Педагогическо захранване І

Естествено педагогическо захранване

Вероятно никоя друга област от развитието на бебето не причинява толкова много объркване и не носи толкова различни мнения, както въвеждането на твърди храни. Може би семейството ви, близките ви, приятелите и лекарят ви имат съвсем различни идеи за това кога и как да започнете да давате твърди храни на бебето си.

 

Най-добре е твърди храни да се въведат, когато бебето е готово в развитието си да ги приеме и ще може да се възползва от хранителната им стойност. Въпреки че тази готовност у бебето не се появява до средата на първата година, много майки се чувстват под натиск от близки и роднини да въведат твърди храни по-рано. Някои дори приемат въвеждането на твърди храни като символ на социалния статус, като нещо, за което да се хвалят. Но Министерство на здравеопазването, Световната здравна организация и специалистите по детско хранене и лактация от цял свят препоръчват на кърмените бебета да не се предлагат твърди храни, докато не навършат шест месеца.

Преждевременното въвеждане на твърди храни измества съответното количество кърма, която е перфектна от хранителна гледна точка с храни, които не са съвършени хранително. В допълнение, ранното въвеждане на твърди храни може да доведе до хранителни разстройства (някои се проявяват чак в юношеска възраст), алергични реакции, намалено производство на кърма и ранно отбиване. Успокойте се – вашето мляко предлага на бебето ви всички хранителни вещества, от които се нуждае поне през първите шест месеца. Освен всичко това, въвеждането на твърди храни навреме е практично: ако ги въведете на шест месеца, е по-вероятно да прескочите етапа на пюрираните „бебешки храни“ и да започнете направо с обща храна.

Някои майки изпадат в другата крайност – смятат, че е по-добре да отложат въвеждането на твърдите храни до осем – дванадесет месеца, за да предотвратят алергии и бебето им да остане максимално дълго време само на кърма. Това може да има и друг неочакван негатив – ако пропуснете да запознаете бебето с храни в етапа, когато се интересува да слага неща в устата си, то може да не прояви интерес към храненето дълго време след това – тогава ще се учи да пълзи, да се изправя, може би да ходи и няма да му е интересно да прави „крачка назад“ към момента със слагането на неща в устата.

 

Съвременните методи

Все още често прилаганата система на захранване не винаги взима предвид много различни причини като: възрастовите различия и готовността за захранване, особености на характера при различните деца, не много големия им апетит за храни, различни от мляко, интереса им към разнообразни продукти. На бебето се въвеждат храни по определен ред в определена възраст и те се ядат в определено количество. Препоръките за това кога, какво и колко трябва да изяде детето не са особено гъвкави и се прилагат еднотипно за повечето бебета. Започва се с пюрирани готови храни, за да е сигурно, че бебето по-лесно ще ги глътне. Бебетата имат специална, различна храна в бурканчета – храна, която повечето възрастни дори не биха опитали.

Бебето яде често, отделно от възрастните, своята „специална“ храна. От процеса на хранене се прави цял ритуал. За бъде нахранено детето, често може да се види цял цирк на масата – някои ядат само по време на реклами, които майката ползва, за да натъпче 150 грама пюре за двете минути рекламна пауза; други са съгласни да поемат определения брой лъжички, само ако с играчки, песни и танци се изнася цяло представление, което да поддържат вниманието му заето, докато майката бързо вкарва набелязания брой хапки в устата му; трети биват гонени с лъжица (после заменена от филия с нещо) из цялата къща, докато го уговарят да лапне още една хапка „за мама, за татко“…

Често майките не успяват да въведат успешно твърдите храни в менюто на детето точно защото много им се иска да го нахранят с друга храна.

През последните десетилетия голяма част от хората са се убедили, че майчиното мляко е някаква не много сигурна течност, на която не може много да се разчита, затова спешно трябва да бъде допълнена с друга храна. Забравя се факта, че човешкото мляко е видово специфично именно за нашите малки, с перфектен за усвояване състав и идеални хранителни качества. Ако майката е загубила един час да сготви специална каша или е отворила бурканче с пюре, което струва не малко, а детето откаже да яде след една – две лъжички, за нея може да е трудно да го приеме, дори да се почувства обидена и да реши на всяка цена да нахрани детето – с уговорки, разсейване или дори насила.

