Дигиталният хероин или как екранът превръща децата ни в психясали наркомани

Дигиталният хероин

или как екранът превръща децата в психясали наркомани

От: д-р Николас Кардарас
27 август 2016
Сюзън купува ай-пад на 6-годишния си син Джон, когато е в първи клас. „Мислех си – защо да не е в крак с живота?“ – ми каза тя по време на сеанса. В училището на Джон са започнали да използват електронни устройства при все по-малки и по-малки ученици, и учителката по технологии говори възторжено за техните образователни предимства. А Сюзън иска да направи най-доброто за своето светлокосо момченце, което обича да чете и играе бейзбол.
Тя оставя Джон да играе на ай-пада различни образователни игри. Накрая той открива Майнкрафт, за която учителката по технологии я уверява, че е „просто едно електронно Лего“. Тя помни колко се е забавлявала като дете да строи най-различни неща, сглобявайки пластмасовите блокчета, и разрешава на сина си да игре на Майнкрафт през следобедите, когато нея я няма.
В началото Сюзън е много доволна. Джон изглежда ангжиран с една креативна игра, в която се използват виртуални кубчета. Тя не забелязва, че играта не е точно като Лего-то от нейното детство – все пак, в своята любима стара игра тя не е трябвало да убива животни, да открива редки минерали, и дори да се защитава срещу зомбита за да оцелее. Но Джон очевидно играе с удоволствие и в училище дори си имат клуб по Майнкрафт. Значи, не може да е нещо лошо, нали?
И все пак, Сюзън не може да отрече, че забелязва промени у Джон. Той все повече се фокусира върху играта си, изгубва интерес към бейзбола и четенето, докато накрая престава да изпълнява и ежедневните си задължения. Една прекрасна утрин той става и ѝ казва, че вижда кубчетата и в съня си.
Това почва да я притеснява, но все още мисли, че синът ѝ просто има свръхактивно въображение. Поведението му обаче продължава да се влошава и тя прави опит да му отнеме играта. Тогава Джон избухва неконтролируемо. Толкова е разгневен, че тя отстъпва, като се успокоява отново и отново, че играта е „образователна“.

Докато една вечер осъзнава, че нещо сериозно не е наред…

“Влязох в стаята му да го проверя. Смятах, че вече спи, затова страшно се уплаших…“

Тя го открива да седи изправен в леглото си, взирайки се някъде в пространството с широко отворени кървясали очи, докато светещият му айпад проблясва до него. Момчето изглежда като в транс. Обзета от луда паника, Сюзън го разтърсва няколко пъти, дори го зашлевява. Обезумяла от тревога, тя не може да разбере как нейното някога здраво и щастливо момче се е пристрастило към играта до такава степен, че да изпадне в кататоничен ступор.
Не случайно, най-резевираните спрямо технологиите родители обикновено са дизайнери и инженери. Стив Джобс беше един подчертано „слабо технологичен“ баща. Изпълнителните директори и инженерите от Силиконовата долина записват децата си в скъпите училища Уолдорф, където не се използват никакви технологии. Създателите на Гугъл Сергей Брин и Лари Пейдж са учили в училището Монтесори – също без технологии. Същото се отнася и за създателите на Амазон Джеф Бейзос и на Уикипедия Джими Уейлс.
Много родители интуитивно усещат, че вездесъщите светещи екрани имат отрицателно влияние върху децата им. Свидетели сме на агресивните изблици и пристъпи на гняв, когато им бъдат отнети устройствата, както и на неспособността им да концентрират вниманието си, когато не са постоянно стимулирани от своите свръх-възбуждащи устройства. И нещо по-лошо – виждаме как децата стават апатични, вяли, незаинтересовани от нищо, когато не са „плъгнати“.

Но нещата са още по-зле, отколкото мислим.

Днес вече знаем, че тези ай-пади, смартфони и ексбоксове са вид дигитална дрога. Скорошни изследвания на мозъчната дейност показаха, че те поразяват фронталния кортекс, който отговаря за контрола над действията, включително и над импулсите, по точно същия начин, по който поразява и кокаинът. Технологиите възбуждат до такава степен, че покачват нивото на допамина – невротрансмитера, който ни кара да се чувстваме добре, и който е най-пряко отговорен за динамиката на пристрастяването – в същата степен като секса.
Този ефект на пристрастяване е причина д-р Петър Уиброу, директор на Катедрата по неврология към UCLA да нарича екраните „електронен кокаин“, а китайските изследователи да ги наричат „дигитален хероин“. Фактически, д-р Ендрю Доун, ръководител на Института за изследване на пристрастяванията към Пентагона и Морската пехота, където се изследва пристрастяването към видеоигри – нарича видеоигрите и екранните технологии „дигитална фармакия“ (гръцката дума за дрога).
Точно така – мозъкът на вашето дете, играещо Майнкрафт, изглежда точно като на надрусан наркоман. Не се чудете защо ви е толкова трудно да го откъснете от екрана и да го въодушевите за нещо, когато е прекъснат достъпът му до него. Освен това, стотици клинични изследвания показват, че екраните засилват депресията, тревожността и агресията; могат да доведат дори до психотични състояния, при които играещият губи връзка с релността.
В клиничната си работа с над 1000 тийнейджъри през последните 15 години съм открил, че старата аксиома „един грам профилактика е по-ценен от един тон лечение“ важи с особена сила за пристрастяването към технологиите. След като детето веднъж е прекрачило границата към истинското технологично пристрастяване, лечението може да бъде много трудно. Наистина, по-лесно ми е било да лекувам наркомани на хероин и кокаин, отколкото изгубени в матрицата на видеоигрите или зависими от фейсбук.
Според официално изследване на Американската академия по педиатрия, децата между 8 и 10 години прекарват по 8 часа на ден с различни видове дигитални медии, а тийнейджърите – са пред екраните по 11 часа. Едно на всеки три деца се научава да борави със смартфон или таблет, преди да проговори. Между другото, учебникът „Пристрастяване към интернет“ на д-р Кимбърли Йънг твърди, че 18 процента от потребителите на интернет в САЩ в колежанска възраст страдат от технологично пристрастяване.
Ако човек веднъж е прекрачил границата на тоталното пристрастяване – към наркотици, дигитални медии или нещо друго – преди да му се приложи каквато и да е терапия с шанс за излекуване, той трябва да се детоксикира. При технологиите това означава пълна дигитална детоксикация – никакви компютри, смартфони и таблети. Пълната дигитална детоксикация елиминира дори телевизията. Препоръчва се за време от четири до шест седмици. Това е периодът, нужен обикновено на хипер-възбудената нервна система да се „рестартира“ сама. Но в нашето претъпкано с технологии общество, където екранът е буквално вездесъщ, това не е никак лесно. Човек може да се изолира от наркотици и алкохол, но дигиталните изкушения за пристрастения са навсякъде.

Как, тогава, да предпазим децата си да не пресичат границата? И това не е лесно.

Ключът е да започнете да пазите своето 4, 5 или 8 годишно дете да не залепва пред екрана. Това означава Лего вместо Майнкрафт, книжки вместо ай-пад, природа и движение вместо телевизия. Ако трябва, изисквайте от училището, където учи детето ви, да не му дават таблет или хромбук, преди да навърши поне 10 години (според някои дори 12).
Провеждайте открити разговори с детето си и му обяснявайте защо ограничавате достъпа му до екрана. Вечеряйте заедно, без никакви електронни устройства на масата – точно това правел Стив Джобс с децата си – вечеря, свободна от технологии. Не ставайте жертва на „синдрома на разсеяния родител“, както го нарича теорията на социологията, или както ние го наричаме „папагалското повторение“.
Когато разговарям със своите 9-годишни близнаци, честно им казвам защо не искам да имат таблети или да играят видео игри. Обяснявам им, че някои деца толкова много обичат да играят с джаджите си, че не могат да се спрат или контролират колко да играят. Помагам им да разберат, че ако залепнат за екраните с Майнкрафт като някои техни приятели, ще започнат да страдат други аспекти от живота им – вече може да не искат да играят бейзбол или да четат книги; ще спрат да се интересуват от различни научни и природни проекти; ще се откъснат от приятелите си в реалния живот. Удивително е, но те нямат нужда от много убеждаване, след като са се видели с очите си промените, настъпили при някои техни малки приятели в резултат на прекомерно заседяване пред екраните.
Психолозите по развитие знаят, че здравословното развитие на едно дете включва социална интеграция, творчески игри, свързани с въображението и обвързване с реалния свят на природата. За съжаление, всепоглъщащият и пристрастяващ свят на екраните задушава и блокира този процес.
Освен това знаем, че децата са по-склонни към бягство чрез пристрастяване, ако се чувстват самотни, отчуждени, без цел и отегчени. Затова често разрешението е да им помагаме да имат смислени преживявания в реалния живот, да създават живи връзки от плът и кръв. За ангажираното дете, заето с творчески дейности и свързано със своето семейство е по-малко вероятно да избяга в дигиталния свят на фантазиите. Все пак, едно дете може да разполага с най-добрата, най-любящата подкрепа, и пак да падне в капана на матрицата, да бъде оплетено от хипнотизиращия екран и да се поддаде на пристрастяващия му ефект. Общо взето, един на десет души е предразположен към пристрастяване.
Накрая моята пациентка Сюзън отне таблета на Джон, но неговото възстановяване беше тежка битка с много сблъсъци и провали.
Четири години по-късно, с много подкрепа и търпение Джон се справя доста по-добре. Научи се да използва десктопа на компютъра по здравословен начин и придоби усет за мярка. Играе в бейзболния си отбор и има добри приятели в училище. Но майка му все още е нащрек и продължава да бъде позитивната и проактивна сила в неговата връзка с технологиите, тъй като – както при всяко пристрастяване – той отново може да се подхлъзне назад в момент на слабост. Осигуряване на достатъчно здравословни занимания на открито, никакъв компютър в неговата стая и ежедневна семейна вечеря без технологии на масата – ето част от разрешението на проблема.
Д-р Николас Кардарас е изпълнителен директор на The Dunes East Hampton – един от най-добрите рехабилитационни центрове в САЩ, бивш клиничен професор в Stony Brook Medicine. Наскоро излезе книгата му „Светещи деца – как пристрастяването към екрана похищава децата ни и как да излезем от транса“. (“Glow Kids: How Screen Addiction is Hijacking Our Kids—and How to Break the Trance”)
Източник: http://nypost.com/2016/08/27/its-digital-heroin-how-screens-turn-kids-into-psychotic-junkies/

Може би ще харесате:

34 Comments

  • Антон Чипев
    November 7, 2016 at 11:42 am

    Всичко, което е написано в статията е вярно. Възниква обаче един съществен проблем, който не е засегнат. Всяко друго дете, освен вашето ще ползва таблет, или друг умен дисплей. Т.е ако вашето дете не бъде социализирано към други деца, които също не ползват дигитални пособия, ще бъде обречено на социално заточение и отшелничество. Представям си какво би се случило, например ако преди повече от 25г. родителите ми забранят да си играя с малки колички, а всяко едно друго дете го прави. Независимо какви биха били доводите на моите родители да не го правя, аз като дете никога не бих могъл да ги приема или разбера.
    Някак си много спекулативно се засегна темата в статията за използването на технологиите от образователна цел към зомбиран “Play the Game”!
    Посоченият пример е приблизителен на четенето на книги по следната логика:
    Съществуват полезни и неполезни книги.
    Но ние не отричаме полезността от четенето на книги.
    Следователно така, както възпитанието е целенасочен процес, така и употребата на технологиите също следва да бъде ръководено от родителските тела с определена цел. Защото дигиталните технологии са като книгите – те са само инструмент или средство до достигане на истина или цел. И така както при четенето на книги някой може да вземе да чете или библията или корана, така е и при технологиите. Важно е ръководството за употреба наречено възпитание.

    • irinabazili
      Irina Bazili
      November 18, 2016 at 1:50 am

      Съгласна съм с Вас. Употребата на технологии не може да се забранява. Познавам родители, които именно забраняваха на децата си и резултатът беше плачевен. По-скоро виждам ролята на родителя като наставник, който отделя достатъчно време, за да обучи детето си ПРАВИЛНО да употребява технологиите, и който разбира се, му дава добър пример в това. И тук пак опираме до самоконтрола – тази толкова трудна дисциплина. Лошото е, че сякаш вече е излязъл от “учебните програми”. Сякаш никой вече не учи детето си на дисциплина, на жертвоготовност; не го учи как да се справя с лишения и разочарования. Ако не беше така, проблемът с технологиите нямаше да е толкова остър. Просто децата щяха да се научат да ги потребяват контролирано, да правят ясна разлика между употреба и злоупотреба.

      • Даскала
        December 2, 2016 at 9:38 pm

        За да може да реализира контрол или самоконтрол родителят трябва да знае или да усеща границата на разумната достатъчност . Това почти никой родител не умее , не е и негова работа ! Но присъствието на родителски срещи , обсъждането на проблема , зачитането мнението на учителя и налагането му като норма в/у собственото дете е повече от задължително ! Защото задължителното вкъщи е задължително и в училище- значи действително е правилно !!!!!!!!! Така се движи човешката мисъл и логика !!!

    • Оги
      December 7, 2016 at 3:22 pm

      И как точно се “социализират” децата, докато убиват животинки в майнкрафта ли, или избиват себе си в игрите с оръжия? Не съм привърженик на тази социализация, колега! Съгласен съм, че смарт екраните са прозорец към съвременния свят, както едно време наричахме книгите, но не мога да се съглася, че висенето часове наред пред майнкрафт, кънтърстрайк и Лийг ъф Леджънтс може да се нарече “взиране в света”. Още повече, че децата нямат мярка за граници, разбира се затова имат родители, които разбира се по точи начин си подсигуряват време спокойствие, което използват на практика за блеене в телевизора…

    • Anonymous
      January 24, 2017 at 11:21 am

      Точно казано !
      РОДИТЕЛИТЕ ТРЯБВА ДА ОСЪЩЕСТВЯВАТ ЕЖЕДНЕВЕН КОНТРОЛ НАД ДЕЦАТА СИ !

    • Anonymous
      January 24, 2017 at 5:44 pm

      Абсолютно добра статия ! Но аз мисля че за съжаление и не само деца са вманиачени в технологичната дрога ! А и много възрастни също така !!!

  • Кирил Методиев
    November 7, 2016 at 12:12 pm

    Благодаря за статията. Много е точна.

  • Тихия
    November 8, 2016 at 11:02 pm

    Дрън, дрън, че пляс!

    • Велизар Станев
      March 20, 2017 at 11:02 am

      Мразя да говорите за тази Игра!На играта нищо и няма!Тя е приключенска!Играта е хубава. Но трябва детето да е ограничено.(Имам предвид да играе САМО ПО 2 ЧАСА).

  • Jani
    November 9, 2016 at 5:17 pm

    As sam dete i ot lichen opit znam kakvo ot idem do okolo deset godini bqh vmaniachen v igrata “minecraft” stoqh do 6 chasa sutrinta sa da igraia na prokletata igra. Edinstveniqt nachin po koito uspqh da se izmakna ot “digitalniq narkotik” beshe s tova kato sam vidqh kakvo se sluchva s horata okolo men zombida zonbirani ot vsiakade vednaga sled kato svarshi uchilishteto otivat da cakat na telefonite si. Vinagi triabva roditelq da bade na strek i da sledi deteto si!

    • irinabazili
      Irina Bazili
      November 18, 2016 at 1:51 am

      Благодаря Ви за споделеното!

  • Anonymous
    November 11, 2016 at 10:54 pm

    Spored men tova donякаде не е вярно

    • Вили
      January 23, 2017 at 8:46 am

      Щях да се радвам, ако не беше вярно, но виждам въздействието на дигиталния свят върху племенника и децата на приятели. Отказват да се хранят, без таблета или ай пада да са до тях и да продължат играта си и по време на хранене, а ако им ги отнемат стават агресивни и започват да капризничат, докато не си ги получат отново. Но пък не децата са виновни за това, а родителите, понеже така имат време за техните си задачи и са спокойни че децата им няма да правят бели, докато се зомбират пред екрана. Племенника е на 6 г., но не можем вече да го откъснем от монитора – стои до 4-5ч.сутринта на игрите, поспи т3-4ч.и отново пред монитора. А когато се опитваме да му отклоним вниманието с някаква друга игра или книжка, ефекта е за около час, и пак същото.

  • Vesela
    January 13, 2017 at 8:11 am

    A telefonite smartfoni i t.n sashto

  • мхм
    January 22, 2017 at 2:31 pm

    Майнкрафт няма нива и наистина кара децата да мислят, да не говорим че могат да се правят много сложни неща, машини и дори процесори. Статията е пълна лъжа!

  • Христо Добрев
    January 22, 2017 at 3:02 pm

    това е до много голяма степен вярно, но Стив Джобс не спира производството на таблети, а вместо това дава съвети как да бягаме от негово изобретение. Във всяка втора игра след като минеш първото ниво, няма пауза, пуска се второто ниво и така нататък. така се губи представа за времето. Когато натиснем бутона за изключване случайно има голям шанс да не пуснем играта пак, затова тя ни задава въпрос дали искаме да излезем. В играта counter strike global offensive за да спечелиш повече точки трябва да играеш специална игра която е поне час и половина. но ако играчът излезе по рано няма да може да играе цяла седмица. да не говорим за напрежението поради игрането.
    Искам да кажа че аз съм на 12, и продължавам да играя counter strike global offensive защото ми се играе,но въпросът че игрите са създадени за да губят време, за да могат създателите да печелят повече пари.
    Децата не са виновни, а виновни са родителите, създателите на игрите, на аипадовете, на социалните мрежи и така нататък

  • С. Тодорова
    January 22, 2017 at 8:49 pm

    Използването на тези технологии успешно се налага с времето. Ние родителите трябва да научим децата си да ги ползвамт разумно. Вниманието, времето и игрите, с които запознаваме ние децата си са от съществено значение. Децата ни трябва да са винаги преди всичко останало те имат нужда от нас!

  • Anonymous
    January 23, 2017 at 10:52 am

    Чудесна статия!

  • Димитър Даскалов
    January 23, 2017 at 3:48 pm

    ОБМ Майнкрафт, вие се базира те, според мен тази игра е за 9 годишни лапета, аз играя LoL
    И не сънувам някакви миньони.

    • Katarina
      January 26, 2017 at 2:44 pm

      и аз я играя :Д

  • Христо
    January 24, 2017 at 9:10 am

    Поздрави! Ако към това се добави и влиянието на алфа лъчението, изгубеното време за общуване (с родители, връстници) и много други, общата картина става още по- лоша. Изниква простия, но основен въпрос: Какъв е смисълът на нашия живот! Да работим, да създаваме деца, да четем книги… или нещо друго! Това е основата от която трябва да се гради живота ни. Иначе случайността няма да помогне.

  • Dimi
    January 24, 2017 at 3:29 pm

    Игрите стимулират и развиват мозъка в умерени часове игра.Принципно всеки/не само децата/ може да се зомбира от някоя игра всичко зависи от средата

  • Iliana
    January 24, 2017 at 7:09 pm

    А какво ще кажете за съвременния свят, където всички са застали в офиси пред компютри 8 часа на ден???!!!! И това е работата на почти всички професии вече??? Искам да знам как се променя съвременния човек заради това, а не само децата.

  • Anonymous
    January 25, 2017 at 1:23 am

    Извинете ,но тука обижда труда на хората които са създали тези техники.Това да наричаш компютър дрога е безобразие!Той не разбирали,че това не е вина на никой.Аз съм се занимавал с игри и сега не съм ,,наркоман”.Това според мен е чудото на света.А в моето училище госпожата ми използва лаптоп и прожектор за да ни прави презентации,които ни помагат да научим повече за урока и да имаме по-добри оценки.От игрите аз научих английски език също така от тях се уча на нещо.А и замислете се какво ще прави едно дете на 21ви век без технологии?По неговата логика геймарите са наркомани,защото играят игри с блокчета. На играта ,,Минекрафт”има възраствово ограничение от 7 години нагоре.Това да е страшно?Не може да стане:наркоман,терорист,и т.к.Аз също имам компютър но засега и дрога не съм срещал,не съм използвал калашник,не съм искал да обивам хора.Затова аз не се дя пред компютъра най-много през лятото,защото тогава е топло и ходя на плаж,но когато навън има вятър и е -11 градуса не иска и беистбол да виждам.В момента не използвам технологии когато ям нито не съм дебелял от нерви.Храня се здравословно и пак си играя игрите.Например най-високата заплата в България е на програмист.Този така наречен ,,доктор” да си помисли на думите си.

    • Anonymous
      January 28, 2017 at 11:07 pm

      Много си прав и освен това,това е прекалило и текста е хиперболизиран

  • Iliana
    January 25, 2017 at 11:57 am

    Аз също играя и съм играла на различни игри. Мога да кажа, че най-зарибяващи за мен са онлайн игрите, където се играе с реални хора от целия свят. Там имаш реална връзка с реални хора, с които играеш едновременно заедно. Не мисля, че това е лошо, но играта така е направена, че ти отнема много време.

  • Анонимен
    January 25, 2017 at 8:12 pm

    Да наистина това е хубава статия, но освен игрите може и към други неща човек да се пристрасти например филмите , аз съм на 15 години и ми е много трудно да спра дори и само за момент да гледам, нужна ми е голяма воля за да спра добре, че я имам.

  • Една осъзната майка
    January 27, 2017 at 1:32 am

    Аз съм майка. Имам голям проблем с тези технологии. Дори и АЗ не само те ! Сама осъзнах, че не мога да стана от фейсбук, осъзнавам как хората са се вманиачили на тема харесване на снимките им и чета по фейсбуците им как се карат, ако някой приятел не им харесва вече снимките. Изпадат в паника и дори по едно време и аз бях така, докато не прочетох един коментар на една жена -“Абе хора вие луди ли сте? Какво сте се зомбирали? Какво значение има колко човека са ти харесали снимката или статуса ? В края на краищата тия снимки ги слагаме да ги виждат приятелите ни като албум, а не да ги харесват!” – тези думи ме накараха да се замисля.
    По отношение на децата така са се пристрастили, че не мога да ги отделя от там, но след тази статия се замислих и за тях. На прост език ще го кажа, за да разберът тези, които нямат малки деца и не разбират статията :
    Става война когато кажа да станат от играта да учат, да се хранят, да спят, да излезнат навън малко. Не искат нито на разходка, нито на магазин, а преди умираха за супермаркетите. От 2г никаде не искат да ходят. Ние пазаруваме те си стоят в къщи. На сила ги съгласавам да излезнат за максимум един час и ще счупят домофона или телефона дали могат вече да се прибират . Не мога дори да изчистя. Не искат да учат, дори в училище мислят кога най – после ще свършат досадните часове, че да се приберът да играят. Гонят котките с пушките и ги побъркват. Това въобще става страшно. Играта им е в детската стая и буквално са преместили цялата кухня там . Лудите ме хващат като видя току що сменени чаршафи с шоколад или с трохи. Омръзна ми да чистя. Не защото ме мързи, а защото след като съм изчистила, след 5 мин. не личи. Какво ли няма там бананови кори, мандаринови кори, трохи, пиене, ядене . . . Въобще като влезеш ще им видиш менюто по състоянието на стаята. Най – страшното е, че не искат да ядът. За тях това е губене на време или, ако с заплаха, че ще им взема играта дойдат на масата взимат пак телефоните и гледат,и ядът. Дори ги подсещаме да ядът. Всички условия техни са свързани с игрите. Нищо не могат да правят нормално. Може да ви е смешно, но дори в тоалетната ходят с тях и зарядните дори. Просто е някаква лудост. Аз вече се ограничавам, защото ме парят очите и имам главоболие, но сега разбирам, че и тях трябва да огранича, ако искам да стане хора от тах и да изучат, а не да ги съжалявам. По този начин им правя мечешка услуга. Наистина няма да имат никакъв спомен от детството, ако всичко продължи така . . . . . .
    В тази статия видях грешките ни. Изключително благодаря !

    Осъзнайте се родители !

  • bb
    February 11, 2017 at 9:34 pm

    mnogo interesna statia, koiato te kara da se zamisli6…..

  • Катя
    April 6, 2017 at 1:53 pm

    Защо да търсим виновни, когато искаме да решим проблем?
    Дали е виновна индустрията, инженерите, производителите или родителите – това не е същината на проблема и е загуба на време да се обсъжда. Тези технологии съществуват така или иначе и няма да изчезнат заради пожелателно мислене. Важното е какво място им отделяме в живота си и как ги ползваме. Дали мислим, като ги ползваме, или просто водим безмозъчно съществуване.
    Разликата между едно лекарство и отрова от същото вещество е в дозата и в начина на употреба. Същото важи и за игрите, технологиите и тяхното приложение. Книгата е книга и на хартия, и на дисплей, но има и хубави, и лоши книги.
    Няма значение средството – съдържанието е важно. Затова вместо да забранявате на децата си да играят, обяснете им защо е вредно да прекаляват. Ако разбират защо има нужда от здрави очи, те сами ще ги пазят. Ако възпитате нужда да са здрави и привлекателни, сами ще се грижат за стойката си и за това да тренират редовно тялото си. Забраните носят раздразнение, не разбиране. Учете децата си да мислят. Тогава те сами ще се пазят.

  • мими
    May 13, 2017 at 8:44 am

    Обясненията не са достатъчни, понеже повечето от децата са импулсивни, тоест подвластни на емоциите и желанията си. Способността на ума да доминира идва по-късно, едва към 14-годишна възраст умът евентуално придобива силата да се налага над емоциите и телесните нужди или капризи, да ги “възпитава”, или да се самовъзпитава. И то, само ако емоционалната част е приучена да се вслушва и да се подчинява – отначало на възрастните, и след това на ръководството на собствения си ум. Да не говорим, че и волята следва да се тренира. Погледнете колко от нас възрастните имаме проблеми със собствената си необузданост – умът казва едно, емоциите друго, а тялото – трето, като баснята за орела, рака и щуката, и трите дърпат в различни посоки. Знаем кое е добре за нас, но не винаги го правим. Тъй че е нужно да се разбира и психологията на децата, естествено е да се пристрастяват към нещо, което им харесва, нашата роля е да сме наясно и да им поставяме здравословни ограничения.

  • Vesaka
    May 15, 2017 at 9:07 pm

    Ами имам смартфон ама не го ползвам така както се обяснява в статията е да цъкам някоя игра понякога ама иначе стои захвърлен в къщи и почти не се полва. Не съм нонстоп в месинджър да си чатя с някой каот другите за простотии, (защото едно е да се арзбереш за нещо важно, но ако е наистина важно или ще се видиш с човека или звъниш ако не и не си с човека до теб значи не ти трябва и приемрно казахте намасата с таблета ами какво си пишат толкоз то каот ядеш оня закакво ти е ти ЯДЕШ оня няма място с цялата работа) почти не го ползвам или да играя КЛАЩ РОЯЛ малеееее! Или да играя тая игра минекрафт, тя не е лоша и не есамо за лапетия тоя Ноч създателя голям профит има нали е бая известна и продавана стана ама не съм си спомнял да я цъкам зомбирано постоянно. Даже имах акаунт и какво почти нищо а ся като я има и за телефона лапетията откачат а то казвам пак имаше първи стъпки в програмирането с минекарфт онлайн курс каот игра обучителна и има и версия специална за образователна цел не и знам точно името но мойе да проверите просто контрола трябва да е хубав от страна на родителите. А ТОЯ КЛАШ РОЯЛ МАЙКО МИЛА на таблета/телефона лапетията какво му играят на тая ФРЕЕ ТУ ПЛЕЙ ПЕЙ ТУ УИН игра дето е пълен КАНСЕР 🙂 ама айде де като полудели са и ся никои да неказва по добре така да играят навънка с карти щото по магазините цъфнаха за клаш роял карти и децата копуват не яде дюнер ако ще да е ако ще закуска, вафла или нещо плод ами карти и то сичките пари зават за тоя кансер а скапаните производители тоест те не са идиоти ами Умни хора разбрах че така се печели и да нали тия за луднали по тая игра и си дават патрите само за карти :Д Абе контрол трябва и това е не са виновни технологиите ами че е така безразборно ползането!

  • PepiOnLine
    February 4, 2018 at 6:51 pm

    Донякъде е вярно. Обаче за това че детето е било будно с аипад вклучен може да значи много други неща.
    Например колко вереме седи на ден. Или до колко късно. Но зажалост ако не се научат да използват електроника
    децата няма бъдеще. Електрониката ще бъде на всякаде в бъдещето. Но иначе, Много интересна статия!

  • Живко
    February 19, 2018 at 11:05 pm

    Много е хубаво

ОСТАВЕТЕ КОМЕНТАР