|
се пазари
От
Считаното за табу за развиващите се страни производство на луксозни марки модни облекла и обувки вече се разсейва. Това става ясно от анализ на американския всекидневник "Уолстрийт джърнъл" за съдбата на "Валентино", "Гучи", "Долче и Габана" и други световноизвестни брандове в модата. Те вече произвеждат част от прочутите си линии в развиващите се страни.
На първо място, основната причина за това са относително по-ниските разходи за труд на по-слабо развитите пазари, както и на непрекъснато повишаващото се качеството, производство и мениджмънт там. "Селайн", подразделение на производителя на луксозни стоки LVMH Moet Hennessy Louis Vuitton, например произвежда част от чантите си в Китай, в това число и струващите 500 долара едната "Макадам" (Macadam). Въпреки че Джорджио Армани продължава да прави най-скъпите си изделия в Италия, около 18% от производството на "Армани колециони" е базирано в Източна Европа, включително това на пуловери за 450 долара и копринени якета за 1500 долара. Дори емблематичните за Апенините марки, символи на "произведено в Италия" - "Гучи", "Прада" и "Тодс", постепенно изнасят дейността си навън. "Гучи" например шие спортните си обувки в свое предприятие в Сърбия. "Тодс" прави същото в Унгария и планира да започне дейност и в Китай. "Какво ви интересува къде правя обувките си", с този въпрос контрира журналистите директорът на "Прада" Патрицио Бертели. Стига да е разрешено, компанията поставя етикет "Произведено от "Прада" на изделията си. Италианският колос в модата прави горната част от обувките си в Словения, а отделни части от чантите си - в Турция.
Тенденцията изработването на модните облекла да напуска лоното си - Италия и Франция, тепърва ще се ускорява. За някои модни линии е сигурно, че това никога няма да стане, но за други е въпрос само на време. Според Тонино Перна от IT Holding, доставяща относително поносима в ценово отношение продукция за марки като "Версаче" и "Долче и Габана", този процес ще отнеме 15 години. IT Holding произвежда 30% от дрехите и аксесоарите си в чужбина. Египетска фабрика работи по поръчка на "Валентино". За обучение на персонала африканските предприемачи ползват видеокасети, на които детайлно са заснети производственият процес и тънкостите в манифактурата на Апенините.
Какво показва тази ясно очертана тенденция производството на типично луксозни стоки, доскоро приемани като запазена марка за развитите страни, да се пренасочва към развиващите се?
Най-малкото две неща, казват експертите. Производственият капацитет на новите пазари се е развил достатъчно, за да може да приюти производството. Модните скъпоструващи продукти са подложени на силен натиск от компаниите с ниски разходи за производство и труд. Второто е сигурно, след като данните на консултантската компания Werner International показват, че цената на труда на един работник в текстилната индустрия в Италия е $18.63, докато в Египет той е 88 цента.
Въпросите, които сега интересуват анализаторите на пазара, са как потребителите приемат факта, че облеклата и текстилните изделия, за които дават луди пари, далеч не са "произведени в Италия", както пише на етикетите им. Законодателството е такова, че им се позволява да сменят етикетите си.
Редица модни къщи на Апенините обаче се страхуват от политически натиск, ако ускорят залеза на италианската текстилна индустрия. Това е сектор, който подпомага ръста на икономиката на страната в продължение на повече от век. С офшоризирането на дейността обаче продажбите на италиански текстилни стоки спадна с 10% за последните 3 години, а и повече от 24 хил. работни места бяха загубени, показват данните на италианската текстилна асоциация. Така този въпрос се превръща и в гореща политическа тема, засилвана и на фона на икономическата стагнация на Апенините. Някои министри дори призовават етикетът "Произведено в Италия" да бъде защитен със сила.
Реалността обаче изглежда е друга. "Няма италианска девойка, която да застане зад шивашката машина, независимо колко сте готови да й платите", категоричен е собственикът на египетското предприятие, което прави костюми за "Валентино".
Как започна изнасянето на производството на модни облекла зад граница? За пръв път се заговори за преместване на производството на луксозни дрехи в страни с ниски разходи през 90-те години на миналия век. Тогава компании, специализирани в скъпите дрехи, тихомълком изнесоха изработването на някои второстепенни и по-евтини линии в Източна Европа, за да отговорят на нарастващото търсене. По-младото поколение не го интересува къде е направен даден продукт. За тях са важни качеството и дизайнът. През последните две години се засили и вторият фактор, който предопредели промяната. Големите лейбъли в модата така и не успяха да се съвземат от икономическата стагнация, която удари печалбите им през 2001 г. В същото време скорост набираха конкурентите им в лицето на "Зара" и "Хенс енд Мориц". Те заляха пазара с по-евтина, но модна продукция. Третият и решителен удар по модната индустрия нанесе поскъпването на еврото. Печалбите на компаниите за луксозни стоки започнаха драстично да намаляват, тъй като суровините и работната ръка се заплащаха в евро, а готовата стока се продаваше изключително извън Европа, най-вече САЩ и Япония, в долари.
Има още няколко основни проблеми пред офшоризирането на индустрията с модни изделия. Безспорно на първо място това е контролът върху качеството, категорични са експертите в бранша. Модните тенденции непрекъснато се променят, което прави производствения процес изключително динамичен процес. От "Гучи" вече обявиха, че не са доволни от качеството на продукцията си, която се прави в Китай. Други компании полагат неимоверни усилия, за да подържат качеството. Така например "Прада" осигурява стаж на Апенините за работниците си в Словения. Американската "Лафайет", произвеждаща трикотаж, изпрати в Китай част от най-добрите си експерти, за да учат местните на тънкостите в занаята. Някои от компаниите в сектора се опитват да убедят и клиентите си в качеството на продукцията, изработена в азиатската страна. На етикета те посочват, че дизайнът е направен в Италия, а изработката - в Китай при изключително внимание за качеството на изделието.
От статията става ясно, че България е сред най-атрактивните дестинации за разполагане на текстилни манифактури. Цената на труда на един работник в текстилния бранш у нас е 1.14 долара на час, като по този показател в класацията ни изпреварват Египет и Китай, където тя е съответно 88 и 49 цента. В Турция заплащането е 3.05 долара на час, а в Словакия - 3.27 долара.
|
Луксозните марки също се насочват към развиващите
