Първо ще се обърна към тези от вас, които са женени, а после ще кажа няколко думи и за тези, които още не са направили тази стъпка. Нищо в нашата епоха не е даденост. Преди години хората си казвали: Оженихме се, приключихме! Вече сме осигурени! Тоест, те знаели, че след като е минал годежът, след като е минало венчанието, бракът ще се задържи. Тогава съпружеският живот не бил по-лесен от сега, а просто нещата не са се чували навън – хората също страдали, съпрузите също имали проблеми, но не ги казвали. Много жени ги преживявали вътрешно, чувствали болка, плачели, ядяли даже бой, но не правили нищо повече, защото обществото не позволявало това.
Днес нещата са се променили изключително много и за да могат съпрузите да останат щастливи и обичащи се, трябва да запазят своята връзка чрез лично съ-участие. С други думи, днес за да успее един брак, за да се задържи, ще трябва да направиш нещо, да допринесеш за това, защото нищо от само себе си не е даденост. Бракът е кандило и ако не сложиш елей, не след дълго то ще започне да трепти и накрая ще угасне. Затова е нужен много труд. Мъчно ми е, когато виждам християни, които са се разочаровали от брака си. Гледат ме и казват, без да знаят, че съм архимандрит:
- Женен ли си?
- Не!
- Значи си много щастлив!
- Защо говорите така?
- Много е трудно да си женен, отче, изключително трудно. А аз се възхищавам на подвижниците, дивя се на светогорците, дивя се на ...
- Не е хубаво това.
- Защо, аз те подкрепям по този начин?
- Не искам да ме подкрепяш, защото въпросът не е в това. Аз самият те ожених, Църквата те ожени и тя не те ожени, за да завиждаш на други, които не са. Едно е да се дивиш и да кажеш: Колко е добър този подвижник! А друго е да казваш: Защо трябва да съм женен! Бог ви оказва чест с това, което прави за вас – това, че сте женени не е случайно. Бог го е поискал. Той има добра цел и нещо добро ще излезе от вашия живот. Но трябва да намерите тайната на щастливата връзка, това е целта. Трудно е да си с един човек 50-60 години или колкото живеете заедно. Когато някой се ожени на 25-30 години, докато умре, той постоянно живее с другия и това наистина е трудно.
Тук днес всички дойдохте добре облечени, но когато си отидете вкъщи, вратите се затворят и там започва истинският сценарий на живота. Тук всички казвате: Слава Богу! Всичко е наред! А после се прибираме вкъщи и ще се изколим. Къде отиде това „наред”, което казвахте? „Наред” е само отвън, а животът е това, което става у дома. И това е трудно. Герои са тези от вас, които сте се оженили и имате семейство.
Един човек се ожени, мина известно време и ми каза:
- Отче, да ти кажа нещо, извинявай сега, прощавай, че те питам, но аз докато умра, само с нея ли ще бъда?
- Такива са нещата, само с нея ще си!
- Много е трудно това, каза – не мога да го асимилирам, защото на младини живях по друг начин. Бях се научил на лесния живот, да обикалям навън, да живея, както искам, а сега? Много е труден този натиск и задушаване, което чувствам върху моя характер и навици.
- Това, – му казах – което те плаши, крие и красоти. Защото, ако постоянно сте заедно, ще видите много красиви неща един в друг и когато човек се вкорени в една връзка, от това излиза нещо добро. Да обикаляш навън е рисковано и не дава плод. Цветето, което не засадиш някъде, за да пусне корен, не изкарва цветчета, не расте. Бракът има своите красоти, но те се появяват чрез трудностите. Различни характери, проблемно поведение. Един човек след десет години брак ми каза: Жената, с която се ожених, не е тази, която сега виждам. Аз не се ожених за нея. Защо? Да ти кажа нещо, но да не го кажеш – и тя казва същото за тебе. И тя чувства, че не се е оженила за този човек, който има днес до себе си, защото по един начин си бил в началото, и друг си се оказал сега. Защо става това? – ме пита той. Много просто, защото в брака изчезват формалностите, любезността на добрите обноски и проявяваме своето истинско аз. Това е истината.
В една книга пишеше, че ако се запознаеш с една девойка и искаш да видиш дали наистина те обича, направи следния експеримент: ако отидете някъде да пиете кафе, се направи, че чашата с вода пада и тя да разлеее по нейните дрехи, за да видиш как ще реагира. Един младеж го направил и се въодушевил от резултата. Защо? Защото веднага щом чашата се разляла и той казал: О, изцапах те!, девойката му казала: Не, любов моя, това е светена вода, остави, нищо няма! Не я подразнило, че я залял. Не след дълго обаче, когато се ожениха, още с влизането вкъщи се започваше: Върна ли се? Пак ли скита? Седни по-добре! Не яж така, правиш трохи!
Какво мислите, че не понасяла да гледа тази жена? Аз я попитах: С какво толкова те дразни този човек? И тя какво ми отговори? – Не понасям да го чувам как мляска! Когато яде, мляска и се чува. Казах й – това сега ли си го разбра? Не, но сега ме дразни! Дразни се, защото сега вече се разкрива характерът, показваш качествата на душата си – и добрите страни, и проблемите. И да ви кажа нещо – не се плашете от това. Хубаво е да се покаже нашето истинско аз.
Ако отидеш например в един манастир, на първо време всичко изглежда съвършено, но не след дълго и аз ще започна да се карам с другите. Защо? Защото такъв е човешкият характер. Ние хората сме трудни – имаме недостатъци, нерви, агресивност, ревност, неприязън. Защо Каин убил Авел? Тези братоубийствени чувства, които съществуват в нашата душа, се разкриват и в брака. Потърси тези неща у себе си и ги намери, и да благодариш на Бога, защото тази жена, която имаш до себе си, или този мъж до теб ти помага да видиш собствения си характер. В противен случай как би го видял? Така си помагаш да разбереш какво носиш в себе си. Решението не е бягството, а да останеш с човека до себе си и да се подвизаваш, да се поправиш, да го поправиш, но най-вече ти да се поправиш. Повечето се женят с цел да променят другия. Не е добро това като мисъл, т. е. важи обратното: ожени се, за да се промениш ти самият! И когато ти се променяш, и другият ще се промени.
Някои жени казват понякога: Добре, ще се оженя за него, но след това ще види той! И един духовник й казал: Ти, която искаш казваш това, какво, ти ли си правата? Ти ли си правата, която ще изправи кривия? А тя отвърнала: Е, ще го направя добър! Не влизаш добре в брака, ако тръгваш така. Хубаво е всеки да гледа себе си, да гледа своите грешки и проблеми, да може да доближи душата на своя човек и да комуникира с него.
Да попитам нещо – обичате ли тези, с които живеете? Попитах един мъж:
- Обичаш ли жена си?
Той каза:
- Обичам я!
- Как го доказваш?
- Обичам я, какво друго да правя?
- Как го показваш? Да ти дам един пример: например, знаеш ли какво ястие й харесва?
- Какво общо има яденето с това дали я обичам или не?
- Ама, – казвам – ако обичаш някой, знаеш живота му и подробностите от живота му.
Друг един мъж знаеше всички подробности от ежедневието на жена си, толкова много я обичаше, че знаеше тайните на живота й. Попитах го:
- Какво й харесва най-много?
Той отвърна:
- Всичко й харесва, всичко яде, но ако й купя ванилов сладолед, душата й трепва! Спечелих я с ванилов сладолед!
Тя обичала ванилов сладолед и той го знаел. Другият не знаеше нищо. Не познаваме нашите хора. Познаваш ли жена си? Мъжа си? Истински, неговия характер, душа, поведение, това е велико нещо. Има съпрузи, които живеят заедно и не се познават. Създават деца заедно и не се познават. Прегръщат се и не се познават, спят в същото легло и пак не се познават. Единият не познава душата на другия. Знаеш други неща, но не знаеш неговия характер.
Каза ми го една жена: чувствам се чужда у дома си, не ме разбира, не ме чувства, не ме усеща – същото може да каже и един мъж за жена си. Много е тъжно да живеем заедно 90, дори 100 години, колкото живеем, но да не сме се опознали помежду си и да не познаваме тази красота на човешката връзка. Много хубаво е да познаваш човека истински. Ако го познаваш, ще знаеш и много други човеци както него. Ако разбереш жена си, ще разбереш много хора. Ако разбереш мъжа си, ще разбереш много други хора, които са като твоя човек и това е велико нещо. Затова се погрижете, това ми е мисълта, погрижете се да общувате помежду си – да си говорите и да се гледате, и когато се скарате, да изкарате нещо добро. Караницата не е лошо нещо, ако се скараме, нека се скараме, хора сме.
Някои съпрузи ми казват: Ние никога не се караме! Казах им: Браво на вас! Но им казах: Но и не го смятам за страхотно нещо, защото да се скараш е човешко, въпросът е от караницата да излезе нещо добро. И вие, които не се карате, защо не се карате, т. е. нямате какво да кажете един против другия? Не в това е въпросът. Въпросът е да те възлюбя чрез кавгата. Да кажа истински думи, да те почувствам, да почувствам пулса на душата ти, какво искаш, какво ти липсва. И единият да чувства, че това, което приема вкъщи, го насища. Един мъж ми казваше: Тръгвам на работа и искам да чувствам, че тръгвам от дома си сит – откъм топлина, храна, обич, любов. Защото тогава няма да простра ръка и око към неща, които обществото навън ще ми предложи. Когато детето е сито и излезе от вкъщи, то не иска да яде. Но когато тръгне гладно, ще яде какво му дадат другите – същото става и в човешките взаимоотношения. И съпрузите, които се развеждат, са съпрузите, които не се насищат на връзката си у дома.
Веднъж ми се обади една омъжена девойка от чужбина – с три деца, и трепереше по телефона. Много добро момиче. Попитах я:
- Защо си така разстроена?
Тя ми каза:
– Отче, имам много труден проблем – не вярвам в себе си – с това, което ми се случва. На работата има един човек, който ми открадна душата, трогва ме, харесва ми, и се чувствам отвратително, чувствам се много осквернена, недостойна, много, много грешна.
Аз й казах:
- Чакай, понеже те познавам от години, не си такъв човек, искаш ли да ми кажеш малко повече защо се чувстваш така и как стигнахте дотам?
И какво ми каза тя.
- Отче, живеем като женени от доста време, колкото време ни познаваш, една година вече казвам на мъжа си: да отидем някъде на разходка! Не мога, имам работа! Ела веднъж да ме вземеш от работа да отидем някъде да гледаме театър, да отидем да изядем парче торта, да хапнем нещо и да се приберем вкъщи! Е, не става, дължим за заема, трябва да работя здраво, имам извънредни часове на работа! Други път смених прическата си, но той изобщо не го забеляза. Купих си нови дрехи, но той никакво значение не им отдаде. Нищо. И отивам на работа и ме гледа този, който е в отсрещния офис, и всичко, което сменя върху себе си, той го забелязва и демонстрира към мене чест, уважение, ценене – това нещо една година аз не съм го получила от съпруга си. Докато другият ми дава нещо, което този, който би трябвало да ми го дава, не ми го дава.
И ми каза:
- Отче, виновна ли съм?
Тя чувства, че е виновна. Аз обаче в себе си почувствах, че нейният съпруг е много виновен, защото й е давал трохи, докато непознатият отишъл да й даде парче хляб. Ако в брака си не се храниш, т. е. да вземеш и да се насити душата ти и животът ти от щастие и любов, не можеш да останеш насила в това пространство и да се измъчваш цял живот. Това е огромно терзание. Сладолед – казваше тя – знаех сама да правя, шиш-кебпап знаех сама да отида да купя, но исках да ми покаже, че ме зачита, че ме цени, че ме обича, че ме смята за красива и добра, както ме смяташе тогава, когато ме взе. Тогава за него бях царица, най-хубавата, а сега не ми отдава никакво значение. Това нещо е огромно терзание и грях – без да прави грях, предизвикваш другия да прави грях. Затова погледнете малко брака си, насищате ли себе си? И второ, насищаш ли се с човека си? Жената насища ли се мъжа си? С това, което той иска. Мъжът насища ли се с жена си? С това, което тя иска. Казах на един мъж:
- Какво даваш на жена си?
- Всяка седмица й давам пари!
- Извинявай, но нима бракът е просто икономическа сделка, тоест вземи пари и приключихме? Само това? Жената какво друго иска? Само пари ли иска? Не иска ли да се поинтересуваш от нея? Да поговорите?
Една жена казваше:
- Когато тръгвам да поговоря с мъжа ми, той чете спортни вестници или гледа телевизия. Говоря му и зяпа телевизия. Абе, спри го малко да говорим! Слушам те, – вика – ела, говори, че съм изморен! Все това повтаря. И отдавана не сме общували сърдечно, като сърца, като души. Това, отче, не го издържам и ме измъчва. И аз искам да живея живота си и да го подсладя.
Затова помислете много добре какво давате на другия и не смятайте, че жена ви или мъжът ви е някой, на който му е отминало времето, подсигурили сме го и не сме в опасност да го загубим. В опасност са домовете, където единият не „захранва” другия. За съжаление някои не възприемат знаците, които другият изпраща. Никой развод не става рязко. Внезапно гръмва бомбата и казваме в обществото: Развеждаме се! Но тя не е гръмнала внезапно, а това се е подготвяло, това се подготвя. Жената казва една дума на мъжа си, казва втора, дава знак след една година, след няколко месеца и мъжът нищо не разбира. Или ако разбира, казва: е, добре, остави я сега, какво ще прави без мене! Аз държа парите, всичко на моето име е записано! И започват такива зависимости. Но ако тя получи възможност, тогава какво става? Затова давай на човека си това, от което има нужда, за да може да каже „Благодаря много, няма да взема!”, когато на пътя, на работа дойде колегата или съседът да й/да му отправи други предложения, предизвикателства и изкушения. Това е начинът да задържиш своя човек.
Не е нито да гледаш тайно мобилния му телефон, нито да се тревожиш и да караш други хора да го следят, нито да питаш и да правиш сцени. Ако насищаш човека си с това, което търси неговата душа, тяло, чувства, любов, пълнота на неговия характер и личност, тогава със сигурност го имаш за свой. За да си тръгне някой, той трябва да е бил гладен и жаден. И затова внимавайте много и най-вече, простете ми, че ще го кажа, не го казвам като осъждане, а просто да внимават жените, защото те държат ключовете в човешката връзка. Жената може да прави с мъжа каквото си иска, може да го направи овчица, да го подлуди, може да го спечели, може и да го загуби.
И определени пъти вместо да гледаме нашите отношения, за да ги поправим, използваме различни алибита и понякога духовни, църковни алибита, за да не се фокусираме там, където трябва да се фокусираме. И ходим на църква, на литургии, на бдения, за да скрием празнотите, които имаме в живота си, в сферата на семейната връзка и любов. Внимавайте в това. Много пъти съм го виждал да става и съм се огорчавал. Тоест, идват жени, които ходят на църква, но не се опитват да се разберат с мъжа си. И Христос ще им каже: върви, помири се с мъжа си и след това дойди да Ми служиш! Върви първо да се сприятелиш с него, да се обикнете, да се сдружите, да му покажеш това, което трябва и след това дойди да отправяш големи молитви! Внимавай за това. Също и тези, които са женени, не търсете постоянно вашето право в брака. Човек не се спасява с това да намери своето право. Въпросът не е да ти отдам твоето право, имаш го, вземи правото си, а да задържиш брака си.
Едно дете ме попита в училище:
- Можете ли да ми разрешите едно голямо недоумение? Не мога да разбера, защо родителите ми се разведоха? Можете ли да ми помогнете? Я ми обяснете! Когато се караха, и двамата казваха, че са прави. И майка ми казваше – имам право, и баща ми също, и двамата викаха "Аз имам право!". И не знам, защо се разведоха, след като имаха толкова право. Не е ли много жалко и двамата да казват „прави сме”?
Няма да получиш твоето право с това да го налагаш, да викаш и да се караш. Христос ни е показал друг път. Какво ни е казал? Остави твоето право, дай го, жертвай се, разпни се, доброволно, заради любовта и единството, както Аз направих. Христос не е ли имал право? Въпреки това Той каза: ще взема върху Себе Си вашите неправди, Аз ще стана „Лошият”, ще Ме разпнете и вие ще бъдете добрите. Той така ни е спечелил и затова Го обичаме. Това е тайната, ако можем да я изпълним.
В Атина една жена ми каза:
- Много са хубави твоите предавания, отче, днес чакам мъжа да дойде да му го изпея – каквото каза, беше за него, точно каквото трябва! И мъжът й се връща и тя му казва: Каквото каза днес отецът по радието, за тебе беше!
Аз й казах:
- Това ли разбра от предаването?
- Това разбрах, беше много добро днес!
- Много е добро, защото първо казвам тези неща, за да разберем собствените си грешки. Всеки да разбере своите – мъжът ти да разбере, ако иска, сам своите грешки. Не притискай другия. Както и ти да разбереш твоите грешки. Ти разбра ли твоя егоизъм в този дом? Разбра ли твоите капризи? Това, че си перфекционист, както ми каза една девойка за майка си:
- Отче, всички вкъщи страдаме заради майка ни.
- Защо? Лоша ли е?
- Не! Тя е изключително добра, но не можем да правим всички тези неща, по начина, по който ни ги налага. А е много църковен човек и не издържаме.
- Добре, сериозно ли говориш? Тя е църковен човек и не издържате?
- Защото, отче, не просто е църковен човек, а ни има като войничета вкъщи, понеже тя е църковен човек.
Тук е нужно много внимание. Не можем да използваме Христовото име, за да правим кавги вкъщи, не можем да се позоваваме на нашата строгост, независимо дали става въпрос за постите или за начина, по който живеем, за да променим другия насила. Хората не се променят по този начин. Не се променя така нашият човек. Познавах една свята жена, омъжена, с деца, която постеше целия пост без олио, всички пости, и на децата си пържеше пържоли, защото някой път не искаха да постят. И тя уважила това им желание, и мъжа си, и всички.
Аз не казах да промениш живота си, а да спечелиш мъжа си, за да не го загубиш. Защото в крайна сметка духовност и святост не е само това, което мирише на тамян, а това, което не изглежда много църковно, също може да е църковно. Това да седне една жена с мъжа си и да чуе, което ще й каже, докато яде и да го изслуша или да пие една чаша вино с него. И да не отиде в този ден на това бдение, на което искаше да отиде, защото мъжът й е казал: Стига, бе, извинявай, но ти постоянно си на църква и кога оставаш у дома?
Имаше един такъв случай, където жената постоянно ходеше на бдение и просфори, литургии и т. н. Веднъж рекох да я попитам:
- Къде е мъжът ти?
Тоест, думите, които казал Христос на св. Фотини, самарянката: „Къде е мъжът ти?”.
- А, той не се занимава с такива неща, той е другаде!
- Какъв е, за мюсюлманин ли си се оженила?
- Не, но изобщо не е църковен. Не му харесват такива неща.
- Сега, когато идваш на църква, той какво казва?
- А-а-а, вкъщи настава бъркотия, караме се преди да тръгна, но аз, отче, искам да съм близо до вас!
