Бързо ме догониха сълзите!
Година сякаш не измина?
Във веригите си оковаха ми очите,
а в килията суда наподобява зима!
И пръстите ми пак сами,
записаха по редовете криви!
Сякаш в тях вселили се души
от болка станали не цветни - сиви!
Изпитвам нужда да съм с теб
Да те целувам,да с смея!
Ти за ме си най-важния човек,
само с тебе зная,че живея!
Ала някак си,не знам защо
отскоро чувствам се сама
Само моля се..дано
това да е внушение,лъжа!
Изисквам много,но защото те обичам
Ти това ли,мили,не разбра?
Нужда няма да ти се обричам
знам,че не желаеш и това!
Благодарна съм ти аз,обаче,
че позволи ми в себе си да нося теб!
Голяма работа е,че сърцето плаче!...
А...сълзите ми топят ли лед?
