Имат ли "пол" умалителните имена?

Да, странно е, ако наричат Анани Ани, а Елен Ели, иначе Влади, Венци ги приемам нормално и за двата пола.

По нашите ширини ще се стори странно на повечето хора. И лигавичко на момче да викаш Ани, примерно, макар лично да познавах някога един Ани (и го намирах за смешно).
Имам приятел с умалително име Лени и ми е трудно да си изкълча устата да го наричам така.
Някога не разбирах и англоезичните двуполови имена като Джо, например, което може да е и момче, и момиче с еднакъв успех, но свикнах.
А като се замисля, какво пък толкова, но... подозирам, че повечето хора ще се чувстват така. Рядко ползвам умалителни имена или поне не към всички хора. Някак на някои от тях не им отива да ги наричам с някакви кратки имена. Дори към съпруга ми и собствените ми синове, се обръщам по-често на цели имена. Е, за съпруга ми даже и цялото име ползвам рядко, защото не го харесвам(името) и той си има наше си нарицателно.
Собственото си име също не харесвам, нито цяло, нито производните му умалителни имена, но предвид, че то не е рожденото ми име, а е сменено и аз никога не го почувствах свое още преди да разбера това, е разбираемо сякаш. Искам си рожденото име - него харесвам и цяло и кратко, но дори да направя постъпки да си го върна, на хората ще им е трудно да го възприемат, а пък документално ще ми се стъжни живота просто.
Затова е много важно да се мисли какви имена се дават на децата! Много важно!

За мен имат, да.

Според мен някои галени имена имат пол, други са по-скоро унисекс.
Напр. мъж ми е Емил, баща му е Виктор.Никой не ги нарича Еми и Вики.Те са Емо и ВикторЕ/ Вико/.Предполагам, че зависи кое галено ще наложи родителят.
На мен напр. не ми допадат откровено женските галени имена, когато са за момче.Напр. на Денислав да му казват Дени, но пък ми е Ок Антон и Антония да са Тони... Не харесвам и галени имена за момчета от типа на Гого, Коко, Бобо, Тити и подобни.Не искам да засегна никого, просто са ми несериозни за бъдещ мъж.

За проблеми не знам дали биха имали такива галени.Едва ли.То със или без галени имена, ако някои иска да се заяжда с нечие име, то винаги може да си намери за какво да се хване.

За пореден път се удивлявам какво огромно значение имат галените имена у нас. Доскоро изобщо не го подозирах даже.
Като че ли при избора на име на дете днес не се има предвид звученето на цялото име, неговото значение, как се съчетава с другите имена, ами как щели да му казват околните на галено. Не го разбирам. Така или иначе родителят може само броени години да налага избора си на галено име на околните. Тръгне ли детето на училище, ще го наричат по какви ли не начини, много често и с прякор, който няма нищо общо с името му. През живота му като възрастен пък съвсем...
Още по-непонятно ми е желанието на хората да назовават с галени имена всички около тях и то точно по начина, по който те са свикнали, без изобщо да се съобразят с желанието на носителя на името. Няма значение как иска колежката Елена да я наричат, важното е аз, Пена, да я наричам така, както аз си знам. Хайде бе, каква е тая, че ще има претенции как да се обръщам към нея? Никаква Ели или Лени, Елка ще е и точка по въпроса.
Защо си го причиняваме всичко това? Защо не можем при запознанство в неформална обстановка да се представяме с цяло и галено име? "Казвам се Елена, на галено Ели." И отсрещната страна да се съобразява с това.

В България почти всички умалителни завършват на И или ЧЕ. Много ми се искаше да казвам на сина ми Мика, но така и не посмях.

Аз поне ще си умра от смях, ако на някое момченце  казват Ани.  Предразсъдъци, кво да праиш.

Като бяхме деца, в  училище имаше такива, на които първо за прякора се сещаш, преди да се сетиш за името. Имаше такива, които бяха само и единствено с името си, а някои с фамилията, ако е по-особена.
Никога не съм имала прякор. И никой не се обръщаше към мен с цялото ми име, то звучи някак строго и студено. Производните кратки обръщения бяха още по-неприятни. Отгоре на всичкото постоянно ме наричаха с името на приятелката ми от училище, което беше със същата буква като моето. А накрая и двете ни наричаха с едно име, което не беше нито моето, нито нейното!

Аз познавах един Аньо, което беше галено от Андрей.Това, когато бяхме деца.Не знам днес дали още го наричат така.Много странно ми беше...

Забравих да спомена, че има един човек, към когото не ми иде отвътре да се обърна никак с име - нито с цяло, нито с умалително. Просто не мога да произнеса името и това е. Защо, не знам! Съответно, въпросният човек също не се обръща към мен с име. Когато някой от двамата споменава другия пред трети човек, ползва името, но един към друг никога не се обръщаме с име. Никакъв шанс да го спра, ако го видя в далечината, защото няма да го викна по име никога.

Ооооххх,няма как да съм по-съгласна с теб.
Аз ако скоро не измисля галено на моето дете,ще бера ядове,и ще почнат да я наричат баш както най-много не искам.
Любимият въпрос е..."Ама как й казвате на галено?"-последно зададен онзи ден от комшийката.Или пък в годините когато съм споделяла кои имена харесвам все се пита,"Е, да ама ще й казват еди как си".Хубаво де,аз разбирам,че хората имат някаква нужда да казват на галено,децата да им е по-лесно,ок.Но у нас едва ли не ако назовеш детето си на цяло име се смята,че му се караш.
И въпреки това аз се убедих колко са важни галените,докато не ми дойде до главата.
И сега я наричаме на "ка",и когато някой ме пита как й казваме,първото което казвам, е че не е ИЗИ.И това го оточних от ден 1-ви на раждането й когато свеки решила,че така ще й казва.Сега никой не смее да го каже.
Добре,че досега не ми се е случвало в живота някой да не се съобрази с желанието ми,как да ме наричат и това сега като го спомена Кака Сийка ми е странно.Непонятно ми е,да не те наричат както ти искаш,и бих го приела като неуважение.Примера с името Елена е много красноречив-прекрасно име,на което се лепва селското и грубо Ленче и точка.Пък ти иди обяснявай,че си Лени или Ели.
Аз харесвам как звучи името на детето ми и затова съм го избрала.И лично аз смятам,че докато още мога имам право и ще казвам и ще правя забележки на хората относно галените.Пък то за после,ще е както дойде.И ние сега още го мислим това галено име,и не можем да го измислим.
На,аз съм малко против галените,някои от тях направо си обезличават името.

Това, че внучката е с модерно име от тези с 3 букви, не я спасява ат напъните да й викат нещо галено.

Така е.Друг факт,който ме изумява.

Помня веднъж, че един мъж беше написал подигравателна статия. Накратко - нарекъл едно дете на площадката Сашко и майката го беше поправила, че му викат Алекс. Затова беше написал цяла статия с въпроса: "Къде изчезнаха Сашковците?" Сякаш майката няма право да избира как да се обръщат към детето ѝ...
Сестра ми се казва Йоанна и от бебе вкъщи всички я наричаме Ани. В детската градина я наричаха с цялото ѝ име, но понеже бяха две, нея я наричаха "Голямата Йоанна". В училище, за ужас на майка ми, съучениците ѝ започнаха да я наричат Йори и Йо. В моят клас пък имаше три момчета с името Пламен. За да ги различат, всички им викаха само по фамилия.
За мен не е странно галеното да е такова, наложило се за противоположния пол. Все пак става въпрос за умалително - т.е. име за нещо малко, каквото е и малкото дете. В сериалът "Тя и той" имаше едно момченце, което се казваше Анакин и го наричаха Ани, също както в "Междузвездни войни". В случая Анакин ми звучеше по-странно от Ани.