Лесно ли е да си културно дете в България?
автор: Бу, в. ‘Култура’, май 2008
Кажете ми дефиниция за „културен човек“? Мислих, мислих, но си дадох сметка, че културното за мен съвсем не значи, че ще бъде културно за друг. И понеже именно аз пиша всичко това, тук се слуша мойта дума, аз съм капитан, бум!
Кажат ли „културно дете“, в главата ми излиза умилителният образ на перфектната малка лейди или джентълмен. Винаги учтиви, умерени и послушни, винаги всестранно развити, умни и обещаващи. Как можем да ги отгледаме в български условия?
На първо място, с класическа музика. Човек трябва да може да отличи дори непопулярни произведения на Рахманинов от Берлиоз, Шуберт и Шуман, без да се замисли и миг. Казват, че бебето чува още в утробата и даже продават специални музикални плейъри в комплект със слушалки, размер като за малък слон, които бременната да постави на корема си, за да пуска на детето си подходяща музика. С малко късмет, като се роди, то може да проплаче в перфектна токата и фуга. А с времето тези заложби трябва да се усъвършенстват. Преди години ходех на частни уроци по английски (с беглата идея някой ден да се явя на приравнителни изпити в английската гимназия, което не стана никога – поради прекомерната ми разсеяност горката госпожа Стоева така и не успя да ми преподаде повече от първата половина на учебника за подготвителен клас). Веднъж, за да се спася от домашно, се оплаках жаловито колко съм заета – не стига езиковата гимназия, където учех и съответно ни товареха, но ходя и на спорт (деликатно пропуснах да отбележа, че на въпросния спорт – лека атлетика – се явих точно три пъти, подвигът ми се видя чутовен и достоен за отбелязване), както и на кандидатстудентски уроци по рисуване и математика. Тя ме погледна внимателно над очилата си и отбеляза кратко:„Ако бях на мястото на майка ти, щях да те запиша и на някакъв инструмент.“ Проследих погледа й до пианото в ъгъла на стаята и за миг не се усъмних, че и двете й дъщери свирят прекрасно. Всеки културен човек трябва да разбира от музика, както и да чете ноти от детска възраст (това не знам точно какви бонус точки носи, ако не свири на нищо, но винаги съм искала да го умея).
На второ място: едно съвременно дете трябва да владее езици. Освен родния си език, още един-два по-разпространени. Някои нови теории твърдят, че чуждоезиковото обучение трябва да започне още в първите месеци след раждането… и всъщност след две години всички родители са безнадеждно закъснели, ако все още детето им не може да казва нечленоразделни срички на поне още един език. Безспорно е, че всяко ново знание в детска възраст развива мозъчните гънки, дори детето да не запомни нищо. В крайна сметка, кой не би дал мило и драго за гънка в повече? Значи, решено: записваме го в алианса. В идеалния случай – на два чужди езика. Така след година-две ще чуем: „Мамá, къде ми е льо гранд блю ноутбук?“. И ще пророним скъперническа сълза от радост.
Прекрасно е, ако малките говорят и някой мъртъв език, например латински (етруският се котира в твърде тесни кръгове). Такова езиково обучение не само развива още мозъчни гънки, но и непременно става повод за гордост в родителските разговори: „Да, днес на урока по латински му дадоха ужасно тежко домашно, но съм сигурна, че ще се справи сам!“ След време въпросното знание без всякакво съмнение ще е от голяма полза – особено когато детето се насочи към уважаваната професия на лекар, адвокат, банкер или архитект. В първите два случая латинският ще се пригоди много удачно по време на учението, а в последните два ще му остане достойнството да може да чете Тацит и Овидий в оригинал, което безспорно ще е страхотна тема за завързване на разговор, както и ще може да вмята небрежно „Ferrum dum ignis candet cudendum est“ и „Nihil tam absurde dici potest, quod non dicatur ab aliquo philosophorum.“
Неотменима част от всестранното развитие на детето, естествено, е спортът. Както то само ще ви каже, вече добре овладяло латинския, ‛Anima sana in corpore sano“, или иначе казано – Здрав дух в здраво тяло (което понякога неправилно се произнася като „Здрав дъх в здраво тяло“ от любителите на чесъна). Детето трябва да спортува, безспорно, но не какво да е – спортът трябва да е благородно занимание, което да укрепва мускулите и извисява ума. Не може да се остави да търчи наоколо и да се гони без цел и посока, единственият приемлив вариант е, ако това става с бухалка за крикет под мишница (фламингото вече не е на мода) по росната окосена поляна. Правилно е културното ми дете да упражнява повече от един спорт, за да може да стане истински завършена личност. Плуване, тенис, езда, голф… упорито чувам, че шахът също е спорт, но продължавам да не разбирам защо; впрочем същото казват и за белота и таблата. Тъй като детето трябва да може да се изяви във всяка една област, по подразбиране е, че ще може да играе на трите горепосочени. „Шампион по шах“ в определени кръгове носи насмешливи асоциации за очилати загубеняци, но хей, ние знаем какъв интелектуален труд стои зад титлата!
