Захранване на бебето

Захранване на бебето

След първите вълнуващи седмици от появата на нов член на семейството, всяка майка рано или късно започва да се вълнува от различни въпроси, свързани с храненето на малчугана.

Дали кърмата задоволява растящите му нужди? Кога да го захраня? Как да захраня? С коя храна да започна?

Ще откриете, че получавате непоискани и понякога – не съвсем акуратни съвети от доброжелателно настроени хора около вас – както от близки и роднини, почерпени от личния им опит при отглеждане на техните деца, така и от хора, които може да нямат още деца, но имат мнение по въпроса как е най-правилно да се отглеждат те.

Как да постъпите и какъв избор да направите за храненето и изобщо за отглеждането на детето е решение, което могат да вземат само родителите на бебето. Разбира се, изслушвайте мнението на околните, четете, събирайте знания – но крайното решение остава за вас, след внимателно пресяване на събраната информация и преценка кое ще е най-добро за бебето ви и за вас.

Дали кърмата задоволява растящите нужди на бебето?

Ако бебето се кърми на поискване до средата на първата година, ако наддава добре и пълни пелените редовно, ако е активно и жизнено и се развива добре за възрастта си – най-вероятно отговорът е ‘да, кърмата задоволява нуждите му’.

Световната Здравна Организация и Министерството на Здравеопазването препоръчват бебетата да бъдат изключително кърмени (без даване на каквито и да е допълнителни течности и храни) през първите шест месеца от живота си. При кърмене, съобразено с нуждите на бебето да суче, майчиното мляко задоволява хранителните и енергийните нужди на бебето, както и утолява жаждата му дори в горещите летни месеци.

Ако имате съмнения, че млякото не му стига (например ако иска да суче по-начесто или плаче скоро след хранене), преди да решите да дохранвате или да захранвате с немлечна храна, можете първо да се уверите дали наистина това е така. Заведете бебето за контролно теглене, даже да не е време за консултация – така ще разберете как е наддало за периода от предното теглене. Следете пелените му – ако урината е обилна, бледа на цвят и без силна миризма, ако се изхожда с меки, кашави изпражнения (дори да не е всеки ден – ако са в достатъчно количество и не са твърди), това е признак, че получава достатъчно кърма – което излиза, трябва да е влязло преди това, нали?

Ако бебето е наддало по-малко от очакваното (вж. Стандартите за наддаване при кърмени бебета на СЗО по-долу) или все пак имате съмнения, че не получава достатъчно кърма, преди да посегнете към шишето или купичката с храна, можете да опитате да увеличите количеството майчино мляко. Дайте си поне една-две седмици за реорганизиране на режима на хранене, преди да вземете решение и не се изкушавайте да теглите бебето всеки ден – в началото и в края на определения срок ще покаже ефективни ли са мерките, които взимате:

• Слагайте бебето да суче по-често – дори да е на всеки 1 ½ – 2 часа, това ще е за период от време, докато количеството кърма се увеличи съобразно нуждите му. По-честото кърмене помага за увеличаване на количеството мляко, което организмът ви произвежда.
• Ако бебето вече не суче нощем, можете да се опитате да въведете отново нощно кърмене – количествата на хормона пролактин, отговорен за производството на майчино мляко, са най-високи нощем и ако бебето суче тогава, гърдите ви ще имат допълнителна стимулация да правят повече кърма.
• Опитайте да осигурите максимално много контакт кожа-до-кожа с бебето. Това насърчава бебетата да сучат повече и по-ефективно и оказва благотворно влияние на вашия организъм също.
• Опитвайте се да приемате адекватно количество течности и да си почивате повече. Понякога улисани в грижите за бебето и домакинството, майките забравят за себе си, а стресът се отразява на организма им. Старайте се да пиете по чаша вода или друга подходяща течност с всяко кърмене, почивайте си, когато бебето спи. Домакинската работа може да почака.
• Потърсете информация и подкрепа от здравен специалист или от други майки, които могат да ви помогнат да преодолеете трудностите, които срещате.

Кога да го захраня?

Ранното захранване (преди навършени шест месеца) се свързва с повишен риск от алергии, респираторни заболявания и стомашни неразположения, затова СЗО и Министерството на Здравеопазването препоръчват да не се бърза с въвеждането на нови храни.

Около средата на първата годинка бебето обикновено е готово да се запознае с храна, различна от млякото. Около шестият месец храносмилателната система на бебето вече може да се справи немлечна храна. Приблизително тогава започва да изчезва рефлексът за избутване с език – начинът на природата да предпази бебето от приемане на несвойствена за него храна, преди да е готово за това. Следете за признаци за готовност за захранване – бебето да може да седи, да проявява повишен интерес към вашата храна, да има повишено слюноотделяне (което да не се дължи на никнещо в момента зъбче), да може да контролира движението на главата си (и да я извърне, ако не иска да яде повече предлаганата му храна).

Бебето е готово за захранване, ако проявява всички или повечето от изброените признаци, но не и ако забелязвате само един или два от тях. Един от често срещаните митове за захранването е, че с поникването на зъбите на бебето трябва да се предлага вече и друга храна – но щом има бебета, които се раждат със зъбче или им пробива през първите един-два месеца, както и такива, на които зъбките поникват след първата година, това очевидно не може да служи като ръководство за захранване.

Как да захраня?

Изберете час от деня, когато детето е спокойно и ведро – не бихте искали да се опитвате да пробутате лъжичка храна на плачещо и нервно бебе, на което не му е до това, а и в резултат можете да постигнете обратен ефект – бебето да отказва да яде, защото свързва лъжичката с неприятни изживявания.

Повечето майки предпочитат да въведат новата храна сутрин около 9-11 часа, за да имат време за наблюдение над бебето до края на деня за евентуална проява на алергична реакция.

Въвеждането на храни, различни от мляко, служи да запознае бебето с нови вкусове и текстури, а не за наяждане, затова не се учудвайте, ако бебето ви губи интерес след само няколко лъжички от новата храна – достатъчно е да я опита и да се запознае с нея. Основната му храна все още е млякото – ще дойде време, когато ще яде основно или само друга храна, но всичко идва по реда си.

Тъй като млякото съставя около 75-85% от менюто на бебето през първата година, повечето майки избират да не заместват ценните за него млечни хранения, а вместо това просто допълват менюто му с разнообразна храна. Много майки откриват, че при тях най-добре работи да накърмят бебето, а след 30-40 минути, когато то може вече леко да е огладняло, да му предложат да опита пюрето или кашата. След първата годинка, когато млякото съставлява по-малка част от менюто на бебето, някои майки ‘обръщат режима’ – първо предлагат твърдата храна, а след това кърмят бебето.

Приготвянето на миниатюрни количества храна в началото може да е изнервящо, но ви дава възможност да предлагате разнообразна и прясна храна, както и да контролирате лично приготвянето й – неща, които са важни и за вас и за бебето ви, както и с течение на времето да разгърнете кулинарните си способности в тази нова област. Възпитанието на вкуса към добрата и вкусна храна започва от ранна възраст и продължава през годините, а това е вашият шанс да създадете добра култура на хранене на детето си.

Пригответе около ¼ чаена чаша от храната, с която сте решили да захраните, но не очаквайте бебето да изяде всичко. Първия ден предложете 1 чаена лъжичка от храната, на следващия ден – две и така, докато плавно достигнете цялото приготвено количество.

Обичайно нова храна се включва в менюто на бебето през интервал от 3-5 дена, а при бебета със семейна история на алергии – 5-10 дена между новите храни. Докато дойде време за въвеждане на нова храна, предлагайте вече въведената, а следващата подберете да може да се съчетава с вече дадената и комбинирайте, като полека увеличавате количеството на новата храна за сметка на въведената преди това. Например, ако сте избрали за първа храна да въведете картоф, а за втора – морков или друг подходящ зеленчук или плод, първите дни давате картоф, а след това постепенно включвате морков в пюрето, като за няколко дена увеличавате количеството му, докато стигне ½ или 2/3 от цялото количество. Това постепенно въвеждане на всяка нова храна ще ви даде възможност да разберете при евентуална проява на алергия от какво именно се е задействала. Избягвайте многокомпонентни пюрета, които могат да съдържат повече на брой нови за бебето ви храни.

Ако бебето откаже да яде дадена храна (или изобщо откаже храната), не го насилвайте. Ако се мръщи на определена храна, временно я изключете от менюто и опитайте да я въведете пак след две-три седмици. Дайте му време да привикне с новия вкус на храната – повечето бебета се съгласяват да приемат нови вкусове след неколкократно предлагане.

Ако изобщо отказва да приема храна, различна от мляко, може би не се чувства готово. Отложете за известно време захранването и след 7-10 дена опитайте пак.

След време можете да искате да въведете допълнителна храна и след друго хранене. Можете да давате вече предлагана храна следобед, а новата да въвеждате сутрин. До края на първата година повечето бебета са склонни да приемат немлечни храни от веднъж до няколко пъти дневно. Не се притеснявайте, ако бебето ви не приема впечатляващи количества от тях – важно е да се запознае с нови вкусове и консистенции и да привикне с тях, а с времето ще започне да приема и по-големи порции.

Не предлагайте на бебето по-късно от същата храна, ако сте го хранили от тази съдинка – попадналите в храната бактерии от слюнката му се размножават и това може да е опасно. Ако сте приготвили по-голямо количество храна, която планирате да му дадете по-късно, отсипете предвиденото количество в друг съд за хранене, а остатъка съхранявайте в хладилник или замразете в надписан плик или бурканче за друго хранене след няколко дена..

С коя храна да започна?

Това решение е изцяло ваше. Някои майки избират да започнат със зърнена каша, като се избягват такива, съдържащи глутен – жито, овес, ечемик, а се предпочитат безглутенови като просо, елда и ориз. Други решават да въведат най-напред сезонни зеленчуци, с които да правят комбинации за пюре, а трети решават да дадат като първа храна плод. Изберете с каква храна да започнете, като се съобразите с вашия вкус и не се поддавайте на излишен стрес – и трите варианта са добри за започване на захранването. Важно е да въвеждате храните постепенно и да разнообразявате менюто на бебето и в крайна сметка то ще получава храни от всички хранителни групи.

Сокът рядко се предпочита като първа храна – в малки количества, които бебето би приело, съдържа сравнително малки количества витамини, които няма да покрият енергийните нужди на бебето, а може да раздразни ненужно лигавицата на стомаха. Ако имате желание да му давате пресен сок, нищо не пречи да го направите по-нататък, когато детето приема вече и други храни и храносмилателната му система е привикнала да посреща разнообразни нови попълнения в менюто.

Каквото и решение да вземете за храненето на бебето си, вслушвайте се във вътрешния си глас си и се доверявайте на бебето. Природата си знае работата и симбиозата между майка и бебе е една от най-успешно работещите – само трябва да се доверите на инстинктите си.

Автор: Бу за сп. ‘Време за готвене’ 2007