Днес беше денят... додето не се скри слънцето де 
Реших, че ще си помпам гумите и ще карам колело. Дияна веднага каза "и аз искам". Сложихме каска, наколенници и потеглихме. Нейното каране обаче беше малко... до близкото кафе. Но отидде до книжарницата и си купи подлакътници, така че вече е напълно екипирана. Направи тя няколко кръгчета и заряза колелото, заигра се с едно хлапе.
Аз пообиколих малко квартала, да свърша някоя и друга работа. И ще ходя да покарам в парка. Извадих аз мобилния и звъня у нас:
- Спи ли Дияна?
- Не, гледа филмче.
- Питай я дали иска да я водя в парка
И се чува едно Диянино "Даааааа".
И се паркирам пред входа, да ги чакам. Дияна слиза екипирана с каска, мъж ми носи седалката. Натоварихме отрочето и потеглихме към Северния. 10км и малко, общ прехох - малкото не млъкна ве, тепка кат "йеромелка" (както казваше дядо ми преди години)
И естествено мама да я вози било най-гот. Е, разбира се, хубаво е някой та вози. Тя пак реши, че нейното колело трябва да го подари на някого.
В северния поскача малко на батута, започна да духа, стана ми студено и решихме, че ще си ходим.
И минавайки покрай бирарията се задава едно сладурче на около годинка, и гони някакво момченце с колело, д му хваща задната гума, и го хвана. Добре, че момченцето буташе колелото.
И аз минавам плътно у лево, да не бутна сладурчето, ама са забивам в бордюра на тревната площ и обърнах Дияна. Тя вързана за седалката и мрънка. Аз се пинкам да я дигам, ама не моа, тежко ми. Сигур съм се гъзила кат щангист. Напраих два неуспешни опита. За малко ма дисквалифицират. Ама добре, че доде таткото на малкото сладурче да ми помогне. И ми дигна колелото Срам Хем да обърна щерката, хем да не моа да я дигна Мислех да я разкопчавам
И цялата таз прелюдия е да питам мамите с колелата - га ша караме ве дружки?
Шани ти си обещала, от миналото лято
Виж целия пост
Реших, че ще си помпам гумите и ще карам колело. Дияна веднага каза "и аз искам". Сложихме каска, наколенници и потеглихме. Нейното каране обаче беше малко... до близкото кафе. Но отидде до книжарницата и си купи подлакътници, така че вече е напълно екипирана. Направи тя няколко кръгчета и заряза колелото, заигра се с едно хлапе.
Аз пообиколих малко квартала, да свърша някоя и друга работа. И ще ходя да покарам в парка. Извадих аз мобилния и звъня у нас:
- Спи ли Дияна?
- Не, гледа филмче.
- Питай я дали иска да я водя в парка
И се чува едно Диянино "Даааааа".
И се паркирам пред входа, да ги чакам. Дияна слиза екипирана с каска, мъж ми носи седалката. Натоварихме отрочето и потеглихме към Северния. 10км и малко, общ прехох - малкото не млъкна ве, тепка кат "йеромелка" (както казваше дядо ми преди години)
И естествено мама да я вози било най-гот. Е, разбира се, хубаво е някой та вози. Тя пак реши, че нейното колело трябва да го подари на някого.
В северния поскача малко на батута, започна да духа, стана ми студено и решихме, че ще си ходим.
И минавайки покрай бирарията се задава едно сладурче на около годинка, и гони някакво момченце с колело, д му хваща задната гума, и го хвана. Добре, че момченцето буташе колелото.
И аз минавам плътно у лево, да не бутна сладурчето, ама са забивам в бордюра на тревната площ и обърнах Дияна. Тя вързана за седалката и мрънка. Аз се пинкам да я дигам, ама не моа, тежко ми. Сигур съм се гъзила кат щангист. Напраих два неуспешни опита. За малко ма дисквалифицират. Ама добре, че доде таткото на малкото сладурче да ми помогне. И ми дигна колелото
Срам Хем да обърна щерката, хем да не моа да я дигна Мислех да я разкопчавам И цялата таз прелюдия е да питам мамите с колелата - га ша караме ве дружки?
Шани ти си обещала, от миналото лято
Аз лично таз събота няма да мога, но неделя съм фри. 
. Кога ще правим среща с ролери?