Може би ви се е случвало да минете в близост до детско заведение и да чуете гръмовен глас отвътре: Какво има пак, ма? Какво сти са развикали всичкити? Мира няма човек. Очевидно е, че възпитанието на детето извън семейството не може да се повери на случайни хора. Те трябва също да са всестранно развити личности, които да предложат най-доброто от себе си за изграждането на младия характер. Следва всички, обкръжаващи детето, да бъдат изрядни във всяко едно отношение и, разбира се, да минат без грешка тест за правоговор, правопис и правоуправление (просто за всеки случай). В името на детското добруване може да се наложи общуването му с не дотам културни роднини да бъде ограничено или изобщо прекратено. Не бива да се допуска то да прихваща диалектни изрази или неправилен изказ. Такива мерки могат да са тежки, но няма прекалено голяма жертва в името на възпитанието…
За цялостното развитие на детето е хубаво то да има домашен любимец. Не си мислете за профански избор между куче, котка или хамстер! Единственият възможен избор тук е породист кон, детето така или иначе трябва да ходи на езда. Освен че ще може да развие умения с благородния спорт, без съмнение това е отличен повод да усъвършенства немския си.
Всички са съгласни, че прекомерното глезене не носи нищо добро. Едно добре възпитано дете винаги мълчи, ако не са го заговорили, а когато се обръща към родителите си, разбира се, използва формални обръщения. Бъдете сигурни, че всичките ви роднини и познати безмерно ще се впечатлят, ако чуят: „Къде да си оставя мръсните чорапи, госпожо?“
–
Добре, обясни ми – за какво ти е тази прехвалена „култура“? Сметките ли ще ти плати, или храна ще ти вкара в хладилника? За какво, кажи ми, ти е детето ти да свири на цигулка? Всички знаем, че няма да стане втори Найджъл Кенеди, нали? И много важно, ако не различава Шопен от Шопенхауер – то в дипломата му няма да влезе това. Разбира се, че ще слуша чалга, какво лошо има в това? Не била възвишена… голяма работа. Я опитай да танцуваш на Моцарт? Не става, нали?
Една практическа полза да чуя за четенето на книги. Няма! Щели да му се развият мозъчните гънки, трънки. Много по-добре е да се научи как да е окумуш в бизнеса, да познава хора и да умее да върти парите, отколкото да седи до тъмно с нос, забоден в някакви измишльотини. Какво значение, че ще може да цитира Хесе, ако това няма да му даде предимство в работата някой ден. Глупости са това, вятър и мъгла.
Че щяло да знае с кои нож и вилица се яде омарът, а с кои – салатата. Що за дивотии? Нали най-важното е да ги изяде, а не да ги боде с различни размери прибори! Салфетката не се била слагала на врата… защо, питам аз? Много по-правилно е да си опазиш дрехите чисти, отколкото да се храниш префърцунено.
Никаква полза няма от това да се опитваш да му вкарваш повече от необходимите маниери, повярвай ми. Само главоболия, а файда – никаква. Да знае да каже ‘моля’ и ‘благодаря’ и това е, хич не му трябват по-засукани неща.
Изобщо няма смисъл да е прекалено любезно и възпитано детето, тогава всички само ще го мачкат и ще му се качват на главата. Или е лидер, който ръководи другите и мачка слабаците, или сам е слабак, това е – няма среда. По-добре да е бойно и оперено, отколкото да се свива и да се извинява. Трябва да удряш по-бързо и пръв, за да спечелиш!
Това е положението, браточка. Аз казвам, вместо да гледаме как да вкарваме някакви остарели и никому ненужни етични норми и правила на поведение, да учим децата как да се оправят сами в живота и да са по-отракани и разкрепостени, защото това е, което има значение.
