Искам да кажа ... (85)

  • 69 799
  • 743
В края на предходната тема започнахте разговор за пръста на съдбата в отношенията ни.
Аз съм неверник, защото мисля, че ако нещо не се беше случило, не мога да знам какво друго би могло да се случи, затова и не мога да направя сравнение.
Други обаче вярват и са благодарни на случващото се. Случайност ли е, трябвало ли е да се случи или е можело да се случи по хиляди други начини и пак да е благоприятно за нас?

Когато готвите нещо,
не забравяйте да пратите
линк към рецептата на Лале в дъжда за тук:
Готварската книга на "Искам да кажа..."  chef

Виж целия пост
# 1
Всичко на този свят е случайно. Всичко.
Виж целия пост
# 2
Бубе, и аз така се чувствам, уж аз ще кажа как ще стане, уж той се съгласява, а в крайна сметка е по неговия начин, как го правят, не знам:)))

чаровни свалячи, които ни работят по тънката струнка  Crossing Arms
но и ние сме си виновни, за това, че се поддаваме  Mr. Green
Виж целия пост
# 3
Само да не ви изпусна, после ще се включа подобаващо
Лина  Joy
Виж целия пост
# 4
И ние се запознахме на работа, на която твърдо се отказах да кандидатствам, защото ме ядосаха, но отидох 1 час преди крайния срок за кандидатстване по документи, не знам защо, даже имах друга алтернатива Mr. Green И така - той ме хареса, започна да идва до моя отдел, обаче такава слава на женкар имаше, че само той може да ви опише какви усилия и време му коства да ме накара да му обърна внимание. Иначе на външен вид ме впечатли още от ден първи - висок, широки рамене (бивш плувец все пак  Crazy), едни оформени крака, хубав мъж, обаче аз твърдо на позиция. След като поддадох, на четвъртия месец живеехме заедно, на шестия бяхме сгодени. Защото знаех, че това е той, сега 6 години по-късно съм си все така влюбена загубена Blush Съдба ли е, случайност ли е, каквото и да е, ме е отвело до човека за мен, толкова е лесно всичко с него, мислим еднакво, мечтите ни са в една посока, не ми се е налагало да правя никакви компромиси за връзката ни. Иначе той е овен, аз стрелец. По-огнена съм, емоционална, не мисля като имам нещо за изразяване като емоция, той си е огнен също, но е по-спокойният и балансиращ във връзката ни. За емоциите говоря, иначе нещата ги решава джаста-праста, аз повече мисля. Ако беше емоционално като мен, сигурно щяхме да се запалим един друг  Laughing
Виж целия пост
# 5
Не знам какво е щяло да се случи, ако не това което се е случило, но аз съм благодарна за него.
Виж целия пост
# 6
Мър, що не му пусна по-рано щом ти е харесвал?
Виж целия пост
# 7
Лина, обединили сте се в изграждането на житейската ферма, и добре се справяте с реколтата:)) Ама още може, един Маслинчо, да радва каките;)

Аз си казах, дълбоко вярвам в предопределеността на нещата, които ни се случват. Доволна съм от раздадените ми карти и още по- доволна, че съм взела правилните за мен решения. Винаги при дилема съм имала поне два пътя, по кой ще хванеш вече не зависи от Съдбата. Бог дава, но в кошара не вкарва, казваше баба.


Това да пишеш от телефон е голяма мъка!
Виж целия пост
# 8
Дали е пръст на съдбата - не знам. Знам само, че го наричат с различни имена - късмет, съдба, случайност  Whistling

Веси, на женската част от семейството, слава богу Laughing
То, ако бяха само моите директно на доктор щях да отида.
Виж целия пост
# 9
Аз съм от ученичка с ММ. В началото бягах от него, не исках да се засичаме, а бяхме в обща компания. Пънкар, с триста обеци на ушите, на зърната на гърдите и много груб  Whistling. А момичетата все върху него бяха  ooooh! Беше овършал повечето от компанията и още знайни и незнайни моми. Но няколко пъти се случи да разговаряме за по- дълго време и неусетно започнах да търся сините му очи сред останалите. И така вече 22 години  Heart Eyes

Скоро гледахме един филм за червееви дупки и подобни щуротии( за мен). Та си зададохме въпроса какво бихме променили в живота си, знаейки, че всеки променен момент в миналото води да промени в настоящето. Единственото, което бихме искали, е да върнем сина си. Но тогава нямаше да ги има дъщерите ни... Та смятам, че всичко, което се случва, просто трябва да се случи.
Виж целия пост
# 10
Това да пишеш от телефон е голяма мъка!

голяма мъка е  Crossing Arms
от две седмици имам нов телефон /не се хваля, оплаквам се/ - имах си чудна нокия с фенерче и копчета, който свалячът ми отне с доводът, че е крайно време да се сдобия с пипащ се телефон и да бъда като всички останали жени
сега редовно тормозя щерките с разни въпроси, а те съвсем неласкаво се изказват в стил "мамо, как може да си тооооолкова задръстена"
как да не го хлопнеш едно такова съвсем възпитателно по красивата главица, м?
Виж целия пост
# 11
Съдба или случайност - каквото има да става, става. Понякога е в наша власт да променим нещата, понякога ние се подчиняваме и приемаме условията.
Рядко изпадам в самосъжаление и да мисля "ех, ако...".
Не вярвам в зодиите, приемам ги като вид развлечение. Достатъчно примери имам за хора, родени на един и същи ден, коренно различни като темпераменти.

П.П. При нас мъжът ми се оказа нахален и упорит - една вечер негов приятел го доведе на гости и до там. Такава обсада ми наложи... положението беше или-или  Joy. Явно си е струвало - и от негова, и от моя страна, щом тоооолкова години сме заедно.

Брееех, шести опит за публикуване и все не става  Joy.
Виж целия пост
# 12
Такива хубави теми сте подхванали днес, а аз имам толкова работа  Confused
Довечера ще ви чета с кеф на чаша вино   Crazy

Лиляна, ти пък...да мълчиш, вярно ли  Shocked Аз вече не мога, съжалявам, достатъчно дълго пазих  хора, които явно не им пука за мен. Животът ни учи на взаимност.

Тарталета, натъжи ме поста ти  Sad, да са ви живи и здрави дъщерите  Heart Eyes

Антигона, рибка си била, като дъщеря ми, затова си ми толкова присърце  Wink
Виж целия пост
# 13
Аз по-скоро мисля, че за всяко нещо има определен момент да се случи. След като се събрахме с мъжа ми се оказа, че дълги години сме се движили в едни среди, но никога не сме се засичали. Дори в един момент имах лека заигравка с най-добрия му тогава приятел (това като тинейджъри). Но ако го бях срещнала тогава съм почти сигурна, че сега нямаше да сме заедно. Прекалено различна съм от тогавашното ми аз...

Лиляна, имаш железни нерви. От малкото, което си споделяла по темата аз щях да съм направила революция вероятно... Което не винаги е най-полезният ход де.
Виж целия пост
# 14
Тарти, Hug

Лили, имаш ли полезен ход, или не премълчаването ще доведе до повече неприятности? Съчуствам ти.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия