Slowcooker vs Multicooker / Касапски сарми със сушени чушки и манатарки

Един от най- често задаваните въпроси, които почти ежедневно получавам на имейл и ЛС е каква е разликата между мултикукъра и уреда за бавно готвене. Очевидно, сега покрай празниците, тази тема става особено актуална. От няколко години ползвам и Crock Pot и Multicooker Philips и трябва да кажа, че всеки от тях си има своите предимства и недостатъци и изобщо не са ми взаимозаменяеми. В допълнение, давам една рецепта за идващите празници, която е изключително елементарна и подходяща за двата уреда.

Пържоли с бира и ябълки

Традиционно на Коледа приготвяме пържоли. Не че не сме се пробвали и с други неща, но някак си пържолите си останаха особено любими. Ако и при вас свинското е на почит и уважение, а още не сте се спрели на нещо конкретно, мога да ви предложа тази рецепта.

Правя я в Crock Pot, но при липса на такъв 1) може да си я направите във фурната и 2) може освен рецепта, да сте се сдобили с идея за подарък или нещо, с което да се снабдите за следващата година.

Есенни вкусове: Тажин

Напоследък куфарът ми е подложен на тежка експлоатация, а приготвянето на багажа се превърна в рутинно упражнение отнемащо време, колкото вземането на душ. Обвита в есен, Европа е много красива, но на мен най- много ми харесва тук. Невероятните, толкова любими цветове на сезона и все още прекрасното, топло и слънчево време ме карат да даже да заобичам града.

Есенните аромати са ми също толкова любими, колкото и топлите цветове. Храната, която приготвям вкъщи също се променя, заедно със сезона. Зелените салати лека-полека отстъпват място на по- плътните вкусове. Мисля, че тазгодишният ни безспорен фаворит е тажинът.

Терин от патешки дроб

Беше хубав уикенд. Един от малкото за последните няколко седмици. Бях почнала да забравям какво е да не мислиш за "сложни" неща и да се задълбочиш над екзистенциалния въпрос дали да отидеш на парна баня или да изпиеш един коктейл.

И рецептата днес ще е една такава  глезотия -  Терин от патешки дроб. Много любим, особено намазан върху препечена филийка.

Лунатици

Пълнолунието влияе на хората. Няма научни доказателства, но по някакъв начин, всява хаос в живота на разумните (и не чак толкова) обитатели на планетата. Жегата също се отразява. И за това няма научно обяснение, но хората се поизнервят.

Снимковият материал няма нищо общо със съдържанието на темата, ама си го сложих ей така, защото снимките на цветя успокоявали, а на мен тези са ми и любимите. Рецептата е по между другото, но винаги е добре в такива моменти да имаш нещо сладко под ръка. Казват, че и въглехидратите действали успокоително.

Руло "Барбекю"

След великденската еуфория, сега ще ви оставя малко да си починете от мен:) Причините са обичайните заподозрени - няколко пътувания и доста задачи, които леко убиват ентусиазмът ми за писане и превземат остатъка от и без това оскъдното време. Преди да обърна гръб на блога, пускам една рецепта, която вече доста време чака своят ред. Харесвам я защото е лесна и достатъчно интересна, за да я ползвате както в ежедневието, така и при- по специален случай.

Вариантът от снимките е със свински но същата рецепта спокойно може да бъде адаптирана и за пилешко, ако ви допада повече.

Меню за вегетариански рожден ден

Нещо не мога да се организирам с публикациите и това е! А не е като да няма какво да пусна. Все ще им дойде времето на тази неща, но днес има нещо, което ще пререди всичко. Поводът е рожденият ден на един от най- важните  хора в живота ми - мама. Каквото и да направя и кажа, никога няма да е достатъчно като благодарност, за това което тя е направила и продължава да прави. Понякога думите могат да бъдат само излишни. Няма да изпадам в излишен мелодраматизъм и просто ще  кажа Честит Рожден Ден Майче!

Предизвикателството с подготовката за този рожден ден е в това, че сега са пости, и част от гостите ги спазват. Не  съм  най- големият любител на месото и имах разни идеи, които отлежаваха от известно време и само си търсеха повод, да бъдат осъществени. В случая, не само, че менюто трябваше да е вегетарианско, но трябваше да бъде направо веганско. След цял ден сноване в кухнята, ефекта беше задоволителен, но аз стигнах до извода, че този вид храна ми отнема значително повече време, от колкото да хвърля едни пържоли във фурната:)

Десерт ли? И десерт имаше. Получи се много интересна импровизация на галет с ягоди и лайм.  Преди по- големите разбирачи да се възмутят, че всъщност галет се прави с маслено тесто, а то не е постно, ще уточня че имаше маслено тесто и си беше съвсем постно. И не, не съм ползвала маргарин:) Няма да мога днес да напиша всички рецепти на ястията, но точно тази ще я дам.

Нещо като нищо

За първи път от две години се замислих  дали искам да продължавам да водя блога.През последните две седмици през главата ми минаха толкова много неща, че в един момент всичко ми дойде в повече. Даже блога, та ако щете даже и фотографията. За да го илюстровам нагледно, ще спомена, че ходих до морето, но апарата така и не го взех. Всичко започва с това, че ти се иска да спреш поне за малко, а няма как. Светът не спира да се върти, защото ти се е завил свят - или продължаваш или се връщаш. Върхът изглежда толкова примамливо близко, че си казваш, айде бе - к`во толкова. Остана още малко и после ще почиваме. И когато стигнеш, просто се оказва, че си на хълм, от където се открива просто чудесна гледка към огромната планина надвиснала отгоре:) Айде пак нагоре, ама вече не толкова бодро, ентусиазирано и уверено. След всички събития, новини и емоции от всякакъв характер, започнах да се чувствам като сърфист на гребена на бургаска вълна - от онези 10 метровите, които връхлетяха южното ни черноморие тези дни. На фона на всичко това където и да погледна и каквото и да отворя ме гледат сърчица във всички нюанси на розовата, лилавата и червената гама. Леят се сладникави словоизлияния за любовта и има ли тя почва у нас, усмихват ми се всякакви варианти на кексчета червено кадифе и романтично ми намигат торти във формата на сърце или просто в с червена глазура . Май само аз не го разбирам този празник. Дето се вика, може да не съм права, но кюфтетата без лук не ги одобрявам:) Не ме разбирайте погрешно, убедена съм че съществува такова чувство. От личен опит го казвам:) Предполагам, че мога да оглавя своеобразна класация по влюбчивост, привързаност и постоянство, но това е нещо твърде лично. Не бих го афиширала, да не говорим, че не бих го комерсиализирала. Блясъкът в очите, неповторимият кравешки поглед и желанието да живееш заради някой не са за един ден в годината. Даже и думи не са необходима, да не говорим за празник. Не ми се обиждайте, нищо лично, ако сте от тези, които го уважават. Просто въпрос на гледна точка. Та в този ред на мисли, надявам се да не се сърдите, но от мен няма да видите нищо за Св. Валентин.Ако е някакво успокоение, днешната рецепта е в червено - лилав цвят.

Салата от мариновано цвекло с кедрови ядки и круши, пълнени с мус от сирена - страшна романтика. Всъщност може и да бъде, ако е подходящо консумирана с чаша добро вино и най- вече ако по време на консумацията и сте в подходяща компания  и съзнателно или не,  сте вкарали в действие кравешкия поглед:)

Теория и практика на здравословното хранене

Влизате всупермаркета, разхождате се щастливо между рафтовете с лъскави опаковки и небрежно тъпчете количката с нещата от седмичния списък. Кренвирши, плодови млекца, кило сирене, бутилка Спрайт, и кутия сухи пасти за децата... Или пък може би сте от онези, които предпочитат да се хранят здравословно: пилешко филе, кофичка кисело мляко и една  една марулка ... Всъщност какво означава здравословно?

Приказки под шипковия храст

Приказки под шипковия храст беше едно детско анимационно филмче, което даваха по "Лека нощ деца". Няма да ви питам дали си го спомняте, защото тогава ЕГН-то във вас може да заговори:) Моето направо крещи, но ще си призная, че когато го излъчваха по БНТ бях в невръстна възраст и макар и доста избледнели и откъслечни, спомените за  двете зайчета Ушко и Зъбчо са все още  живи. След, като тези дни наваля дебел пуФкаФ сняг и се разходих около София да проверя колко е красиво, в съзнанието ми изникна една пожълтяла сценка, от края на филмчето, как двете зайчета се сгушват под покрития със сняг шипков храст.. И между другото беше много красиво. Около София имам предвид:)

 Да ви разходя наоколо, мммм? Може да си направите и по чаша липов чай с мед, за по- голяма автентичност.

Голяма бяла птица или с други думи казано - Печена пуйка по Хамерикански

Идеята на предколедният ми проект беше да пиша по една публикация на ден до Коледа. Празникът отмина, но аз набрах такава инерция, че сега ми е трудно да се разделя с идеята за ежедневно влизане в блога:) Утре съм на работа и подозирам, че този ентусиазъм изключително бързо ще отшуми, още след 10-тото обаждане, но днес все още съм си вкъщи и празничното настроение не ме е пуснало. Още повече, че току - що ликвидирах почти цял щолен:)  И докато все още съм на тази вълна, искам да се похваля с коледната пуйка.

Да ви кажа честно, аз свързвам Коледа и Нова Година по- скоро с пържоли. Тази пуйка ми идва малко в привнесен американски стил, но истината е, че много държах поне веднъж в живота си да направя такова пернато.

За тези, които са закъснели с приготовленията

Аз съм от този тип антидомакини, които обикновено се сещат в последния момент, че им предстои подготовка на някой празник. Тази година прави изключение. Не знам какво ми стана. Очевидно не съм следвала стриктно схемата по която се пият хапчетата от сушени жаби. Както и да е. Обикновено всичко се прави в последната секунда и такива разни сладкиши, които отлежават с месеци, закопани от източната страна на борово дръвче и се откопават на пълнолуние, за да се полеят с лъжица ром, просто не са за мен! Убедена съм, че не съм единственият такъв дезорганизиран индивид на планетата и затова днешната публикация е посветена на онези сродни души, които не са планирали правенето на коледния сладкиш през 2011, още  когато са ги записвали на детска градина.  За разлика от щолена, английския коледен кейк и всички производни, днешните два сладкиша могат да бъдат направени в последния момент, та даже единият е вкусен и още топъл. Никакво поливане, никакво криене, никаква кръгова отбрана с месеци наред!

И двата десерта не са сред най- големите красавци но са невероятно вкусни! Грозникът в ляво, който умело замаскирах с коледна звезда, всъщност е английски коледен пудинг. Този, малко по- красивият е коледен кейк.

Спомени от старите тетрадки: Класически празнични рецепти

Тази рубрика малко я позанемарих, но сега е много подходящо да я поизтупам от прахта и да блесна с някоя и друга рецепта от стария тефтер на мама. Рецептите които предлагам днес, наистина са класически: постни сарми и пържоли с вино, но начина по който са приготвени не е конвенционалния:)

Има една съвсем мъничка и съществена подробност, която ги обединява и тя не е точно в това, че съм ги намерила в архивите на мама.