–
Завела съм детето в парка и съм го пуснала да скача в надуваем замък. Докато обикалям отвън за всеки случай, ставам неволен наблюдател на следната сцена: едро момченце буйно скача и отскача от стените и пода на замъка. При тези акробатики то почти всеки път със замах на опитен кечист се стоварва върху други деца. След като три поредни пъти силно блъска и поваля по-малко момиченце, майката на падналото дете потърсва възрастния, отговорен за скачащото момче. Отива при баба му и леко изнервено, но съвсем любезно я моли да говори с внука си, защото той съвсем неконтролируемо блъска всички наоколо и има реална опасност някой да бъде наранен. Бабата реагира неочаквано: вместо да укроти внука си или поне да му направи забележка, тя изведнъж раззинва уста и започва да крещи със страховит глас. „Какво искате, за какво само ни притеснявате, аман от такива като вас, само пречите на детето да си играе, не можете ли да си гледате децата, как не ви е срам“ и т.н., и т.н. Майката на момиченцето е втрещена, както и всички наоколо, и вместо да отговори подобаващо на махленския тон, си хваща детето и си тръгва. Откога стана норма грубото поведение, а напротив, елементарната култура е нещо недостойно?
2-3 годишни деца играят на детската площадка. С обичайното за тази възраст собственическо чувство едно си пази играчките, като бута посегателите. Едно от бутнатите деца пада на земята, без да се нарани. Майка му бързо скача и разрешава драмата: вместо при другата майка, отива до първото дете и „Ей така, хоп!“ – бута него на земята. Да си знае мястото.
Не разбирам къде отиде нормалното общуване между хората. Не знам как да възпитавам детето си. Силно искам да го науча на нормалните житейски ценности, да вменя елементарна култура, да помогна да се оформи един добър човек. Но едновременно с това не знам как да я науча, че това, да си възпитан в днешно време, не означава да си неудачник, че да се държиш културно не е равносилно на слабост и овчедушие. И това е трудно – защото в последните години грубиянщината, безпардонността, безапелационността добиват страховита сила и започват да се превръщат в новите норми на поведение и да са това, което се цени. Културата и доброто възпитание внезапно се превърнаха в остарял и никому ненужен морален баласт.
Много е трудно да обясниш на детето си защо е добре да се държи мило и любезно с другите, когато то само вижда, че напротив, хората, които се държат грубо и отракано, получават повече, по-бързо и по-лесно.
Когато подобна култура на поведение тръгва от родителите на децата, е кауза пердута да се надяваме, че бъдещото поколение по магически начин ще бъде по-добро от предходното. Българинът започва все повече да е лишен от чувство на вина и отговорност. Неговото дете не е побойник и хулиган – то е лидер, който се изявява (на гърба на твоето възпитано дете). Той самият не е некултурен грубиян – просто си отстоява правата (които важат повече за него, отколкото за теб).
И, честна дума, понякога ми се иска и аз да кажа като някои от другите родители: Ами бий го и ти! Удряй силно и другия път да видим дали ще посмее да те закача! – или директно да ида да бия два шамара на виновника. Срам ме е от тези ми мисли. Знам отлично, че дори това да разреши моментния проблем, в никой случай няма да доведе до добро. Разбирам прекрасно, че правилният начин е да се опитам да възпитам не само моето дете, но ако мога, поне малко да повлияя на света около него.
Оказа се, че е много трудно да си културно дете в България. И още по-трудно е да си културен родител.
Ако ви е харесало, гласувайте в Свежо.
Царството на Бу 
И мен ме блъскат същите въпроси, без да намирам правилните отговори, блъскат ме и ме връхлитат твърде подобни случки. Нахвърлям си само мислите:
Колко пъти досега невинното ми и крокто дете, само 2-годишно, е било бутано и удряно. 😦 А оттук нататък? Как ще оцелее в яслата, как ще се справи с адаптацията, как ще се формират възприятията му?!
Ненужната грубост, лошото възпитание, погрешното възприемане на света навлизат в живота на децата ни от съвсем крехка възраст. Учат се едно от друго, имитират и/или копират реакциите на родителите и учителите си. Всичко това щеше да е прекрасно, ако посоката беше друга – не към агресията, не към лошотията.
Старая се дам всичко от себе си на детето си, да го възпитавам като добър, отговорен и отворен човек. А непознатия родител срещу мен на детската площадка, чието дете налага моето, за да вземе нашата играчка и да я счупи в съседната пейка? Тази майка на какво учи? Че света е реалния Сървайр и че ако не млатиш и не псуваш, значи си аутсайдер? Значи моето възпитание срещу нейното е просто безсилно.. По-скоро ще науча сина си да се защитава, отколкото да отстъпва и да играе ролята на жертва..