Кажете, с ръка на сърцето, как ви се струва следното: на вас може би много ви се яде пиле с ориз, макар не точно сега. Някой ви поднася чиния със зеленчуков гювеч, който вероятно съвсем нямате желание да ядете днес, настоява да го изядете на момента и на това отгоре – иска да го изядете целия. И така – всеки ден, по няколко пъти. Нима така някой може да бъде приучен да яде с апетит и желание, да цени храната и да обича да опитва нови неща?

 

Всичко ново е добре забравено старо…

Как са живели столетия наред нашите баби, прабаби и пра-пра-прабаби? Майката е трябвало да се грижи за семейство с поне 2-3 и повече деца и 2-4 възрастни, като наред с къщната работа, тя не рядко е работела и на полето. Дали е имала време и желание да готви специална бебешка храна за най-младия член на семейството? Не само, че не е имала, но такава мисъл надали изобщо й е хрумвала. Ако бебето е искало нещо от масата, давали са му мъничко да опита, ако с ръчичка е докопвало нещо от общата чиния – си е хапвало. Ако детето не иска да яде – никой не го и кара.

Все повече майки се връщат днес към този начин на естествено захранване, защото той има много предимства. Чрез този метод се окуражава интереса на детето към общата храна на масата и този интерес остава устойчив – рядкост е деца, захранени така, да са злояди в бъдеще, напротив – дете, което е възпитано да се отнася към храната с нужното внимание и уважение, пораства с една добра култура на хранене.

 

Майчиното мляко е важно!

Самата дума „захранване” говори достатъчно за значението си: става въпрос да захраните, да запознаете детето с новата храна, а не да вкарате в него предвидения брой лъжици или определен грамаж твърда храна по един или друг начин. Основната храна на бебето си остава кърмата, а всичко друго служи за запознаване с новите вкусове, с новите консистенции и текстури. На тази възраст бебето опознава света, като го слага в устата си – буквално цялото му познание за нещата минава, като ги изучава с ръце и уста. Това захранване се нарича „педагогическо“, защото целта му е не да нахрани бебето, а да го запознае с новите храни, да му помогне да се научи да дъвче, да разбере, че храната не идва само от гърдите на мама.

На възраст около половин годинка повечето бебета проявяват признаци за готовност за захранване: могат да седят с чужда помощ, контролират движенията на врата и главата си, постепенно губят рефлекса за избутване с език на храна, различна от мляко, от устата си, показват ви, че проявяват интерес към съдържанието на чинията ви, като се навеждат към нея с отворена уста или се опитват да стигнат с ръце храната на масата или в ръката и устата ви, или показват, че са заситени, като се отдръпват и извръщат глава. Това е активен интерес към храната, който то проявява не защото е непременно гладно, а защото подражава на възрастните. То иска да прави точно като тях – да взима някакви неща от чинията и да си ги слага в устата.

До около една година детето не се наяжда с новите храни – то само ги пробва, запознава се с тях, с консистенцията им, изучава и запомня вкуса на продуктите, които е прието да се ядат в неговото семейство, а основната му храна си остава кърмата, която покрива енергийните му нужди. Естественото захранване се основава на природния интерес на бебето към нова храна, на желанието му да имитира мама, както и на постепенното привикване на организма му към нова храна.

 

Как протича естественото педагогическо захранване?

Отчетете, че няма нужда да предлагате новите храни в някакъв специално преработен вид: вие не му ги предлагате за първи път. Бебето започва да се запознава с вкуса на храната, която яде семейството, още в утробата, когато поглъща известно количество околоплодни води, променящи вкуса си според храната, която консумира бременната. Кърмата на майката също изменя вкуса си според изядената храна, не само от ден на ден, но дори в течение на едно нейно хранене. Така че вашето бебе вече има идея за храната ви. Тя няма да е толкова изненадваща за него като вкус, колкото като текстура и консистенция.

Количествата храна, които му предлагате, са миниатюрни, но това не бива да ви притеснява, защото и бебето е малко, стомахчето му – също. Парченцата предлагана храна са с размер на малко грахче – колкото се събира между възглавничките на палеца и показалеца ви, микродоза. За течни храни количеството е една глътка на дъното на чашка.

