Friday, August 4, 2017

Кухненските принадлежности, за които си струва да похарчим повече


Когато готвенето ти е хоби, а кухнята любима стая в дома, е напълно нормално да искаш да имаш всяко едно приспособление което излезе на пазара. Понякога обаче е трудно, било то откъм място или откъм пари. Моята кухня е малка и нямам много място където да прибера всичко, което ми се иска да имам. Даже напоследък ме обзе някаква нужда да изхвърля всичко, което не използвам и не ми е необходимо. Истината е, че се оказах с доста евтини и непотренбни дреболии, които заминаха право в коша - капаци без дръжки, счупени дъски за рязане, напукани бъркалки, стопени пластмасови прибори, затъпени ножове, които така и така не използвам, загарящи тенджери и какво ли още не. И така отворих цял шкаф в кухнята си, в който да прибирам качествените принадлежности, които искам да запазя.

През последните няколко години сред всичко останало в кухнята ми живееха няколко мои много любими помощници, които и до момента използвам непрестанно, а всичко останало стоеше да събира прах. Истината е, че те са малко по-скъпи, но ми спестяват време, удобни са, почистват се адски лесно и не се захабяват толкова бързо, затова и винаги посягам към тях. Държа да отбележа, че като казвам "по-скъпи" имам предвид в сравнение с нещата които масово се намират из магазините за домашни потреби и към които обикновено много хора посягат, включително и аз понякога. Това са неща в които си струва да инвестираме за да си подарим безопастност и приятно готвене в кухнята.

Дебелостенна незалепваща тенджера. 

Тази тенджера всъщност ми е подарък. Знам само, че е закупена от Кауфланд и е алуминиева. Ползвам я вече над 2 години за всичко и не е мръднала. Тя е по-тежка от повечето тенджери, дебела е 5мм и е с незалепващо покритие. Сложена на котлона, тя се нагрява равномерно по цялата повърхност, което води до по-бързо приготвяне на ястието. Дръжките са алуминиви също (за тях има топлоустойчиви предпазители), което позволява да бъде поставяна и във фурната, разбира се без капак. В тази тенджера не залепва и не загаря нищо. Почистването е изключително лесно - с вода, веро и меката част на гъбичката. Освен това покритието не се драска лесно. В нея редовно пукам пуканки, които загаряха ужасно в обикновените тенджери. В тази обаче не ми се е случвало. Дори след 2 години усилена употреба се държи като нова. Смея да кажа, че след всичко на което я подлагам отдавна си е избила цената. Преди да получа този страхотен подарък изхвърлях по няколко тенджери на година. Една скъпа и качествена тенджера може да спести много главоболия на една домакиня. Аз лично не бих заменила моята за друга.

Качествени незалепващи тигани - голям и малък

Тиганите са другите ми любими кухненски принадлежности. Лятото особено, когато не ми се готви заради жегата, използвам предимно тях за приготвянето на нещо леко за хапване. Както и тенджерата, тези тигани са дебелостенни и незалепващи. Купих малкия тиган есента от черния петък на Емаг, намален на около 45лв. Тиганът е Pyrex, 22 см. Големият уок тиган е от серията Infinity Chefs и е от Кауфланд също за около 40лв, купен около Коледа. И двата тигана се нагряват равномерно по цялата повърхност и задържат топлината доста дълго време. С тях няма нужда да използвам много олио за приготвянето на каквото и да е, тъй като покритието е страхотно. Използвам малкия тиган за "пържене" (просто намазвам тигана с мазнина) на тиквички, патладжан, кюфтета, пържоли, яйца, пърленки и т.н. тъй като има широко дъно. За разлика от обикновените тигани дори да добавя повече продукти в този, температурата му не спада рязко. Големия тиган притежава същите предимства. Той е по-дълбок и обикновено го използвам за приготвяне на ризото, китайско и неща със сос. И двата тигана се почистват много лесно, по тях не залепва и не загаря нищо. Това, че са тежки е страхотно, тъй като не им позволява да се изкривят от температурата (маклият тиган е крив отстрани, защото е изпускан). Това са единствените тигани които имам + един за палачинки. Те също отдавна са изплатили цената си, тъй като ги ползвам ежедневно.