Много ми хареса написаното от теб, Бу. Имам само една маааааааалка корекцийка. Нещата, които описваш не са болест на последните години и деградиращото възпитание. Те са започнали отдавна, в моето детсво бях абсолютен аутсайдер или тормозена, защото съм различна, говоря различно, не ям филия с лютеница по улицата, ходя на немски, не ходя на занималня като всички, хоида съм на опера, различавам картините на Леонардо и т.н.
Престанах да бъда аут и станах лидер в гимназията, когато съвсем целенасочено започнах да забравям на какво съм учена, а с узряването на характера се научих ,при нужда да трансформирам доброто възпитание в елегантна арогантност.
Чудесна статия, Бу! Поздравления!
Им, права си, че това не е ново. Но ми се струва, че никога преди не е била такава ескалацията на некултурност и грубиянщина като мярка и норма за поведение.
Нямам лични драми с това, отстоявам си правото да държа дететето ми да се държи възпитано, да не крещи, да уважава другите. Да иска да е лидер не е никакво оправдание, ако се държи грубо. Естествено за всеки човек е да иска стане „на неговото“. Затова и нерядко оставям дъщеря ми „да се налага“, ако го направи достатъчно цивилизовано. Ако не, сори, не става…
Ако пък успява да е лидер, без да има обидени – добре. У дома има известно равенство, но все пак аз съм по-добрият манипулатор, засега.
Досега не съм налитала на майка-баба-татко-чичо бруталитет, но ми е случвало да не пусна Ида на люлка-катерушка-замък, защото някой твърде бурно и опасно се забавлява.
Всички, които искаме да възпитаме децата си добре, поемаме осъзнат риск, наследниците ни да не се чувстват комфортно сред връстниците си. Мислих и реших, че тове е по-добрият вариант и ако ние у дома се постараем да им създадем критерии и самочувствие, те ще успеят да наамерят средата си, както успяхме ние.
Бу, вярно е, хората сега са по-открито агресивни, но шефстващата простащина не е от вчера, тези родители са нашите връстници, а бабите, хората, които сме поздравявали по стълбите. Гледаме ги през очите на възрастния, а не на детето с одраните колене.
може да не ми личи вече, но харесвам класическа музика, ходела съм често на опера и театър като малка, свирила съм на пиано (учила съм и на английски….), прочела съм всички книги, които съм могла (четях Шекспир по времето когато слушах Майкъл Джексън и дейвид Бауи, както и джаз) … и на! още мърдам!
муахахаха
И на мен много ми хареса статията. Разбира се, ти иронизираш и хората, които си отглеждат децата в саксия и избиват болните си родителски амбиции, нали?
Съгласна съм, че е доста голямо предизвикателство да обясниш на детето си защо не трябвада прави неща, които се разминават на всички останали. Това може доста да подкопае чувството му за справедливост.
Иначе вероятно е хубава идея ако родителите имат добър приятелски кръг от хора с деца, просто детето да общува често с тях. Така ще вижда повече позитивни модели и след това ще е по-лесно да му се обясни защо някои неща не се правят понеже не са хубави. Само че за жалост на мен ми е супер трудно да приложа това в момента и не съм само аз в такова положение. Когато хората нямат усещане за общност, е супер трудно да се възпитават деца.
Да, наистина е много трудно.
Здравей! За първи път пиша при теб и те поздравявам за добрата статия!
Единствено не съм съгласен с теб в частта с това да си любезен и това да си аутсайдер. Съвсем любезно можеш така да го забодеш на някого ( с извинение за израза ), че да не се осъзнае до абсолвентският на внучката. Аутсайдера е както посочва и Василена, човек който страда от опит и самочувствие в общуването, и сърдечна подкрепа.
Разбира се, това са просто думи, които и аз ще се опитам да приложа на практика. Както всеки, разбира се. Още комуникацията е едностранна :), но още малко и ще почне да пипа, пита и бъде суперлюбопитна девойката у нас.
Според мен не бива да оставяме родители и баби/дядовци да защитават агресивното поведение на децата си, а да правим подходящите забележки. Защото лошото възпитание не можеш да го задържиш настрана от другите без насрещни действия. То и затова е и лошо.
Pierrot, разбира се, да си възпитан и любезен не означава да си аутсайдер. Но това обикновено важи за възрастните. И то – не винаги. Аз съм средно възпитана и умерено културна – и все пак ми се е случвало да остана абсолютно безмълвна пред крещяща простащина, честно. Ей такива неща ме карат да си мисля, че без да го искат, обикновените хора със средностатистическо възпитание се превръщат в измиращ вид.
А когато си дете? Когато те учат, че да си учтив е хубаво, да се разбираш с нормални приказки, а не с викане на обиди и бой – и се окаже, че другия са го възпитали точно обратното, че по-силният е по-прав от теб? Едно дете на 2-4-6 години, че и повече, може и да разбере от обясненията на родителя, че доброто възпитание е правилното нещо, но определено ще запомни, че всъщност който е по-добър в грубиянщината, се сдобива с повече.
Както си написала за вината като епилог – това никога не се отнася за нас.
Може би доброто възпитание и придържането към него гарантират основно лоши спомени и объркване при детето. И пак ще кажа, че трябва да се поощрява. Убедил съм се, че един от най-добрите начини за правилната адаптация на едно дете са сиблинговите контакти ( ние сме 4 деца ), но това е трудно постижимо на практика. Тепърва ще се уча как хем да се връщам в детството си за да реагирам правилно на детето си, хем да гледам за глупостите на възрастните както ти казваш.
Споаред мен е важно да не се губи надежда…
Разбира се 😀
Надежда не губя и аз. Все се надявам, че нещата могат да се променят – ако всеки се опитва в частност около себе си, вероятно ще даде по-голям общ ефект.
Но да видим… питай ме пак след 10-15 години 😀
Само да си запишя в календара, че нещо забравям тия дни 🙂
Поздрави!
Само за едно не си права – латинският е много полезен като дисциплина в училище 🙂 Организира представата за езика изобщо, след което изучаването на всеки чужд такъв е много по-лесно, дисциплинира мисленето, да не говорим, че е среща с класиката…
Иначе… явно има различни критерии какво е „културно“ 🙂
И аз съм чувала тревоги на хора за детето си: „Много е възпитан, но на днешно време трябва да бъдеш нахален.“ Как може да се справи едно дете в такава атмосфера, в която останалите деца са възпитани в стил закона на джунглата – не знам. Отново опираме до необходимост от общност между родителите. Ако ние им обясняваме едно, а останалите деца си знаят друго, докато не израснат и не придобият съзнание за самоценност като възрастни ще бъдат подтисканите в детска среда.
Хъ, на моите уроци по латински сентенцията гласеше Mens sana in corpore sano – има си хас да не помня, като бидох връщана веднъж на въпросния изпит културен. Обаче явно и тъй е вярна, поне според Гугъл, чийто латински явно е по-пресен от моя. По повод латинския – след немски и старогръцки направо е обидно лесен, та може би трябва в градация някак… старогръцкият е звучен един такъв, подходящ като за бебета… особено в съпровод на лира, не на някакви си профански пиана и китари.
На мен въпросът ми е с многопластова сложност, защото се блъскам с него не само у дома, ами и с възпитаването на 25-те ми подопечни в клас. И е особено кофти, когато някое се изрепчи – ама на мен нашите така са ми казали, ако някой ме тормози… как се спори с родителски авторитет…
Нямам отговори – само въпроси по темата. Старая се да правя каквото мога и за личните, и за подопечните ми деца – с много разговори и обсъждане на поведение, което прави впечатление. Децата имат и собствен коректив, за себе си и в общуването с другите хлапета, което мен много ме радва – въпросът е да бъде поощряван и подсилван.
А добрият успех носи собствено самочувствие – виждам го в сина си. И тази година нито веднъж не съм чула оплакване, че е на английски, докато другите ритат футбол зад блока… което обаче не допринася твърде детето да си има много приятели и среда…
Спомням си един разговор с една забележителна жена точно по повод отглеждането на сина й, който беше и си остава за мен едно прекрасно дете, образовано, интелигентно, общително и със самочувствие. Та тя казваше нещо много вярно – да си интелигентно и възпитано дете те обрича на самота…
Адът – това са другите….
Много ми харесаха думите на Хедра.
Точно това си мисля – дали може и ще може да понесе самотата. И дали аз някога ще се науча да седя на пейка на детска площадка/ градинка/ детски клуб и да наблюдавам безучастно.
Бляк.
Хедра – много боли това последното, но пък не виждам с какво мога да не бъда съгласен.