В класическия случай на захранване, който повечето познаваме, храненето протича примерно така: майката подава лъжичка с пюре в устата на бебето. То изплюва почти веднага повечето от него. Майката търпеливо обира пюрето от брадичката му и пак му го дава; то пак връща повечето от него, почти без да преглъща храна… а след няколко часа в съдържанието на пелените се вижда същото това пюре, почти без никаква видима промяна: за разлика от кърмата, която организмът на бебето усвоява много пълноценно, това не се случва с твърдите храни.

С малката по обем микродоза детето няма да се наяде, но не това е и целта. Стомашната му лигавица ще се запознае с храната от микродозата и ще получи информация за състава й, без коремчето да е претоварено с храна, която така или иначе почти не преработва.

 

Основни примерни насоки за естествено педагогическо захранване:

Когато бебето е по-голямо, но още не е на възраст за захранване, започнете да го взимате с вас на масата за хранене. Чинията ви не трябва да бъде достъпна за детето. Вие се храните над главата му, а то има достъп до гърдата ви – мама се храни и бебето се храни. Може да суче, ако иска или да ви гледа как ядете вие. Важното е да започне да участва в храненето на семейството и да свикне полека с общото сядане на масата, както и полека да изучава привичките на възрастните на масата.

Когато детето е готово за захранване, на едно сядане за хранене малкото може да пробва от това, което яде мама и към което изявява интерес в количество до три микродози. Дори много да хареса получената храна, не му давайте повече от нея! Насочете интереса му другаде, за да запазите желанието му да опитва нови храни. Ако детето иска и получи в неограничено количество новата храна, има опасност да изгуби интерес към нея и към други храни изобщо или стомахчето му да се претовари от твърде голямото количество нова храна. Ако се налага, станете и вие от масата и довършете храненето си по-късно, не пред погледа на детето.

Ако детето проявява постоянство в интереса си към новата храна в течение на 3-5 дни, увеличете количеството й до една чаена лъжичка или до шест микродози.

В ръката на детето можете да дадете твърди храни, от които то само не може да отхапе големи парчета – твърда ябълка, морков, геврек.

Микродозите се дават в продължение на няколко седмици. За това време бебето има възможност да опита много нови храни и да се запознае с обичайното меню на семейството.

Постепенно количеството на предлаганата храна се увеличава, което позволява на бебето да поеме повече от нея.

Даването на твърда храна не заменя кърменето. Бебето може да се запознае с новата храна преди, по време или след кърменето. Не му отказвайте да суче, ако поиска, докато опитва новата храна. Храненето е хранене – дали ще е с манджа или майчиното мляко.

Съхранете желанието на детето към опитване на храна, като не му давате твърде много, преди да е станало на 8-11 месеца. От шест до осемнадесет месеца детето трябва да се запознае с всички продукти, които се консумират в семейството му през четирите различни сезона. Ако е изяло 3-4 чаени лъжички от един продукт (след въвеждането му под формата на микродози) и иска още, предложете му нещо друго или отвлечете интереса му.

Преди 8-11 месеца детето не яде в специално столче. То се храни седнало в скута на мама – ако ядете с дясната ръка, то седи на лявото ви коляно, придържано от лявата ви ръка, за да можете да храните себе си, да му давате микродози и да ограничавате пораженията, които би могло да нанесе, ако достигне чинията с храната.

Научете детето да се храни с прибори. Преди 8-11 месеца това са лъжички, а бебето се храни от вашата чиния; след тази възраст детето може да започне да се храни в собствено столче с негова чиния и прибори.

Когато детето вече се храни в собствено столче, слагайте го достатъчно високо и до масата – всички сядат да се хранят заедно. Яденето е социално действие, в което детето трябва да участва пълноценно.

На около 7-9 месеца повечето бебета овладяват захващането с палец и показалец на дребни неща – трохички, например. Те често слагат храната в лъжицата с пръстчета и едва тогава я поднасят към устата. Голяма част от храната се озовава по масата, по дрехите и по самото дете. Много майки се дразнят от такава неакуратност, взимат лъжицата и довършват чисто храненето на детето. Напразно! Така желанието му да се учи да се храни само пропада – защо да се старае, когато някой друг ще го направи вместо него? Не ограничавайте детето си, дайте му шанс само да се справи, дори начинът, по който ще го направи, да не отговаря на критериите ви. Не правете вместо детето нещо, което то може да направи само!