И се усмихна. Тя си помисли, че ще й кажа „Браво!”. Аз й казах обаче:
- Виж, не може ние да правим бдение и аз да зная, че този мъж иска сега жена му да е вкъщи, да ти се нервира, да се нервира и на мене.
- И на Бога се нервира, отче! – ми каза тя.
И какво ми каза още, знате ли?
- Христос ще ни разведе!
Чуй думи! Жената каза: Христос ще ни разведе! Христос за нищо не е виновен, но начинът, по който понякога живеем Христос, кара хората да мислят, че ни развежда, но не Той е виновен, а нашите отношения. Аз й казах:
- Слушай! Остави твоята просфора и този път върви вкъщи, ще отидеш сутринта на църква. Сутрин не те ли оставя да ходиш?
- Оставя ме, но вечерните бдения не му харесват, защото иска да седим вкъщи и да си правим компания.
- Остани вкъщи!
- Ама – каза тя – той не разговаря за духовни неща.
- Ти разговаряш ли за духовни неща в изповедта? Само осъждания и други неща, не са много духовни и твоите неща. Седни с мъжа си, прояви търпение в това, което ще ти каже, да спечелиш душата му, да го възлюбиш, да се трогне от твоята жертва и това, което ще правиш, е много духовно, уверявам те!
С триста зора го направи.
- И да отидеш да му кажеш, че и аз го моля за извинение, защото не знаех толкова време, че не те оставя да ходиш на бдение.
Тя каза:
- Аз не мога да изрека това, което казвате. Не мога да му поднеса извинение от вас, защото това, което правя сега, е по-висше от това, което той иска.
И какво липсва тук, скъпи мои? Коя дума липсва? Егоизъм има достатъчно. Разсъдливост липсва. Трябва да имаме разсъдливост, а именно, че тази събота ще остана вкъщи и в неделя сутринта ще отида на църква. Този път ще направя жертвата, за да спечеля моя човек и да каже: Виж Христос каква е направил жена ми – блага, мека, със снизхождение, с доброта, милосърдие, разбиране. В противен случай какво казва: Ходи на църква и виж каква стана! Това е страшно нещо, да казват за нас, които сме близо до Бога: Виж какъв е този в църквата, странен човек! Защо да ни наричат странни, защо да сме в Църквата и да не сме най-привлекателните хора в света, да ги привличаме с нашия характер, с нашата доброта и уважение. Уважение липсва.
Когато другият иска, ще води своята борба: когато иска ще пости, ще ходи на църква, ще се изповядва, когато Бог го просветли.
- Тоест, да не говоря нищо на мъжа си ли, отче?
- Да говориш, но как? Чрез твоето мълчание и пример. Покажи му твоя пример. Показваш ли го?
Един човек ми каза:
- Отче, кажи нещо на жена ми, тебе те слуша!
- Какво да й кажа, какво от всичко да й кажа? Кажи ми най-главното!
- Кажи й да не мърмори! Не издържам това мърморене. И пържолата, която ям в петък, с такова мърморене на главата ми я ям, че сигурен съм, че става постна. Ям и тя обикаля около масата и мърмори, мърмори и ме чака на вратата, за да започне да мърмори. Това не е моят живот!
Тази госпожа не пропуска църква, литургии, литийни шествия, библейски курсове, беседи, а в дома й всички казват, не издържаме! Това нещо ме кара много да се замисля, нима може да поставям Бога отпред и отзад да създавам проблеми? И онази девойка беше казала за баща си: Майка ми е такава, а баща ми е по-добър, не ходи много на църква, малко пъти, но когато чуе проблем, ръката в джоба и дава милостиня. Когато чуе за някакво нещастие, се разчувства и плаче.
Какво ще рече това? Че е чувствителен и състрадателен човек. И какво е казал Христос: „Милост искам, а не жертва!”. Сърцето ти омеква ли близо до Христос? Ако бяхме истинни, ако променяхме себе си, което е най-същественото, тогава щяхме да сме променили всички хора – и децата си, и съпруга си, и съпругата си...
(следва)
Превод: К. Константинов