Има едно противоречие в чисто житейски план – детето ти образовано ли е ( чело и книги по които може да говори, широка обща култура, задълбочени, а не повърхностни познания по широка хгама въпроси ) няма много деца, с които да си комуникира; а като се прави на бабаит и перко от малък ( малка – отметка за Петя 🙂 има безброй приятели, с които си говорят.
Животът е една голяма смешна снимка май…
🙂
Незнам дали в това има смисъл и предварително се извинявам за стила. Статията е много привлекателна и дойде като ободрителен ментов чай, след няколкочасовото ми учене по УЧР.
….
Според мен е доста относително да се говори за просто „културен човек“. Но дори и така да е за да бъде културен, той трябва да притежава конкретно отнесени ценности, нагласи и специфично поведение. Ако е само културен, значи гореспоменатите елементи не би трябвало да са насочени към съревнование на личността с общоприетите мярки и норми за личностново развитие в социума и със социалните критерии за приемане на личността пак там. Дори напротив – колкото по-високи са критериите, толкова по-голяма е вероятността тяхното отстояване да придава на човека по-културен облик. Ако приемем това за вероятно правилно, то следва децата на този човек да бъдат също приемани за културни, докато не стигнат възраст в която тяхната култура приема форма на индивидуалния им опит.
…
Ami tova ne e samo v Balgaria i v Canada e taka.Balgarskoto dete go spira6 ne pravi tova,ne vzimai onova ,ama na dve godi6no dete kak moje da mu zabrani6 ne6to osobenno ako e (balgar4e) po razli4no ot tuka6nite(po buino,po umno, abe vsiko mu e po),a drugite gleda6 gi krotki i gledat mama v o4ite,ama tezi deca ne gi izkarvat do 5 godi6na vazrast na ob6testvenia park niama kak niakoi da mu daroa igra4kite ot racete ili da go buta,za6toto si igraiat ot zad v dvora na ka6tata i ne , 4e tam ne izrastvat vsi4ko,no sa dale4 ot pogledite na okolnite. Ta uj za liderite i tuk gi ima i v pove4e i maikata sedi i gleda ot strani ,4e deteto i se buta i darpa 4ujdite igra4ki i se obra6ta na drugata strana i se pravi,4e ne vijda i ne 4uva.Osobeno tezi zabulenite tuk decata sa im nai nahalni i posmei da napravi6 zabelejka sa6tata rabota edn austa kato ti otvoriat,no razbira se ima i izkliu4enie(no mai tezi deto se darjat zle sa izklu4nita ) i ne mislia ,4e tova 6te gi napravi lideri ili po opravni ot deca koito polaga6 tolkova griji da e vazpitano.
Бу, статията е много интересна.
За съжаление звучи зловещо. И тъй като стягам куфарите, честно казано тръпки ме побиват на какво ще се научи и какво ще види моята дъщеря в България…
Винаги съм твърдял че особено възпитаните и културни хора са обикновено скучни лицемери. Защо трябва да се стремим към отдавна отмрял идеал какъвто е културността. И след това да се изразяваме по начин неразбираем за околните, само за да изтъкнем нашия богат речник. В стремеж си да направим децата си еднакво културни, убиваме индивидуалността в тях.
P.S. Винаги ми се е струвало че въпросната латинска мъдрост за здравия дух в здраво тяло е „Mens Sana in Corpore Sano“
„Mens“, a не „anima“ е правилно. Културният човек прави разлика между „дух“ и „душа“, нали?
Как процедирам аз – опитвам се да подбирам средата на дъщеря ми. След време тя ще си я подбира сама. Подбирайки нейната среда, подбирам и моята. Общувам с майки, които няма да насърчат децата си към агресия. Е, нормално е в тази възраст (2-3) да има такава, въпросът е като се прояви как да процедираме.
Наблюдавам дъщеря ми, която е оста контактна и непрекъснато завързва познанства. Започна вече сама да си вади изводите. С едни деца играе, общува, с други – не. Просто се дистанцира, ако нещо не я устройва в поведението им.
А това „Бий го и ти!“, понякога върши работа. Наскоро едно момиченце на година и половина системно взимаше шапката на дъщеря ми, която се нервираше, дърпаше се и се оплакваше. Бабата, доволно обясни, че то така взимало шапката на баща си. Демек да го оставим да се развива. Аз просто посъветвах с усмивка щерка ми да вземе неговата шапка в замяна. Бабата веднага си прибра детето. Дъщеря ми нямаше да му вземе шапката така или иначе. Просто реших да шашна малко бабата, щото по друг начин очевидно нямаше да се разберем.