Стабилни остри ножове

Ножовете са нещо, без което никоя кухня не може. Аз имам само 4 ножа, които ползвам от много време, а те не изглежда да имат нищо против. Трите ножа от снимката са от ЛИДЛ. Сивия ползвам за месо, този с черната дръжка за плодове и зеленчуци, лилавия за хляб, кексове и други тестени неща. Имам и още едно малко ножче, което не намерих за снимката. То не е от ЛИДЛ, а от един магазин в Синеморец. Взехме го защото бяхме отишли на почивка, но бяхме забравили нож. То е идеално за белене и карвинг. За моя изненада ножовете на ЛИДЛ са със страхотно качество. Те са изработени от твърда стомана и са много остри, а не са много по-скъпи от тези в магазините за домашни потреби. Цената им е около 10 - 15лв. Имам и трите ножа от доста време и се чувствам като преродена с тях. Най-старият нож е този в средата - на 2 години е, а не е заточван допълнително никога. Реже както режеше в първия ден. Възможността за порязване с хубав остър нож е много по-малка, тъй като той се контролира лесно и няма опастност да се отплесне, стига и ние да сме внимателни да не се отнесем прекалено много. Ножовете, които се продават масово или са от много тънък материал, или се огъват, или са не добре заточени - никой няма потребност от такива ножове. По-добре да дадем няколко лева повече, но да си осигурим сигурност и комфорт в кухнята.

Топлоустойчиви ръкавици / ръкохватки

Ако човек няма хубави ръкавици или ръкохватки по-добре да не припарва в кухнята. Не веднъж съм се изгаряла дори когато съм хващала гореща тенджера или тава с ръкохватки, защото са прекалено тънки или с лоша изолация. Това което масово се продава просто не предпазва добре. Когато се избират ръкохватки е важно те да са достатъчно плътни и дебели, за да сме сигурни, че няма да се изгорим при работа с тях. Не препоръчвам силиконовите, тъй като те се нагряват много бързо. Това на снимката са ръкавиците към моите ръкохватки. Самите ръкохватки вече не са толкова красиви, тъй като ги използвам постоянно и леко съм ги изгорила на места. За тях нямам спомен от къде са купени или колко струват, но мога да кажа, че са доста дебели - около 5мм, сравнително твърди са и са достатъчно големи за да не изгарям ръцете си когато бъркам във фурната да изкарам гореща тава. Ръкавици не обичам да използвам толкова много, затова и тези са така запазени, но на ръкохватките държа. Болката от изгарянето не е никак приятна, затова е по-добре да инвестираме малко повече в нещо по-качествено. 

Кутии за съхранение на храна


Пазарът е залят от всякакви модели кутии за храна и смея да твърдя, че имам доста и ги използвам постоянно, не само за да си вземам храна за работа, но и за да прибирам остатъците в хладилника. Затова за мен е важно тези които използвам да нямат в състава си бисфенол А (BPA) и да се затварят добре. Такъв пример е и кутията на снимката. Изработена е от дебела пластмаса, която е подходяща за употреба както в микровълновата, така и във фризера. Затваря се посредством капак със закопчалки от четирите страни и силиконово уплътнение, така, че нищо да не може да се излее от кутията. От този тип кутии имам всякакви размери, в които държа храната, която слагам в хладилника. По този начин не се притеснявам от смесване на миризми или разливане. Идеалния вариант е самата кутия да бъде от стъкло, но тъй като не съм от най-сръчните и често изпускам неща предпочетох пластмаса. Тази от снимката редовно използвам да си взема обяд когато съм на работа. Закупих я в комплект с още една такава за 7лв.

По-евтиния вариант на кутиите за храна несъмнено са бурканите с винтова или силиконова капачка, които също са незаменими в кухнята ми, когато става въпрос за съхранение на храна, затова нямаше как да ги пропусна. Малките бурканчета са идеални, когато трябва да съхраня неща като сосове и дресинги, затова малки кутии нямам.

Евтиното наистина понякога излиза скъпо, особено в кухнята. Това е място, за което не бих пестила, тъй като в нея приготвям храната ни ежедневно и колкото и да вложа съм сигурна, че ще се изплати много бързо. Изброените по-горе неща всички използваме всеки ден за да приготвим и съхраним храната си, така че понякога е добре да се отпуснем и без да ни тежи на съвестта да си подарим нещо качествено, което да ни спести много усилия.



Friday, February 24, 2017

Класическа рецепта за домати с ориз



През работната седмица нямам много време за готвене, пък и предпочитам да хапвам лек обяд и вечеря, за да имам енергия и да се чувствам добре. За мен е важно храната ми да е както вкусна, така и хранителна. И както се чудех какво да приготвя се сетих за моя много любима рецета от детството - класически домати с ориз, към които винаги добавях лъжичка - две кисело мляко.

Белият ориз не е най-здравословната храна, тъй като не е богат на фибри, затова в моя шкаф той не намира място. Вместо него предпочитам да използвам ориз "Баланс" или кафяв ориз. Оризът "Баланс" е по-богат на фибри от белия, но много се доближава до кафевия, тъй като не цялата люспа е предварително почистена и по-голяма част от хранителните вещества са запазени в зърното. За тази рецепта съм използвала именно него.

А ето и какво всъщност има в нея:

1 чаша ориз "Баланс"
2 чаши настъргани домати (аз използвах консерва, но може и пресни, даже още по-добре)
1 чаша вода
1 глава лук
1 к.л. червен пипер
2 с.л. олио
сол и черен пипер на вкус
магданоз за поръсване

Наситняваме лука и го запържваме докато омекне в загрятото олио. Междувременно измиваме хубаво ориза - трябва водата с която го мием да остане бистра. Щом лук започне леко да се карамелизира добавяме измития ориз и разбъркваме енергично за около 5 мин. Оризът ще стане леко прозрачен, товага е момента да добавим солта, черния и червения пипер. Разбъркваме ориза с подправките за минута, която е достатъчна да събуди аромата им, и добавяме доматите и водата. Намаляме огъня, слагаме капака и оставяме да къкри леко, като разбъркваме през 5 мин за да не загаря нищо. Когато оризът е почти готов изключваме котлона, разбъркваме за последно и похлупваме за още 5 -6 мин.  Сервираме поръсен със свеж магданоз и малко кисело мляко по желание.

🍅 Винаги можем да приготвим тази лека и вкусна рецепта във фурната. Щом добавим доматите и водата към ориза просто прехвърляме всичко в тавичка и запичаме на 180С за около 20 мин, като редовно проверяваме за готовност. Аз лично винаги нарязвам един белен домат на кръгчета и го слагам върху ориза преди да го сложа да се пече.

🍅 Доматите могат да бъдат във всякакви форми, дори на сок. Аз използвах домашна консерва настъргани домати, но по мое мнение колкото по-едри са нарязани, толкова по-добре. Стига да няма люспи разбира се, а те се махат лесно: Целите домати се топват за 30 секунди във вряща вода, след това за 30 секунди в ледена вода, а после с нож се цепва кожицата и се обелва по-лесно от варен картоф.

🍅 Оризът може да е всякакъв, дори кафяв. Просто трябва да е добре измит и да се пробва дали всичко е увряло. Времето може да варира в зависимост от фурната или котлона който използваме.

Тази лесна рецепта ми отне около 20 минути. Продуктите са малко и прости, но крайния резултат е фантастичен.


Sunday, February 19, 2017

Картофена торта без майонеза


Идеята да вляза малко по-малко във форма, да тренирам редовно и да се храня добре не ме е напуснала, даже напротив. И въпреки, че тази седмица се отдадох на шоколадови изкушения, отново влязох в ритъм. Колкото и вкусна да е здравословната храна, която приготвям постоянно, от време на време на човек му се приисква нещо малко по-така. Въртеше ми се в главата идеята за някоя вкусна салата с картофки и варени яйца, но като знам колко много майонеза или сметана има в традиционните рецепти ми стана лошо. Затова реших да спретна нещо на бързо, с малко модификации, което хем е вкусно, хем не е вредно.

Представям ви картофената торта с цедено мляко. Тази торта салата е особено лесна и събира в себе си традиционни вкусове от руската салата и още една моя любима - сельодка под шуба, но без излишните калории и без да жертвам вкуса.  

Ето какво има в нея:
1кг картофи
1 глава червен лук
4 варени яйца
10 кисели краставички
1 кофичка цедено мляко
200гр кашкавал
200гр бяло сирене
1 с.л. масло
сол и черен пипер на вкус

За украсата на моята торта:
9 пъдпъдъчи яйца
1кисела краставичка
няколко листенца магданоз
червен пипер
чубрица

Салатата отнема малко повече време за приготвяне, но резултата си заслужава. Започваме с картофите - измиваме ги и ги слагаме да се сварят цели, заедно с яйцата. Щом са сварени ги белим още топли, настъргваме с едро ренде и добавяме малко сол, черен пипер и маслото. Объркваме добре. Яйцата оставяме на страна да изстинат. Сварените картофи разделяме на половина и разстиламе едната част в тавичка ( аз съм използвала най-обикновена тавичка, но тортата ще е ефектна ако се направи във форма за торта, която след като стегне се маха). Върху тях разпръскваме равномерно наситнения лук. В купичка разбиваме цеденото мляко до гладка консистенция. Към него не слагаме нищо, тъй като почти всичко е солено. Гребваме половината от разбитото мляко и го растиламе върху лука. Отгоре настъргваме бялото сирене следвано от наситнените сварени яйца, а върху тях киселите краставички отново ситно нарязани. Следващия ред е другата половина на цеденото мляко последвано от останалите картофи. Финалния пласт е настърган на ситно кашкавал.

За украсата съм използвала пъдпъдъчи яйца, парченца кисела краставичка и магданоз. Кашкавал с червен пипер и чубрица е класика от детството ми, затова и те намериха място в тортата. Финалната стъпка е всичко това да почине в хладилника за поне час - два, но цяла нощ е най-добре. 

Тортата е идеална за мезе или лек обяд. В нея няма излишна мазнина или сол, всичко е добре премерено, а удоволствието от нея - пълно. 





Tuesday, February 14, 2017

Греховно шоколадово брауни



Този пост по никакъв начин не е здравословен или полезен както останалите в блога, но пък е абсолютно вкусен, а всеки може да си позволи по нещо вкусно от време на време.

Не съм фен на шоколада чесно казано, даже по възможност предпочитам сладкиши без него. Напоследък обаче силно ме гложди идеята да забъркам нещо за любимия, който обратно на мен, десерти без шоколад не яде. Може би повлияна от всичко което ме заобикаля напоследък около т.нар. Св. Валентин, реших, че един готварски шоколад вкъщи няма да навреди, затова се запасих, за всеки случай, да не би случайно да ми се доправи нещо. Днес отваряйки шкафа този шоколад все едно ми проговори и реших, че времето му е дошло.

Това брауни е много богато, приготвя се точно за час и е идеално за неочаквани гости. Толкова е плътно и наситено, че едно малко парченце е достатъчно да засити и най-върлия глад за сладко.

Продуктите са малко и повечето от тях всеки има вече вкъщи.

1.5 чаена чаша бяло брашно
1 чаена чаша бяла захар
2 с.л. меласа или 4 с.л. кафява захар
200гр. шоколад за готвене
125гр. краве масло
2 пълни супени лъжици какао на прах
щипка сол
пакетче разтворимо кафе
3 яйца

В купа пресяваме брашното, добавяме захарта, какаото, солта, кафето и меласата. Разбъркваме добре.

Слагаме на котлона съд с вода да заври, върху който сме поставили друг съд маслото и шоколада. Разтапяме ги на водна баня докато се получи гладка лъскава консистенция без бучки. Внимаваме да не загори.  Щом шоколада е разтопен го добавяме в купата със сухите съставки и чукваме яйцата. Важно е шоколадовата смес да не е много топла, иначе ще сготви яйцата предварително. Ако е прекалено гореща оставяме да изстине до толкова, че да можете да задържим пръста си в нея поне 10 - 15 секунди без да ни пари.

Щом прибавим и яйцата разбъркваме всичко много хубаво с шпатула или дървена лъжица. Трябва да се получи еднородна много гъста смес, която почти става на самостоятелна топка тесто, но е все още течна. Ако е прекалено гъста може да добавим още едно яйце.

Следващата стъпка е много важна. В тавичката в която ще се пече браунито трябва да се постави хартия за печене, така че да покрива всички стени и дъното. Аз пробвах и с алуминиево фолио, но когато сладкиша изстина след печенето, фолиото трудно се отлепи. С хартията за печене обаче провал не съм имала. Щом всичко е застлано изсипваме шоколатовото тесто и го разстиламенравномерно с шпатула. Печем в предварително загрята фурна на 180C или 170C с вентилатор за около 30 минути. Всяка фурна е различна и времето за печене може да варира. Най-сигурния начин е теста с клечка за зъби - забиваме в средата и ако излезе чиста браунито е готово.



При този сладкиш няма нужда да се притесняваме за надуване и спадане. В него няма набухвател, затова той остава плосък без да се надува. Това е най-хубавата част - в краищата той се изпича и става хрупкав, а сърцевината остава мека, плътна и супер шоколадова. Сервиран с топка ванилов сладолед този греховен сладкиш ще плени всеки, който се осмели да го опита.



Saturday, January 7, 2017

(Крем) Супа от праз и картофи


В студеното време навън какво по-хубаво от вкусна супичка, която да стопли не само тялото, но и душата. Не ми се застояваше много в кухнята днес, но няма как, трябваше да приготвя нещо за вечеря. В такива случаи обикновено прибягвам към леки и бързи рецепти, като яйца по панагюрски или нещо "запържено" в любимия Actifry (което най-често е или картофки или пилешко), гарнирано с млечно-чеснов сос. Днес обаче много ни се хапваше нещо лекичко под формата на супа, затова запретнах ръкави и на бързо приготвих вкусна и особено полезна супичка от праз и картофи, която може да бъде сервирана по няколко начина.

Тя е идеална за това време, тъй като празът е страшно полезен и помага да преборим досадните симптоми на настинка и грип. В днешния пост предлагам една основна рецепта, която аз лично много харесвам, но много лесно би могла да претърпи лека промяна според всеки вкус.

Ето какви са съставките:

3 стърка праз
3 картофа
1 морков
500мл прясно мляко
1л вода
2 -3 с.л. олио или масло
сол на вкус
черен пипер

Започваме като предварително си наситняваме праза и настъргваме моркова, на много ситно. В тенджера загряваме олиото и добавяме двата зеленчука. Задушаваме ги на слаб огън докато омекнат напълно. След това добавяме водата и оставяме да заври. През това време обелваме и нарязваме картофите на ситно. Измиваме ги добре и ги добавяме в тенджерата при праза и моркова. Слагаме капака и оставяме всичко да къкри докато картофите са идеално сварени, но не разварени. Подправяме със сол и мъничко черен пипер, и добавяме прясното мляко. Супата ни е почти готова, има нужда да поври само още 5 мин докато вкусовете се смесят.

От тук имаме два варианта за поднасяне:

 🍲 Вариант 1:
Да поднесем супичката както си е, без да я пасираме, както в купичката с червен пипер отляво. Тъй като исках да добавя малко повече плътност към нея гребнах от тенджерата няколко черпака и пасирах само тях, след това ги върнах обратно. Така цялата супа стана по-наситена и вкусна.

🍲 Вариант 2:
Можем и да пасираме супата до кадифена текстура и да я поднесем така. Аз лично съм фен на точно този вариант. Обичам всичко гладко, леко и кремообразно.

И щом супичката е вече в купичките е време да гарнираме с това, което обичаме най-много. Тъй като самата тя е много лека и семпла, към нея може да се добави всичко, което обичате. Лявата купичка е идеална за любителите на лютото - върху топлата супа поръсих с малко черен пипер, няколко капки лимонов сок и мнооого лют пипер. Дясната купичка пък е по-семпла - само черен пипер и хубаво бяло саламурено сирене. Исках да приготвя и хрупкави крутони, но глада ни призова и реших, че мога и без крутони да се насладя на удоволствието от гореща супа в студен зимен ден.






Friday, January 6, 2017

Пълнозърнести палачинки


С настъпването на новата години и аз като всички реших, че ще започна да се храня по-добре, да тренирам и да се грижа повече са себе си. До тук добре, но пусто хем ми се приготвят някакви изкуситлно вкусни и вредни нещица, хем не искам да изневерявам на обещанията си. Затова днес се възползвах от студеното време, което ми е идеалното опрвдание да си стоя в кухнята и да се забавлявам, и забърках едни не просто вкусни, но и полезни палачинки, които да правят компания на следобедния чай.

Постарах се в тях да няма почти нищо преработено, с изключение на малкото бяло брашно, което играе роля на спойка. Ето и какво е необходимо за направата на една доза от 8 - 10 тънки феерични пълнозърнести палачинки. 

2 яйца
250 мл прясно мляко
150 мл вода
3 пълни супени лъжици брашно грахам или друго пълнозърнесто брашно
3 супени лъжици бяло брашно
1 чаена лъжичка мед
щипка сол
разтопено масло колкото кибритена кутийка

В мерителна каничка с дръжка (за по-лесно изливане после) слагаме яйцата, солта, меда, млякото и водата и разбиваме добре, После прибавяме пресятото бяло и пълнозърнесто брашно и отново разбиваме до получаването на тесто с консистенцията на рядка боза, без бучици. Когато пресявате пълнозърнестото брашно и в ситото останат люспички ги сложете в сместта. Пресяването е с цел да се разбият бучиците в брашното.

Тъй като брашното грахам на различните фирми е различно е възможно с дадената пропорция тестото да стане или по-гъсто, или по-рядко от желаното. Този тип брашно обикновено се нуждае от повече вода отколкото обикновеното бяло брашно. Тестото за палачинките обаче е много лесно за работа и винаги може да се добави или течност или още малко брашно за достигане на необходимата консистенция. За по-ефирни палачинки правим по-рядко тесто, за по-дебели - малко по-гъсто.

На силно загрят котлон слагаме сух тиган, който изчакваме да се загрее добре. С огнеупорна четчица намазваме загретия тиган с малко от разтопеното масло. Разбъркваме палачинковата смес хубаво и изливаме част от нея в тигана, който междувременно накланяме и въртим, така че сместта да се разпредели хубаво и равномерно по дъното му. За моя тиган с диаметър 22 - 24 см е необходима около кафена чашка от сместта, или около 70мл. Важно е докато изливаме да въртим и тигана за да стане тънка и кръгла палачинката. Оставяме я на котлона за около минута или докато забележим покафеняване на крайчетата, а повърхността отгоре е почти "суха". Обръщаме палачинката с майсторско потхвърляне в тигана или просто с помощта на шпатулка. След това изчакваме още около минута и прехвърляме палачинката в малка тавичка или дълбока чиния, намазваме обилно с разтопено масло и завиваме добре с фолио, а отгоре покриваме с кърпа за да омекне хубаво и да се задуши. Междувременно продължаваме с останалите палачинки, докато сместта свърши.



⭐⭐⭐Забележки:

⭐ Тигана който аз ползвам е специално за палачинки, най-обикновен и незалепващ, но си го обичам страшно много. В интерес на истината обаче палачинките ще се получат идеално в какъвто и да е тиган с незалепващо покритие. Може да варират по форма и размер, но ще са все така вкусни. Ако вашият тиган е по-малък, просто използвайте по-малко смес и това е.

⭐ Докато палачинките се пекат обикновено остават леко сухи и чупливи по краищата. Затова е хубаво да се мажат с масло и задушават добре. По този начин омекват идеално и могат да бъдат завивани и сгъвани по всевъзможни начини. За себе си открих, че парче алуминиево фолио и кърпа отгоре вършат идеална работа.

⭐ Маслото с което се маже тигана спокойно може да бъде заменено от олио, но при мен забелязах, че от олиото покритието на иначе белия ми тиган покафенява, затова предпочитам масло.

⭐ Към сместта спокойно може да се добавят подправки, повече мед, калена, дори банан, в зависимост какви палачинки предпочитате, Аз почти винаги правя универсални, за да може да ги хапваме както със сладък пълнеж, така и със солен.

Поради някаква причина страшно много ме успокоява много приготвянето на палачинки, затова и днес направих 2 дози, с надеждата, че ще остане нещо за утре сутрин, но те са толкова вкусни, че половината вече ги няма. Сирене, сладко, шоколад, сметана, всичко е страхотно завито в лека и тънка палачинка, която от своя страна дъха на масло и се топи в устата.


Sunday, November 27, 2016

"The Way the Cookie Crumbles"


'That's the way the cookie crumbles' once said Bruce Almighty. Well this is what you would feel like after baking and eating these super easy, rich and delicious mini cookies with chocolate bits all through them. I made them and started writing the recipe right away and I am looking at the bowl now, where are just a few left. 

The truth is that I was watching tons of cookie videos online, but always thought that they will not be THAT good. It is crazy, I was a cookie skeptic. I used to always buy that kind and enjoy them very much, but the idea of chewy cookies just did not sound appealing to me. I loved them crispy and crumbly. One day however I decided that is the whole American nation loves them, maybe I should give them a try too. Also I am perfectly aware that homemade is always better. I looked at some recipes to check what they call for and had a look at what I had in my pantry. I didn't had some of the ingredients, but it was easy for me to make some swaps. In the end I ended up with a complete new recipe, that is even better than the "original". I have made the cookies with all the right ingredients that most recipes call for, but I did not like the result, so here is my version of chocolate chunk cookies. 

Ingredients:

1 stick of room temperature butter (125g) 
1 egg
4 tbs molasses (really dark and sticky brown sugar)
4 tbs powdered sugar  
1 tsp lemon juice
1/2 cup of coconut shreds
vanilla 
a pinch of salt
1 tsp baking soda
chopped chocolate (one bar)
flour

This recipe can be made with a whisk, hand mixer or standing mixer. It is really forgiving and you can taste it and adjust the ingredients up to your liking. For example if you add too much flour you can always add some more butter or another egg. 

We start with creaming the butter and both sugars. In a bowl we put first the butter and beat it for a few minutes until it becomes creamy, then add the sugars and keep mixing them until incorporated. The molasses gives this recipe richness and some chewiness, also compliments the chocolate, but the white sugar keeps the cookies crisp. If you like these sweet treats on the crumbly side feel free to add even more butter. 

Next step is adding the egg, vanilla and lemon juice and mixing them too. In a separate bowl mix 4 tbs of flour with the salt, soda, your coconut shreds and half of the chocolate. Mix them well and add them to the butter mixture. Again with a fork, whisk or mixer keep incorporating the dry and the wet ingredients. Then check your dough consistency - you should be able to roll a bowl out of it without it sticking to your hands or leaving residue. If it is too runny or sticky keep adding flour or even coconut shreds. You don't taste them, but they give nice texture. I ended up adding 5 more tbs of flour until I got my dough to the right consistency.

Now it is the time to turn on your oven to 170'C, prepare a backing tray lined with backing paper and start rolling your cookie dough into balls. You can make them as big or as little as you want, just keep in mind that the time for backing will vary depending on the size. I rolled my balls on the smaller side as I wanted to make mini cookies (hello portion control :) ) but they do spread quite a bit. On my tray I placed 16 small balls and on top I added a few chocolate chunks from the remaining half a bar. Then put them in the oven for about 8 min, or until they are starting to get golden brown. When you touch them they will be firmer on the outside, but still soft in the center. this is the best time to take them out and let them cool on a cooling rack. I didn't had one, so I made one myself. I put the wire rack from my oven on top of a few cups and cooled the cookies on top, so the air could circulate around them. Once they cool completely they become nice and crispy, with chewy bits around the chocolate pieces. 

The time this recipe took me was exactly 1 hour form start to finish, as I baked 4 trays of 16 cookies (and ate quite a lot of them while cooling too). It is easy, quick and absolutely delicious, which means that I will be making it more often over the weekends. I hope you try it too and love it as much as I do.