможертви или да си оставя нещата така както са си...!
Виж целия пост
# 1
едва ли някой може да ти даде точен съвет в момента, решението само ти можеш да си го вземеш - познаваш го, знаеш как би реагирал-
но си помисли все пак преди да му се обадиш, каква е вероятността да те разочарова и нарани  Naughty
Виж целия пост
# 2
Нищо не пречи да опиташ да си дадете шанс. Laughing
Виж целия пост
# 3
За какво ти е-ще се държи с детето като с непознато.Щом досега не го е потърсил-прав му път.
Виж целия пост
# 4
ми виж сега - ако имаш желание - що пък не
най-много този напън съвсем да те откаже...
иначе пък винаги ще се измъчваш - ами ако бях....
така, че щом усещаш желание - не виждам основателна причина да не опиташ - все пак за да се появи такова желание - нещо има!
Виж целия пост
# 5
И аз съм на тоя кръстопът newsm78...да кажем,че дадем втори шанс - какво става,ако нещата се повторят?Психически не е ли по-трудно да понесеш раздялата втори път,а и не само психически... Confused
Виж целия пост
# 6
щом се чудиш, значи би могла да опиташ. но не очаквай прекалено много, за да не бъдеш двойно по-разочарована, ако нещата не се развиват така, както ги рисува въображението ти. 
мисля си, че щом имаш желание, би могла да му се обадиш и да се видите някъде без детенце, за да поговорите и да си изясните нещата - кой какво иска и очаква, кой какъв компромис би направил и дали и двамата искате да живеете заедно. не е и нужно да правиш някакви геройства - в смисъл неща, които ще те карат да се чувстваш наранена, огорчена и въобще ще ти се отразят зле на самочувствието, в името на това да сте заедно. дай си време, помисли и чак след това взимай някакво решение!
Виж целия пост
# 7
  bouquet Благодаря на всички за отговорите!
Че има нещо сигурно има,ама се чудя дали не е защото не сме се виждали и не сме били заедно и просто "спомените" за леко избледнели  Thinking
Ще си помисля доста преди да направя тази крачка,ако изобщо я направя де...има спънки на "2 крака" дет' се вика  Laughing някакви "приятели" и "приятелки" дето много му влияят...въпреки,че това не е оправдание..но за него явно е...щом позволява на някой си да му диктува личния живот,значи акъл няма да му дойде си мисля аз  newsm78 е все пак е на 36 год.  ooooh!
Виж целия пост
# 8
Ако наистина искаш да му се обадиш - направи го, за да не се чудиш после какво би станало ако не си го направила....но според мен не бива да очакваш чудеса. Щом за толкова месеци не се е сетил за детето си, дори и след като си му звъняла, не мисля, че сега ще подскочи от радост и веднага ще поиска да се връща. newsm78 По-добре помисли защо той толкова време е мълчал и какво означава това мълчание? Ако можеш да подразбереш има ли нова връзка - това също би обяснило мълчанието. И ако накрая решиш да се видите - наистина поговорете кой какво иска от живота и дали вашите искания имат пресечна точка.....Стискам палци, каквото и решение да вземеш!  bouquet
Виж целия пост
# 9
щом се чудиш, значи би могла да опиташ. но не очаквай прекалено много, за да не бъдеш двойно по-разочарована, ако нещата не се развиват така, както ги рисува въображението ти. 
мисля си, че щом имаш желание, би могла да му се обадиш и да се видите някъде без детенце, за да поговорите и да си изясните нещата - кой какво иска и очаква, кой какъв компромис би направил и дали и двамата искате да живеете заедно. не е и нужно да правиш някакви геройства - в смисъл неща, които ще те карат да се чувстваш наранена, огорчена и въобще ще ти се отразят зле на самочувствието, в името на това да сте заедно. дай си време, помисли и чак след това взимай някакво решение!
по принцип и аз мисля така въпреки,че и мен ме тресе същия въпрос.Но сякаш сама се заблуждавам и ми се иска всичко да е наред въпреки ,че виждам че вече е безчуствен към мен.Просто много е трудно човек да свикне с раздялата и самотата ,но трябва време...Късмет
Виж целия пост
# 10
Дали да се обадя на биологичния ни тати да се мъчим да оправяме нещо...хем ми се иска-хем не... за толкова месеца нито 1 път не се е обадил...аз направих 2 опита за контакт ама той нещо явно не е бил на кеф ли не го знам...та напоследък ме е налегнала тази мисъл...дали да си "пусна капаците" и да се мъча да оправям отношения с много саможертви или да си оставя нещата така както са си...!
Какво има да се чудиш??? Погледни нещата директно /без чувствата си/ .  Naughty
Самата ти пишеш, че си направила 2 опита да се свържеш с него, но неуспешни - явно той няма желание, защото в противен случай щеше да те потърси Той.
Пишеш че, за толкова месеци не се е обадил да се поитересува - не ти как си , а детето как е - Какво очакваш от такъв човек??? Мислиш ли, че ще стане грижовния баща, както ти се иска? Или ще бъде любящия съпруг ???  Thinking
Смяташ ли, че само ти трябва да правиш много саможертви, а дали той изобщо ще си направи труда дори и само на една???
Не си мисли, че след време ще ти е по-лесно да го преодолееш, да спреш да мислиш за него и т.н. - Няма да ти е по -лесно - напротив ще ти става по-трудно - защото детенце ще порасне, ако свикне с присъствието му - после ще го търси и така ще имаш един проблем повече.  Naughty
Толкова ли ти е скучно, че искаш да си усложняваш живота - излишно- с човек които явно не ви заслужава - нито теб, нито детенцето.
РЕШЕНИЕТО е твое - УСПЕХ  Hug
Виж целия пост
# 11
Самата ти пишеш, че си направила 2 опита да се свържеш с него, но неуспешни - явно той няма желание, защото в противен случай щеше да те потърси Той.
Не си мисли, че след време ще ти е по-лесно да го преодолееш, да спреш да мислиш за него и т.н. - Няма да ти е по -лесно - напротив ще ти става по-трудно - защото детенце ще порасне, ако свикне с присъствието му - после ще го търси и така ще имаш един проблем повече.  Naughty
Толкова ли ти е скучно, че искаш да си усложняваш живота - излишно- с човек които явно не ви заслужава - нито теб, нито детенцето.
РЕШЕНИЕТО е твое - УСПЕХ  Hug

За съжаление или не си много права..колкото до усложняването неизбежно ще стане така,ако му се обадя...само като се сетя ,че вече е на 36 год. и малко поне не се напъна да оправи положението ,а обвиняваше само мен за всичко и вярваше на разните си приятели и се вбесявам  #Cussing out явно трябва по-често да си мисля за това и желанието ми да му се обадя ще се изпари  Laughing
Виж целия пост
# 12
Знаеш ли какво си мисля? Мисля си, че си права - наистина с времето човек забравя лошото и помни само хубавото. Ако някога се съберете отново, поживеете заедно, тогава пак ще лъснат - ще излязат наяве - тези неща, заради които не си го искала този мъж. Но сега, през призмата на изтеклото време - си забравил това, което толкова много е пречело на връзката ви - и сега го идеализираш в съзнанието си, защото малко или много го обичаш. Но всъщност не този човек обичаш, обичаш го, ама не точно такъв какъвто е, ако се промени, стане по-отговорен.. и т.н....
За съжаление факта, че не си търси детето, говори лошо.  Sad
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия