Благодарим на milena* за тази статия!

АЛЕРГИЧНОТО ДЕТЕ - от списание "Моето бебе и аз"
Доц.Мариана Маринова има 33-годишен стаж като педиатър в Университетска детска болница, София. Почти не съществува област в педиатрията,която тя не е практикувала, но най-голяма част от изследванията и публикациите и са посветени на храненето в детска възраст. Акцентът в трудовете й пада върху отклоненията в храненето - алергиите Към белтъка на кравето мляко, състоянията на хранителен дефицит, недохранване, затлъстяване в ранна възраст. Доц. Маринова е авторка на Книга за храненето на детето. Която е настолна за много родители
- в момента се подготвя третото и преиздаване, наложено от силния интерес към нея. Като прибавим към тези професионални постижения и личния опит на дои. Маринова в гривата за две собствени деца и двама внуци (в момента се очаква третият), става пределно ясно защо се обърнахме точно към нея за отговор на болезнения за много родители въпрос: „Как трябва да се храни дете, алергично към белтъка на кравето мляко?"

Какви видове може да бъдат хранителните алергии?
Хранителна алергия може да се прояви към почти всички храни. Обикновено алергия се проявява към онази храна, която детето получава най-често. Сериозен проблем представляват алергиите, които са свързани с основните хранителни продукти, т.е. с храна, която е основна или единствена. Затова най-много се говори за алергията към кравето мляко. Дори и в кърмаческа възраст в различните страни честотата на хранителните алергии е различна.
Например в скандинавските страни, където майките по традиция кърмят много дълго време (във Финландия 92 % от децата на П-месечна възраст са на естествено хранене), алергията към кравето мляко не е толкова честа в първата година от живота. Там на преден план излиза алергията към цитрусовите плодове, какаото и шоколада - тези храни, които минават в кърмата на майката. В европейските страни, включително и в нашата, най-често срещаната хранителна алергия е към кравето мляко. Особено тревожно е, че нейната честота непрекъснато нараства. Докато допреди десетина години се смяташе, че алергията към кравето мляко е 5 до 7 %, сега се цитират 7-15 %, но според някои автори тази алергия се среща сред 20-22 % от изкуствено хранените деца.
Основната причина е прекалено ранното преминаване на изкуствено или смесено хранене. Тогава, когато имунната система не е узряла и се внасят продукти с белтък. В България много често още към третия месец децата премина ват на изкуствено или смесено хранене, което обяснява и честотата на алергията. Доста трудно може да се отговори на въпроса кога е подходящото време за тази промяна. Разбира се, желателно е почти до края на първата година детето да се кърми, но е много добре, ако това е възможно поне първите 6 месеца. Не става въпрос детето да е само на кърма и да не получава друг вид храна - естествено хранене означава да не получава друг вид мляко. Другите храни вече са захранване, те нямат участие в дефиницията на храненето - естествено, смесено или изкуствено.
За алергиите има голямо значение и фамилната обремененост. Когато в семейството има алергични заболявания, особено ако са по права линия - майка, баща, брат, сестра, рискът детето да развие алергия е много по-голям.
Въобще алергиите са най-зачестяващите заболявания в момента в световен мащаб. Причините за това са много и са свързани най-вече с храненето, с начина на живот, а някои от тях не са достатъчно добре изяснени. Нито една промяна в нашия живот не носи само положителен знак. Дори улесняването на живота ни с препаратите на битовата химия, също замърсяването на въздуха, изкуствените дрехи, които носим - всичко това дава своя отпечатък. Причините са комплексни.

По какви признаци родителите могат да разберат, че детето има алергия към белтъка на кравето мляко?
Най-големи са проблемите с най-често срещаната алергия към белтъка на кравето мляко и особено през първата година, а и не само - през първите месеци след раждането млякото е единствената храна, след това става основната и продължава да бъде основна и през втората и третата година.
Клиничната картина на хранителната алергия, в частност на алергията към кравето мляко, е много разнообразна. Най-често при нея има кожен симптом - например различни обриви. За родителя е достатъчно да види, че има нещо, и да не мисли, че всеки обрив е свързан с претопляне или че бебетата поначало имат обриви, което не е вярно, или че не се е изчистило от раждането - не знам какво значи това, такъв вариант просто няма. Винаги когато се появи някакъв обрив, трябва да се търси консултация със специалист, който има нужната квалификация, за да може да определи причината. Не трябва да се изчаква - алергичният обрив няма да премине сам, той може временно да затихне, но отново ще се появи, а е крайно нежелателно дълго време детето да бъде оставено без лечение. Алергиите към кравето мляко засягат и храносмилателната система - това може да бъде повръщане, в първите месеци след раждането една от сериозните клинични изяви са силните колики, диария, слуз в изпражненията, за съжаление понякога и кръв.
Всъщност окултни кръвоизливи - малко количество кръв, която не е видима, се срещат почти при 98 на сто от децата с алергия към кравето мляко. Това в никакъв случай не бива да се пренебрегва, защото може да бъде една от причините за развитието на железодефицитна анемия. Симптом може да бъде и запекът, разбира се. В различните възрасти различни клинични изяви са водещи, но най-често има повече от една. Най-тежката изява на алергията е засягането на дихателната система: бронхиолитите, бронхиалната астма и ларинкс астмата - три спешни състояния. Най-рядката форма са отоците, които се получават по китките на ръцете и по стъпалата.

Кога трябва да се потърси лекарска помощ и какъв точно трябва да е специалистът?
Още при първите признаци трябва да се потърси помощ. Най-добре е да бъде висококвалифициран специалист от университетска болница, защото алергията към кравето мляко е едно от заболяванията, при които единственият патогенетичен начин на лечение е диетата, а диетичните млека се изписват от университетска болница. Това не е случайно - диетата е продължителна, минималният срок е 6-7 месеца и само специалист може да прецени колко точно трябва да продължи. Основното, разбира се, е диетичното мляко, но диетата включва още много други неща. Университетските болници в страната са пет (София, Пловдив, Плевен, Варна, Стара Загора) и не е задължително всички пациенти да идват в София.

Каква е процедурата по назначаване на диетата?
Общопрактикуващият лекар (джипито) пише направление N2 3, с което родителят може да отиде в който иска медицински център в страната, но е желателно да бъдат насочени към мястото, където ще бъде направена най-точната диагноза и ще бъде назначено правилното лечение. Сега родителите имат много права, могат да се консултират с много специалисти - важното е да има един, на когото да се доверяват напълно. За някои от заболяванията може да има повече от един правилен начин на лечение. Комбинация от две лечения обаче винаги е грешна. Да, родителите може да чуят повече от едно мнение, но трябва да изберат едно от всички и да го изпълняват стриктно.

Какво се цели с диетата - какъв е ефектът от нея?
Най-общо казано, основните цели на диетата са три.
Първо, наличните антитела, защото алергията е реакция антиген-антитяло, да се изчерпят. Това става в пределите на 2-3 месеца.
Второ, алергията стартира от това, че лигавицата на тънките черва по някаква причина е пропуснала недоразграден белтък да се абсорбира в организма и естествено, той му реагира като на чуждо тяло с антитела. Диетата трябва да бъде достатъчно продължителна, за да може лигавицата на тънките черва да възстанови защитните си функции. Това обикновено изисква повече време.
Трето (постигането на този ефект изисква най-много време), антителата при алергиите се произвеждат от същите клетки, които произвеждат антителата и при имунитета. Но в единия случай те предпазват организма от заболяване, а в другия всъщност е заболяване. Затова образно може да се каже, че алергията е изкривен образ на имунитета. Това, което отнема най-много време, е тези имунокомпетентни клетки да развият толерантност към този белтък и да спрат производството на антитела спрямо него. Когато се внася дори малко количество от алергена, този процес всъщност започва отначало. Родителите трябва да разберат, че място за проба-грешка няма. В интерес на детето е диетата да бъде проведена както трябва, без самоинициативи. Обикновено оплакванията и симптомите изчезват бързо, но това съвсем не означава, че детето вече е излекувано.
Временно се отлагат и част от имунизациите на алергичните деца - така както се отлагат имунизациите на болно дете. Изчаква се да бъде овладяна алергията и след това се правят задължителните имунизации. Всичко трябва да бъде направено в определен оптимален период.

