Такаааа, първо да си напиша, че тоя форум ми е нова тръпка и трудно се оправям с търсенето по ключови думи, щото още уча ключовите думи 
Става въпрос за следното, дълго и пространно:
Аз, че не съм майка за свяст, туй си го знам. То и детето го знае, защото плаче за татко си. Ето, днес, след като мъжът ми излезе за работа, плака неутешимо половин час. Като го види, ме забравя и иска да си играе с таткото. Таткото не го е виждал цял ден и се чувства гузен, та не отказва. Аз нямам нищо против-не ревнувам и не отказвам помощ-но и бащата е човек.
Като сме само двамата с Филип, принципно нямам проблеми-играе, смее се, опитвам се да го уча на това-онова и пр. Като види баща си и не иска да се отделя от него. За пример ще дам, че стои и реве пред вратата на тоалетната и като го дръпна оттам, ревът става сериозен.
Вечерта също е ад, защото с мен си заспива нормално, а като е тук мъжът ми, заспива само на ръце (татковите, да не си помислите, че ми обръща внимание).
Много се радвам на връзката син-баща, ама ми се ще по някакъв начин да я ориентирам във връзка "не на всяка цена и постоянно".
Пробвах да го заигравам, да пея, да се правя на маймуна, да правя нещата, които обича, когато сме заедно, но отива и хваща баща си крака и не пуска, докато не му обърне внимание (разбери-вземе). Вече мразя неделните дни, защото е като ваденка към баща си и оревава всичко, ако го пусне за малко. В делнични дни няма такива номера. А съзнавам, че мъжът ми не ходи на почивка през деня и има нужда от отдих.
Ще ми бъде полезно някой да сподели дали и как се е справил с подобен проблем или просто това е поредният период.
Виж целия пост
Става въпрос за следното, дълго и пространно:
Аз, че не съм майка за свяст, туй си го знам. То и детето го знае, защото плаче за татко си. Ето, днес, след като мъжът ми излезе за работа, плака неутешимо половин час. Като го види, ме забравя и иска да си играе с таткото. Таткото не го е виждал цял ден и се чувства гузен, та не отказва. Аз нямам нищо против-не ревнувам и не отказвам помощ-но и бащата е човек.
Като сме само двамата с Филип, принципно нямам проблеми-играе, смее се, опитвам се да го уча на това-онова и пр. Като види баща си и не иска да се отделя от него. За пример ще дам, че стои и реве пред вратата на тоалетната и като го дръпна оттам, ревът става сериозен.
Вечерта също е ад, защото с мен си заспива нормално, а като е тук мъжът ми, заспива само на ръце (татковите, да не си помислите, че ми обръща внимание
). Много се радвам на връзката син-баща, ама ми се ще по някакъв начин да я ориентирам във връзка "не на всяка цена и постоянно".
Пробвах да го заигравам, да пея, да се правя на маймуна, да правя нещата, които обича, когато сме заедно, но отива и хваща баща си крака и не пуска, докато не му обърне внимание (разбери-вземе). Вече мразя неделните дни, защото е като ваденка към баща си и оревава всичко, ако го пусне за малко. В делнични дни няма такива номера. А съзнавам, че мъжът ми не ходи на почивка през деня и има нужда от отдих.
Ще ми бъде полезно някой да сподели дали и как се е справил с подобен проблем или просто това е поредният период.
на случаен принцип, обаче, за да ни държи в напрежение... 