Учете го на маниери за хранене. Давайте личен пример! Ако всички сядат на масата заедно, ако се хранят чисто, ако казват „моля“, „заповядай“ и „благодаря“, без съмнение детето също ще усвои тези навици с времето. Ако разсипе или разлее нещо, не се карайте, а почистете без шум веднага – така ще му покажете, че е по-добре да се храни чисто. След време детето ще се научи да помага в сервирането и отсервирането на масата и да почиства след себе си.

Автор: Бу за сп. ‘Кенгуру’ 2008

 

В следващата част може да намерите практични съвети по естественото педагогическо захранване.

10 responses to “Педагогическо захранване І

  1. Много хубаво и полезно. Имам само едно питане – това за захранването след 6-ти месец напълно го одобрявам. Обаче не разбрах дали това важи И за бебетата, хранени с АМ или не?

  2. Във втората част ще има точно това описано 🙂
    Накратко се свежда до това: не е в никой случай невъзможно, но трябва да се прави много контролирано, защото храненето с АМ не може да е безразборно, а трябва да се внимава бебето да получава всичко, необходимо за правилното му развитие. Иначе казано, могат да се прилагат принципите на ПЗ и при хранене с адаптирано мляко, но майката със сигурност ще трябва да следи по-осторожно какво и колко яде детето, евентуално с благословията на педиатъра, за да е сигурно, че всичко е наред.

  3. Ще я чакам с нетърпение и нея, мерси.

  4. Здравей, Бу,
    На първо място добре дошла на Яна, да расте здрава и щастлива!
    По повод педагогическото захранване, ние вече опитваме, но има неща, които не съм сигурна, че разбирам правилно, а именно:
    – бебето да пробва от това, което яде мама в количество до три микродози – по три микродози от всяко ястие или като цяло от всичко на масата, към което прояви интерес. Бобчето и морковчето от едно ясти за една или две храни се считат.
    – при традиционното захранване у нас се въвеждат последователно различните храни, като се изчаква определено време с цел да се следи за алергични реакции; „плодовете се предлагат задължително термично обработени“; „сол и захар в бебешките пюрета не се добавят“. Как се обясняват тези неща при педагогическото захранване, като най-притеснителен според мен е проблема с алергиите. Дали може да се разчита, че бебето вече е запознато с храните посредством кърмата и опасенията за проява на алергия са неоснователни!?
    – за нитратите в плодовете и зеленчуците – за детските пюрета казват, че са от екологично чисти продукти (друг е въпросът доколко това е така). Или бебетата вече са запознати с тях посредством храната!?
    – водата! До сега бебето е било на изключително кърмене. Сега обаче със запознаването с твърди храни вероятно трябва да се запознае и с водата. Как следва да се дава, когато прояви интерес или… и трябва ли да бъде преварена или може би трапезна вода!?..
    И последен въпрос 🙂 Решила ли си вече кой метод ще използваш, за да захраниш Яна!?

    Сърдечни поздрави
    Ди

  5. Може да не ми отговаряш! 🙂

  6. Dee, извинявай! То се вижда колко време отделям за блога… надявам се това скоро да се промени.

  7. Pingback: Божково меню « На кръстоПът

  8. Здравей, Бу! Днес обявих на новата ни педиатърка, че искаме да следваме принципите на педагогическото захранване. Тя каза, че ние си решаваме, но детето на тази възраст – 5-6 месеца, нямало дъвкателен рефлекс и имало голям риск да се задави, тя имала такъв случай, с такива родители, чието дете направило бронхо-не знам си какво, понеже се задавило. Предупреди ни, че трябва да сме в постоянна готовност, понеже рискът за детето бил голям. Предложи, естествено, схемата със смяна на кърменията с пюрета и глутен най-късно до 7 месец. Даде ни за пример индианците, които сдъвквали храната, преди да я дадат на децата си. Ти какво мислиш за задавянията?

  9. Децата на около 6 месеца имат дъвкателен рефлекс в по-голямата си част. Риск от задавяне има винаги, включително при класическо захранване с гладко пюрирана храна, за съжаление. Родителите винаги трябва да са нащрек 🙂 повечето родители избират да дадат някаква свобода на детето да се храни само, но са винаги в непосредствена близост, за да могат да реагират при нужда.
    Сдъвкването на храната на бебето носи потенциален риск от пренасяне на кариесогенни бактерии в устата му (както и облизване на биберона, ‘мокри’ целувки по устата и т.н.)

  10. Pingback: Божково меню | на кръстоПЪТ

Вашият коментар