Възможна ли е профилактика още по време на бременността и в какво се изразява тя?
Съществуват различни виждания по въпроса може ли, трябва ли и кога да се прави профилактика. Когато бременната е имала някаква алергия или пък някой от фамилията й (това не е рядкост), вижданията са две. Едното е в последните три месеца от бременността на майката да се препоръча определена диета - без ядки, без какао. В някои страни дори в последните 3 месеца на майката се забраняват всички онези храни, които се забраняват впоследствие на дете с алергия към белтъка. В част от случаите към диетата на майката се дават хидролизирани млека - това са млеката, с които храним и децата с алергия. Има автори (това е вторият подход), които смятат, че по време на бременността диетата не е наложителна и трябва да се изключат само най-сериозните алергени - фъстъци, ядки, какао. Смята се, че това е достатъчно.

Възможно ли е детето да бъде само на кърма и да има алергия към белтъка на кравето мляко? Трябва ли майката да продължи кърменето?
Да, може. Това се среща много рядко, но може да стане. В тези случаи съм категорично против майката да прекрати кърменето.
Майката се поставя на същата диета, но тя трябва да продължи да кърми, дори и да се наложи детето да се дохранва. Колкото и малко кърма да има в храната, това е изключително важно за детето - алергията протича по-леко и лечението е много по-кратко.
Кърменето трябва да продължи, защото секреторният имуноглобулин А, който е в големи количества в кърмата, не може да бъде набавен по друг начин - няма такъв медикамент. А имуноглобулин А е важен за възстановяването на лигавицата на червата, за което говорихме. Така че кърмата, колкото и да е малко като количество, улеснява възстановяването на защитните функции на тънкочревната лигавица. Общовалидната истина е, че няма по-добра храна за кърмачето от майчиното мляко. В случая ние не можем да използваме дарителска кърма, защото всички дарителки пият мляко. Когато обаче собствената майка кърми и бъде подложена на диета, тя може да продължи с кърменето и до 10-ия месец - имала съм такива случаи. Вносът на белтък може да се компенсира с разрешените видове месо - пиле, пуйка, питомен заек, свинско. Това е повече от достатъчно.

Какво мляко трябва да приема алергичното дете и кой трябва да го предпише?
Млеката за деца с алергия към кравето мляко влизат в групата на диетичните. Основно се използват два вида - едните са от групата на хидролизираните, а другата група са соевите млека. По-голямата част от хидролизираните млека се правят от краве мляко, но белтъкът в тях е разграден до фрагменти, които не могат да предизвикат алергия. В България тези млека се заплащат от Здравната каса. Майката получава протокол, който й ги осигурява безплатно, което е добре, защото цените им не са ниски.
Тези млека са от 3 различни генерации, имат различия помежду си и по вкус. Най-добри качества и вкус имат млеката от трета генерация. Лекарят преценява кой вид да изпише. Втората възможност е детето да получава соево мляко. Соята неслучайно е избрана като източник на белтъци - от всички растителни белтъци тези на соята са с най-високи биологични качества. Основният й недостатък е, че сама по себе си соята е дори по-силен алерген от кравето мляко. Затова в световната практика има принципи при избора на млека: соевото мляко не се препоръчва на деца до 6-месечна възраст, не бива да се използва в случаите, при които детето е фамилно обременено, и когато алергията е свързана с храносмилателния тракт. Ако резюмираме - соевите млека се прилагат при фамилно необременени, големи деца, които имат само кожен синдром.

