Acer Aspire One, моята нова любов

Бях ви споделила обзелият ме трепет по минилаптоп. Голям, много голям трепет. Как се издържа до четвъртък? Междувременно си подготвям домашното и изчитам различни ревюта – от сп. Computer Bild, сравняващ новия Асус ЕЕЕ PC и Асеr-а, различни уважавани сайтове, консултирам се с двама познати компютърджии… Заключението: Асус води по наличие на вграден блутут, както и очебийно по-държелива батерия; Aсer води с дизайн, по-добра клавиатура, по-добър четец на карти, значително по-голяма памет и цена. Оставам на Aсer, твърдо. Само да дойде четвъртък…

Всъщност започнах да звъня в Метро още от неделя – да ги питам кога ги очакват и как мога да запазя един, за да съм сигурна, че като отида, ще има за мен. Помолиха ме любезно да позвъня в понеделник-вторник, най-добре сряда следобед. В понеделник минилаптопите ги нямаше, потърсете ни в сряда. Във вторник следобед търпението на законният се изчерпа и реши да им звънне, току-виж са дошли (леко се поприсмях, че май се вълнува повече от мен, но той твърдо отрече, че това е само, защото знае колко го чакам и искам аз. Ха!). Не бяха дошли, обадете се утре.

В сряда геройски устисках цял ден без позвъняване, за разлика от законния, който още сутринта взе да рие с копито и да пита няма ли да им звъним вече в Метро. След освежаващ следобеден сън позвъних. И бяха там, ура. 3 бройки за Метро Бургас. Представих си как орди от подивели от желание да притежават новата играчка хора обсаждат клиентския вход в ранни зори и разграбват неописуемото количество от 3 броя за секунди… Не, това не може да се допусне, аз искам един. Как мога да запазя един минилаптоп? Не можете – само срещу капаро. Перспективата да се разходим 30 км в едната посока, за да оставим капаро, а на другия ден да идем пак, за да го вземем, някак не ни грабна. Добре, а колко струва извън промоция (с която е 635лв)? О, не бих могла да ви кажа, в движение съм, отегчено ми каза Метро служителката. Аз по чудо не бях обичайно зла и не настоях щом като е в движение, да се придвижи до отдела си и да провери (с което изненадах законния). Затова набрах Метро Стара Загора, където от компютърния отдел ми казаха нужното – извън промоция е на 658 лв. Хм, хм. 23 лева срещу възможността да не мога да сложа алчни ръце на новия минилаптоп веднага? Дилеми, дилеми…

Законният беше харесал 2 модела маратонки от новия каталог, дай поне тях да проверим – има ли ги, на каква цена извън промоция – ако ще се ходи, поне да се знае в аванс. И те са дошли, също в зашеметяващо количество – по 10 броя от цвят. (Което при положение, че мъжката номерация е от 40 до 46, ми позволява веднага да сметна, че това прави по 1,6 чифта маратонки от всеки номер. Впечатляващо зареждане, няма що.) Нещо повече – в 17:30 маратонките са вече на промоционални цени, което решава всичко. Тръгваме за Метро.

Там решавам да проявя сила на волята и първо гледаме маратонки – които законният не одобрява на живо. Е, щом е така… веднага полагам треперещи ръце на новия Асер. Да, правилно – разделям се с 23 лева отгоре, защото търпението може и да е голяма добродетел, но очевидно не е моята добродетел.

Искам да видя работи ли и го изучаваме с хората от отдела за компютри, за които също е новост. Работи. Въпреки че е обявен с Линукс, се оказва, че при стартиране първото, което пита, е какъв Уиндоус ХР искам – на английски или на полски? Предполагам, че този модел е идиотоустойчив с вградени сензори за тъпота на човешката единица насреща – след като по невнимание натискам ‘полски’, той помисля 5 минути и ме пита същото втори път, когато вече задавам правилната опция.

Прекарваме доста време, докато си инсталира Уиндоуса и пътьом ме пита как се казвам и откъде съм, колко любезно. Попълвам каквото е нужно, инсталацията завършва и си го взимаме.

Разхождаме се из Бургас и аз, разбира се, го слагам в чантата си, нали това е идеята? Боже, колко много тежи един килограм… 30 минути по-късно предавам дамската си чанта на по-силната половина.

Обратно в караваната – преглед на новопридобитото движимо имущество. Хващат се 4 безжични мрежи, естествено, нито една от тях не е достъпна току-тъй. Разделяме се с 15 лв за 10-дневна карта, въпреки че сме тук само още 4 дена, интернет насъщен наш.

Следва епична борба да пусна някакъв филм (нося си на флашка предвидливо), защото искам да убедя законният, че няма да вися само в нета, а новият минилаптоп ще е за общото семейно благо под формата на филми късно вечер в леглото. Уиндоус медиа плейър (вграден) ми дава сериозен отпор и упорито твърди, че няма кодеци. Свалям няколко, докато се сетя, че вероятно е хубаво да сваля най-новите. Тогава WMP кимва, че ги познава и спира да върви. Няма нищо, и аз никога не съм те обичала, идиот такъв. Следва неколкократно сваляне на BS player (обичам да ползвам познати ми неща), докато пак ми хрумне да сваля по-нова версия. Комбинацията от нова версия на BS player с нови кодеци дава ефект, ще гледаме Хенкок (оплют обилно от Мяу, следователно трябва да се види).

Гледането на филм в леглото не е очакваното – екранът е достатъчно долям за работа с текстови редактор или интернет, но недостатъчно голям, за да се гледа от двама едновременно (със заспало дете помежду им). Така че доглеждам Хенкок сама, пускам мейл в 2 през нощта и припадам на възглавницата. На другия ден се събуждам с отвратително главоболие и прочитам в упътването, че не ми препоръчват да ползвам лаптопа в леглото в хоризонтално положение, освен за кратко и с чести паузи за леки упражнения за раздвижване. Явно физзарядката ми е куцала.

На сутринта довършвам разни важности по лаптопа – качвам нещата, с които съм свикнала и продължавам да го разучавам.

Накратко:
Батерията държи около 2 часа.
Клавиатурата е достатъчно удобна – пиша почти без проблем, само още се бъркам с някои букви, разположени на необичайни за мен места. Вграден е само БДС стандартът, така че качих Flex type.
Екранът е достатъчно голям за работа – интернет страници се разглеждат чудесно, също и текстови редактор. Ще сложа и работните си програми и очаквам, че за екстрени ситуации ще може да се ползва добре.
Вграденият wireless веднага хваща околните мрежи; има слот за Ethernet кабел. Има 3 USB изхода, четецът за карти разчита SD, MMC, MS, MS PRO, xD. Има слот за външна памет – SD карта.
Звукът от вградените колони не е впечатляващ. Върши работа, но за по-добро представяне сигурно ще е по-добре да се прикачи нещо външно. Камерата е 0,3 мп, VGA, не съм я пробвала още; има вграден микрофон, също неизпробван. Има изходи за външни слушалка и/или микрофон.
И да, работи с мишка.

Доволна съм.