Филмът „Моят свят” вече е на голям екран. В него Берен
Саат играе ролята на сляпо,глухо и нямо момиче. „От детството си мечтая
да играя в киното,но през последните години балансът в нашата страна
малко се промени. Работата в телевизията има по-широка зрителска
аудитория,отколкото тази в киното. Но така или иначе киното има съвсем
различно място. Когато човек види себе си на голям екран,той чувства
нещо особено.”Берен Саат е една от най-значимите телевизионни звезди от своето поколение. Трудно е да кажем къде има повече успехи-в киното или на телевизионния екран. Последната й работа е филмът на Угур Юджел - „Моят свят”. Защо Берен Саат реши да се превъплати в сляпо,глухо и нямо момиче? Ние се срещнахме с нея,за да направим интервю с нея по този повод за списанието «Milliyet Sanat». Говорихме за процеса на подготовка за тази трудна роля,за любовта и други неща от живота.
По-рано познавахте ли се с Угур Юджел?
Берен: Не,срещаме се за първи път. Ерол Авджъ ми каза,че иска да ми покаже един филм,върху който работи и се срещнахме. Той ми разказа историята,но тогава не бях гледала старата версия на филма. След срещата ни си купих диск,отидох си у дома и го изгледах. В началото се уплаших от някои неща. Това е филм,който по особен начин експлоатира чувствата на хората. В онзи момент това ми се стори много сложно. От екипа бяха създали свой вариант на историята,но нещо сякаш ми липсваше. Затова е много важно такава работа да е в добри ръце. Мина време и Угур Юджел вече беше променил плановете в сравнение с онова,за което бяхме говорили преди и нещата се случиха.
Как работихте върху това да пресъздадете ролята на едно сляпо и глухо момиче?
Берен: Ние имахме учители. От училището„Altı Nokta Körler Vakfı”ме научиха как да използвам белия бастун,печатната машина,да познавам часа и да разбера цялата система на живот на слепите хора. Учителят Махир и Ела ходят на училище заедно и затова ние трябваше да се научим на онова ,което е нужно да знаеш ,за да можеш да съпровождаш сляп човек,как трябва да го държиш и т.н. Постепенно разбрахме колко е труден живота на тези хора. Вървейки по пътя си,има опасност те да се спънат и да паднат. Президентът на асоциацията на глухите хора Ерджумент Танреверди беше непрекъснато с нас по време на снимките. Той ни учеше какви звуци да произнасяме,как да интерпретираме езика и емоционалните изменения,изясняваше ни принципите върху които е изграден жестомимичния език.Сега вече ние можем и сами да предлагаме разни неща,знаем как да интерпретираме определени ситуации и да ги коментираме.
Уморих се от глупости!
Пробвали ли сте да си затворите очите и ушите, да останете в тъмнина и в пълна тишина ,за да работите по ролята?
Берен: Да пробвахме това. Угур ми даде това за домашна задача. Той каза: „Миналата нощ аз се опитах да разбера как се чувства тя /Ела/. Ти също трябва да пробваш.”И така една вечер аз си закрих очите и ушите. Така човек се затваря вътре в себе си, напълно сам е.
Какво мислите за отношенията между Ела и учителя Махир?Неизбежно е това момиче да се влюби в учителя си,не е ли така?
Берен: Дори да я нямаше тази сцена,това което се случва между тях двамата безспорно е любов.Тя се заражда като възхищение и с течение на времето нараства и се променя. Отначало тя е като любовта на ученика към учителя, на чирака към майстора, а постепенно започва да прилича на любов към един мъж.Особено ме докосна една фраза: „Позволете ми да се почувствам като жена!”.Това е напълно вярно. За една жена е важно поне веднъж в живота някой да я целуне,да я накара да се почувства желана,да изпита чисто женски чувства. За мен беше голямо удоволствие да изиграя това,а също и да го гледам после. От друга страна това е много тъжно.
Вие одобрявате ли това,че мъжът след това си заминава?
Берен: Да,одобрявам и целувката,както и това че след като я целува той си заминава.Тази сцена с целувката беше снимана и медиите я сложиха в заглавията си преди премиерата.
Как се отнасяте към това и въобще какво мислите за подобни сцени в киното?
Берен: Знаете ли,писна ми от тези глупости. Понякога такива сцени са необходими,особено в любовните истории. Например когато снимахме „Забранена любов” тези сцени предизвикаха големи полемики,защото ставаше въпрос за една непозволена любов. Но такива неща се случват и не би трябвало да предизвикват чак такава полемика.
Разпространяваха се също слухове,че Кенан Догулу е напуснал снимачната площадка в деня,когато е трябвало да снимате тези сцени…
Берен: Как може да се говори така? Кенан не е от тези мъже,които идват на снимачната площадка и нищо такова не се е случило. Само през последните няколко снимачни дни,когато вече завършвахме последните сцени той дойде при мен на острова. Но въобще не е идвал на снимачната площадка, а още повече да става свидетел на сцени.
Писаха,че не искал да гледа и е напуснал острова…
Берен: Много странно. Разбира се ,това ме ядосва. Като че ли ние постоянно се дебнем един друг. Ние вече сме живели дълго време преди да бъдем заедно и всеки от нас има своята кариера и всеки от нас уважава и цени работата на другия. Такова нещо е просто невъзможно да се случи между нас.
Казвал ли е изобщо Кенан такова нещо: „Ревнувам от такива сцени!”?
Берен: Не,не го е казал. Веднъж,когато се нахвърлиха върху него с подобни въпроси той каза нещо такова: „Как Берен ще изиграе подобна сцена,зависи от решението на режисьора.” Той никога не би казал,че ревнува или нещо подобно.
Какво правите двамата,когато прочетете нещо такова за себе си?
Берен: Ами шегуваме се с това. В началото се ядосвах,но сега се старая да гледам на това откъм смешната му страна. Понякога си казваме,че ще пуснем телевизора или ще отворим вестника,за да научим какво ни се е случило…
През последните няколко години Вие играхте в няколко нашумели телевизионни сериали почти без прекъсване между тях. Възнамерявате ли в бъдеще Ваш приоритет да бъде киното?
Берен: Да. всъщност от детството си мечтая да играя в киното,но през последните години балансът в нашата страна малко се промени. Работата в телевизията има по-широка зрителска аудитория,отколкото тази в киното. Нашите сериали се показват в повече от 30 държави. Аз самата имам снимки с фенове от различни страни и това е доказателство за тяхната популярност.Но така или иначе киното има съвсем различно място. Когато човек види себе си на голям екран,той чувства нещо особено.
За сериала „Отмъщението” вие започнахте да тренирате карате,така ли е?
Берен: Да,научих се да се бия доста добре.
Харесвате ли такива бойни спортове?
Берен: Да,това ми достави голямо удоволствие. В началото след първите тренировки ми беше много трудно да свикна с мисълта,че трябва да ударя някого. Веднъж даже си свалих ръкавиците,прибрах се в къщи и ръцете ми още трепереха. Струваше ми се ужасно да нараня някой друг. След това постепенно започнах да разбирам,че в действителност е необходима правилна концентрация. Моят учител ми казваше: „Твоят поглед и мимика при боя се променят. Използвай това в ролята си”. Сега ако ме питате,ще ви отговоря,че сега ако ми се наложи,вече съм в състояние да нараня някой,ако ми се наложи да се защитя.
Актриса и музикант е добра комбинация!
Във филма литературата има много важно място в живота на Ела.Вие самата пишете ли понякога?
Берен: Да,пиша. Предимно дневници. Правя го вече в продължение на няколко години.Понякога това,което пиша се превръща в стихове… Съдържанието на тези дневници отразява само малка част,от това което ми се случва и което чувствам. Те са нещо като записи на моя живот.
Давате ли на някой друг да ги чете?
Берен: Много рядко. Обикновено ги чете приятелката ми Белчин /Белчин Белгин/.В моите най-страшни и несигурни моменти тя е човека,с който споделям чувствата и мислите си. Сега Кенан също чете понякога. Когато съм по-смела му давам да почете.
А г-н Кенан няма ли желание да напише музика по стиховете Ви?
Берен: Не знам,не мисля че това е нужно. Това е нещо,което е свързано само с мен.Но понякога,когато той пише текста за някоя нова песен,аз си пъхам носа в работата му и става весело…
Пеете ли заедно?
Берен: Да,музикант и актриса се оказа една доста добра комбинация,това не ми се беше случвало преди. Всеки от нас споделя някои неща за своята работа и това се оказва полезно за нашите професии. Когато сме заедно ,научаваме много неща един от друг.
Винаги ли харесвате работата на другия или си позволявате да си отправяте критики?
Берен: Не,не си отправяме сурови критики,правим го по-нежно. Дори да последва мълчание след това,ние знаем че критиката е добронамерена,градивна и справедлива. Не се нагрубяваме един друг в никакъв случай,защото от това няма смисъл.
След връзката си с Кенан разбрах,че…
Намирате се в края на 20-ти си години на своя живот,променихте ли възгледите си за любовта?
Берен: Несъмнено. Но аз не мога да разглеждам тази промяна без Кенан. Влиянието,което той оказа върху мен всъщност е много интересно.Той е голям романтик,но в същото време ме кара да се чувствам спокойна,предлага ми различна гледна точка и ми осигурява комфорт в нашата връзка. Откакто съм се него,възприемам различно живота си.
Вие романтична ли сте?
Берен: Да,откакто съм с Кенан ,аз разбрах че борбата срещу някои неща е напразна и само ми причинява страдания /болка/. Любовта просто се случва,тя е просто съвпадение между двама човека. Каквото и да е било преди,аз вече намерих отговорите за себе си.
Превод на български: Дъга
Няма коментари:
Публикуване на коментар