Как и кога става захранването на алергичното дете?
Тези деца се захранват в същите срокове, в които се захранват и децата без алергия, но от менюто им се премахват забранените храни. Понякога като индивидуална особеност може да се наложи нещо да бъде променено, но по принцип е така. Когато детето е на хидролизирано мляко, от храната му се махат бобовите храни - соята е бобова храна. На деца с алергии, както и на всички други деца до 6-месечна възраст не се дават глутенсъдържащи храни, което означава, че инстантните каши, които се използват, трябва да бъдат на базата на ориз или царевица. Правят се без мляко и се добавя млякото, което е назначено на детето. До 5-месечна възраст категорично не може да се прави домашно пюре - не заради алергията, просто в домашни условия пюрето не може да бъде така фино хомогенизирано, а и никога не се знае със сигурност какъв е произходът на предлаганите плодове и зеленчуци. Аз лично съм твърдо против оранжерийните плодове и зеленчуци в детското меню.

Лечима ли е алергията към белтъка на кравето мляко? Налага ли се някакво медикаментозно лечение в допълнение към диетата?
По правило тази алергия е лечима. При добре проведено лечение е възможна в бъдеще и консумация на мляко - захранването с него също следва определени схеми. При стриктно спазване на диетата в продължение на достатъчно дълъг период алергията е лечима. Изключително редки са случаите, при които се прибягва до медикаменти в допълнение на диетата. Важно е да се знае, че диетичните млека (с НА формула) не лекуват - това прави диетата, а млеката са само за профилактика.

Какви евентуални усложнения може да последват тази алергия?
При несъблюдаване на диетата наличните симптоми се засилват, появяват се нови, като най-опасни са свързаните с дихателната система. Това се случва рядко, защото нито лекарите, нито самите родители го допускат.

Има ли общи правила за храненето и ежедневните грижи за алергичното дете?
Когато симптомът е кожен обрив, козметиката на детето задължително трябва да е хипоалергенна - да не се използва олио, а тоалетно мляко. Перилните препарати трябва да са подходящи за кърмачета.

Забранени храни при алергия към белтъка на кравето мляко:
• мляко и млечни произведения от всички видове животни
• телешко и говеждо месо
• бобови храни
• цитрусови плодове (най-вече бананите)
• горски плодове (ягоди, малини, къпини,боровинки)
• масло и маргарин (от мазнините са разрешени само олио и зехтин)
• ядки: орехи, лешници, особено фъстъци (изключително силен алерген)
• шоколад
• какао
• яйца

Забраната е временна, разбира се, но това, което родителите твърдо трябва да знаят, е, че диетата трябва да се съблюдава достатъчно дълго и изключително строго. Няма значение какво количество от забранената храна е дадено на детето - една хапка или дори троха опорочава цялото лечение. Много груба грешка е да се препоръчва на детето попара с козе или овче мляко - забранени са млечните продукти от всички видове животни.

На 6-месечна възраст всички бебета се хранят петкратно, през 3 часа и половина. Менюто включва попара, мляко, зеленчуково пюре, млечно-плодов кисел и отново мляко. Оттук нататък следват различията за алергичните деца:
Попара - независимо какво пише на етикета, всички готови бисквити, солети и сухари са неподходящи за алергичното дете. Вместо тях майката трябва сама да приготви сухара от заводски хляб. За едно хранене е достатъчна една филийка без кората. Към 150 мл вода се прибавят 2 ч.л. захар и след като заври, се добавя сухарът. Съдът се покрива, докато сухарът омекне. След охлаждане до температура, подходяща за диетичното мляко, се прибавят 4 равни мерителни лъжици от него.
Зеленчуково пюре - да не съдържа никакви млечни продукти, соя или бобови растения. Позволени са 4 вида месо - пиле, пуйка, питомен заек, свинско.
Млечно-плодов кисел - може да се замени с подходяща безмлечна каша или мек плод от разрешените.
При 9-месечното бебе разликата се състои в прибавянето на 30 мл бульон преди обедното хранене и по 30 мл плодов сок или пюре (от разрешените плодове) между две хранения.
10-12-месечните деца преминават на преходни храни - пасирани, изключващи забранените за алергичното дете.

Най-добрата профилактика за алергията към кравето мляко е продължителното кърмене и рационалното хранене на детето.
Важно е захранването да стане не по-късно от края на 4-ия, началото на 5-ия месец. Дори и да кърми, майката трябва да въведе нови храни по одобрената схема (без забранените храни), за да не се стигне до недохранване и енергиен дефицит.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите