Показват се публикациите с етикет 90-дневна диета. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет 90-дневна диета. Показване на всички публикации

събота, 2 февруари 2013 г.

Постни гофрети с тиква и портокалов сок


Събота е - идеален ден за експерименти в кухнята :)
Днес споделям вкусната закуска на моите деца, която би могла да бъде и прекрасна вечеря за въглехидратния ден на 90-дневната диета ;)
 
Продуктите за около 10-12 броя:
 
1 ч.ч. пюре от тиква
2 ч.ч. брашно
1,5 ч.ч. портокалов сок
1/3 ч.ч. кафява захар
1 бакпулвер
щипка сол
1 ч.л. канела
1 пакетче ванилена захар
1 с.л. настъргана портокалова кора
3-4 с.л. олио
 
 
Всички продукти се разбъркват добре и сместа се оставя да отлежи 15- 20 минути. Гофретите се пекат в силно загрят и добре намазан с олио гофретник.
Ако е необходимо, олиото в сместа може да се увеличи, за да не залепват гофретите. Аз започнах с 1 с.л. лъжица, но първите две гофрети залепнаха жестоко и едва ги изстъргах от гофретника. С 4 с.л. олио се получиха идеални.
Тези гофрети стават по-хрупкави от обикновените, вероятно заради липсата на яйца в тестото, много ароматни и цветни.
Аз сервирах без добавки, единствено поръсени с пудра захар и канела. Децата ми се влюбиха във вкуса, надявам се и вие да споделите чувствата им :)
 

четвъртък, 31 януари 2013 г.

Спаначени кюфтенца с овесени ядки и черен сусам



Нямам извинение за дългата почивка, която направих. Почивка от публикуване, иначе и готвих, и ядох, и т.н. Но някак, с всички тези празници, не можах да се организирам да снимам, да описвам рецепти и да публикувам. Надявам се през тази година да се справя по-добре от миналата по отношение на публикациите и да опитам много интересни рецепти.
Започвам с първата. Интересът ми към кюфтета от овесени ядки започна още по време на Коледните пости от дискусията, която се заформи в едноименната тема във форума на бг-мамма. Тогава така и не ми остана време да се заиграя в тази посока, а сега мога само да кажа, че съм пропуснала много. Резултатът си заслужава.
(Предварително се извинявам за лошите снимки. Нямах търпение да споделя рецептата и се наложи да снимам по нощите със светкавица.)

Продукти:

2 ч.ч. овесени ядки / не от фините, а от класическите/
200гр. замразен спанак
1-2 с.л. ленено брашно
2 филии черен хляб
1 малка глава лук
черен пипер
сол
кимион
чубрица
джоджен
черен сусам за поръсване

Хлябът се накисва в малко студена вода и се изстисква добре. Спанакът се размразява, накълцва се и се изцежда добре. Лукът се настъргва и ли се нарязва на ситни кубчета. В купа се смесват  всички продукти без сусама. Постепенно се добавя около 1 ч.ч. вода, като сместа се разбърква добре. Сместа не трябва да е суха, но не трябва и да е прекалено влажна. Така подготвената "кайма" се оставя да отлежи 15-20 минути.
С навлажнени ръце се оформят кюфтенца. Поставят се в намаслена тава, намазват се с четка с малко олио и се поръсват с черния сусам. Пекат се в умерено загрята фурна до зачервяване.
Рецептата е изключително вкусна и много подходяща за въглехидратния ден на 90-дневната диета. Сигурна съм, че няма да съжалявате, ако решите да я опитате. А на мен ми предстои да изпробвам варианти с различни зеленчуци :)

събота, 17 ноември 2012 г.

Постен кекс с тиква




Започнаха Коледните пости. От уважение към поста реших до Коледа да публикувам само постни рецепти. За съжаление напоследък ми се струпаха доста неприятни емоции, доста пътувания, доста нерви и нямах никакво настроение да снимам или да пиша. Така, много от рецептите, които бях решила да споделя, ще останат за по-нататък.
За щастие, нещата се развиха в благоприятна посока и отново съм на линия.
У дома само аз спазвам постите. Това, разбира се, не пречи на останалите да дегустират и споделят впечатления от постните ми кулинарни експерименти. Започвам серията постни рецепти с десерт - кекс с тиква, съвсем постен, но изключително сочен, ароматен и вкусен. Поне това беше мнението на най-големия ми критик ;)
Както всяка година по време на пости, така и тази, отделям доста време за разглеждане, записване и обмисляне на промени на рецепти за постни ястия. Днешният десерт открих в този блог. Стори ми се интересен, а и отдавна ми се искаше да използвам тиквата в десерт, по-различен от тиквеник. И така, моят вариант:


Продукти:

Суха смес:
3 1/2 ч.ч. брашно*
1 пакетче бакпулвер
1/2 ч.л. хлебна сода
1/2 ч.л. сол
1 пакетче подправка за меденки
едро нарязани орехови ядки

Влажна смес:
2 ч.ч. тиква / предварително сварена на пара и пасирана/
1 1/2 ч.ч. кокосово мляко
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. кафява захар
3/4 ч.ч. олио
1 капсула есенция "Ванилия"

Глазура:
1 ч.ч. пудра захар
1/2 ч.ч. кафява пудра захар
2 с.л. кокосово мляко
1 ч.л. лимонов сок

* В тази рецепта използвах чаша с вместимост 240мл.

Сухите съставки се поставят в купа и се разбъркват. В друга купа се поставят съставките за влажната смес и се разбъркват добре. Влажната смес се изсипва в купата със сухите съставки и двете смеси се разбъркват много добре до пълното им хомогенизиране. Сместа се изсипва в намаслена и набрашнена кексова форма / аз използвах силиконова форма и пропуснах частта с набрашняването/. Кексът се пече в предварително загрята на 180 градуса фурна около час до суха клечка /Аз пекох 50-55 минути, но следващият път ще увелича времето за печене с десетина минути. Кексът си беше изпечен, но ми се стори една идея по-влажен, отколкото би трябвало да бъде./. Кексът се оставя във формата за 10 минути и се обръща върху решетка до пълното му охлаждане.

Продуктите за глазурата се разбъркват и сместа се загрява за 10-20 секунди в микровълнова печка. Глазурата се изсипва веднага върху вече охладения кекс. Аз поръсих и малко канела отгоре.
Въпреки че отдавна приключих с 90-дневната диета, няма как да не споделя, че този десерт е много подходящ за вечеря във въглехидратен ден.



Ами, това е. Надявам се да ви допадне първото ми от поредицата постни предложения. У дома се хареса много, съдейки по почти празната чиния няколко часа след приготвянето му.

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Ароматни картофки на фурна



Е, как да не се похваля, че си имам нов фотоапарат. Старото ми другарче  се пенсионира след 8 години вярна служба. С новото все още се опознаваме, но се надявам някой ден да успея да направя наистина хубави снимки (blush). Днес просто представям една изключително лесна, семпла и вкусна рецепта, макар че другарчето вероятно заслужава по-впечатляващо представяне в обществото ;)

Продуктите:
1кг. дребни пресни картофи 
1/2 ч.л. куркума
1/2 ч.л. семена от кимион
1/2 ч.л. лют червен пипер
4-5 с.л. олио
млян пипер меланж
сол
стръкче салвия
3-4 големи скилидки чесън
/Ако не спазвате принципите на 90-дневната диета, може да добавите и 2-3 с.л. масло./

Картофите се оставят да престоят в подсолена вода около 15-20 мин. След това се измиват добре и се подсушават с кърпа. Ако картофите не са достатъчно дребни, се разрязват на две. Объркват се с мазнината, семената, солта и пиперите. Пекат се в предварително загрята фурна на 200-220 градуса около 40 минути, или до готовност и апетитен загар. В края на печенето се добавят счуканият чесън и салвията, и картофките се оставят в изключената фурна около 10 минути да поемат аромата на подправките.
Ами, това е :)  Надявам се да ви хареса днешното ми предложение и новото ми приключение!

понеделник, 28 май 2012 г.

Постна шоколадова торта с боровинки


Ако някой твърди, че по време на диета не можеш да си позволиш вкусна храна, с тази рецепта моменталически ще го опровергая:) Дори на мен ми хареса, а, както вече знаете, не си падам особено по сладкото.
Тук е моментът да ви предупредя, че който очаква торта като за снимка - накипрена и украсена, ще остане разочарован. Тортичката е просто опит да изпробвам нови съчетания на продукти, съвсем за домашна употреба и съвсем лишена от въображение и естетика при представянето. Тук вече се изчервявам, защото вероятно изобщо не трябваше да я показвам в такъв натурален вид, но пък рецептата си заслужава и ще рискувам.
Рецептата е съобразена с  разрешените за въглехидратен ден продукти на 90-дневната диета, но съвсем успешно може да се приготви и за хора, които не бива да консумират яйца или млечни продукти.
Блатовете:
Рецептата за блатовете е приспособена отново от рецепта от тефтера на мама. Там се кипри под заглавието "Арабски икономичен кейк", но присъства 1 яйце. Е, аз замених яйцето с 2 с.л. сладко от боровинки и в крайна сметка това са моите продукти:
1 ч.ч. захар
2 ч.ч. брашно
2с.л. какао
1 бакпулвер
1 ч.ч. вода
1/2 ч.ч. олио
5 с.л. сладко от боровинки
Смесват се сухите и мокрите съставки отделно. Двете смеси се разбъркват добре. От това количество продукти изпекох 3 блата с диаметър 17 см. Пекох върху хартия по около 20-тина минути на 170 градуса или до суха клечка.
Ганашът:
400мл. кокосова сметана
200гр. черен шоколад
Сметаната загрях за около минута в микровълновата, добавих начупения шоколад. Разбърках, загрях още за 30 секунди и оставих да се охлади. След като достигна стайна температура, прибрах в хладилника за 3 часа.
Сглобяването:
Надупчих две от платките с вилица. Намазах обилно първата платка със сладко от боровинки, поставих втората и отново намазах със сладко. Следва пласт крем и третата платка. Отгоре и отстрани измазах с ганаш, декорирах с кокосови стърготини и с коктейлни черешки.
Издънката:
След почти 24-часов престой в хладилника, кремът леко се беше напукал. Трябва да помисля как бих могла да избегна този проблем!
Резултатът:
Силно шоколадова торта, не много сладка, много сочна и добър избор за любителите на шоколад. Ганашът изобщо не бие на кокос, дори бих казала, че като консистенция и вкус не се различава особено от истински ганаш с истинска млечна сметана.
Първият си опит за постна торта отчитам като успешен! Искрено се надявам, че ще се хареса и на тези от вас, които се престрашат да опитат рецептата :)

събота, 26 май 2012 г.

Миди "Фюжън и класика"


Има рецепти, в които се влюбваш от пръв поглед. Рецепти, които ухажват въображението ти, предизвикват сетивата ти и вълнуват ума ти, докато не се предадеш на изкушението. През изминалата седмица тази рецепта на Мариянчето от "Фюжън и Класически рецепти" беше моето изкушение. Десетки пъти отварях блога да се насладя на снимките и описанието ѝ, да се опитам да усетя удоволствието от съчетанието на продуктите, и днес се предадох. Все пак, както е казал един мъдър човек като Оскар Уайлд - The only way to get rid of temptation is to yield to it...I can resist everything but temptation ( както е видно и от заглавието на блога ми).
   Изтормозих мъжа ми да търси пресни миди в събота в 6 следобед - мисия почти невъзможна, но той се справи :) Останалите продукти вече бях набавила в движение.
Срещнах единствено едно мъничко затруднение. Бирата никак не е съвместима с режима ми на хранене. Така че си позволих лека импровизация по отношение на продуктите - включих в действие любимото си бяло вино. Да, знам, колежките по режим веднага ще възразят, че и то е недопустимо, но се надявам едно миниатюрно прегрешение да не провали досегашните ми усилия. Педантично спазващите диетата могат да заменят алкохола с вода, но не гарантирам за резултата.
И така, моите продукти:
1,5кг. миди
2 стръка зелен лук
1 стрък пресен чесън
1 червена чушка
2 с.л. доматено пюре /имах отворено в хладилника домашно доматено пюре и замених пресния домат/
1/2 люта чушка /като любителка на пикантните храни, смело заявявам, че можех да сложа цяла чушка за още по-богат вкус/
1 връзка пресен девисил
200мл. бяло сухо вино
3 с.л. зехтин
сол
Измих мидите в 2-3 води. Нарязах всички зеленчуци и подправки на ситно, задуших ги  в зехтина, добавих доматеното пюре, мидите, виното и солта, и оставих на котлона около десетина минути, докато се отворят всички миди. Разбърках 2-3 пъти, за да се овкусят равномерно.
Това е не просто рецепта за приготвяне на миди, това е РЕЦЕПТАТА. Такова пиршество бедната ми страдаща диетуваща душа скоро не беше си устройвала. Шегувам се, разбира се! Нито е страдаща, нито бедна душата ми, даже напоследък е доста по-обгрижвана, отколкото при нормалния ми начин на хранене. Но останалото не е шега - рецептата е превъзходна! И, ако трябваше да я опиша само с една дума /понеже, както винаги, съм многословна/, то тази дума щеше да е съвършена.
Благодаря ти, Мариянче, че ме провокира и изкуши да опитам невероятната ти рецепта!

събота, 19 май 2012 г.

Ягодово - малинов сладолед с кокосова сметана


   Противно на това, което може би си мислите, предвид публикациите ми, аз не обичам сладко. И месото не ме блазни особено, виж на синьо сирене и бяло вино мога да изкарам мнооооого дълго време :) Та така, размечтах се, а все пак публикацията е за нещо сладко.
   Въпреки споделеното по-горе, има две сладки нещица, на които никога не мога да устоя. Едното е сладолед, за другото ще разкажа вероятно в някоя следваща публикация. Какво по-голямо щастие за мен от факта, че диетата ми позволява хапването на сладолед във въглехидратен ден, а и в плодов /ако използвам подходящите съставки/. И ето шанс за мен да опитам нов продукт - кокосовата сметана.
   На кокосовата сметана се натъкнах случайно, докато си купувах сушени плодове в един хипермаркет. Взех я с намерение да я използвам като добавка към крем-супи, а и да видя що за продукт е, как е на вкус, такива неща. От друга страна, обаче, много отдавна ми се иска да направя торта с изцяло растителни продукти и в тази си покупка съзрях подходящ случай да проверя дали кокосовата сметана се разбива на сняг, дали е достатъчно стегната и стабилна след разбиването и изобщо дали ще съм в състояние да заменя с нея  млечната сметана в  някоя торта. Да, знам, че има достатъчно растителни сметани на пазара, дори ги използвам понякога. Но тази, струва ми се, ще е по-полезна от тях.
   И така, до торта не стигнах, но реших да опитам един плодов сладолед, който да е подходящ и за плодов, и за въглехидратен ден.

Продуктите:
1 кутия кокосова сметана
10-тина ягоди
1 шепа малини /при мен замразени/
2-3 с.л. мед / в този случай сладоледът става подходящ само за въглехидратен ден/

Извинете, продуктите ми пак са дадени "едно към гьотере" (blush). Просто аз по принцип приготвям повечето ястия "на око" и твърде късно се сещам, че е трябвало да  претегля продуктите.

Приготвянето:
   Започнах с разбиването на сметаната. Както вече писах, планирах сладоледът да е за плодов ден, така че нямаше как да добавя захар или някакви сгъстители за сметана. Е, не успях да я докарам във вид, подходящ за шприцоване или крем за торта. Стана пухкава, но не и на сняг. Да не говорим, че изобщо не можех и да си помисля да обръщам купата за проверка дали ми е достатъчно разбиването. Очевидно, когато реша да реализирам намерението си за торта, задължително ще трябва да добавя захар и може би стабилизатор за сметана.
  Малините си разбих директно, както са замразени в кухненския робот, като им добавих и нарязаните ягоди. Накрая внимателно смесих плодовете и сметаната.
  Грешка 1:  Притесних се да не стане блудкаво и твърде киселеещо от малините, и реших да префасонирам сладоледа за въглехидратен ден. Добавих 2-3 с.л. мед. Да, но не взех предвид факта, че малините са замразени, медът се втвърди, много трудно го разбърках и си остана на топченца в сместа за сладолед.
  Късно беше да правя каквито и да било корекции, така че прибрах кутията във фризера и започна голямото разбъркване през половин час.
  И тук - Грешка 2: Не прецених, че нямам достатъчно време да разбърквам до готовност. След два часа във фризера, сладоледът все още не беше напълно замразен, а ние трябваше дружно да се изнесем към спортния комплекс за футболния турнир на баткото.
  4 часа по-късно сладоледът си беше напълно готов, но на места се забелязваха кристалчета. Явно е имал нужда от поне още едно - две разбърквания в процеса на замразяване, или е трябвало да размразя малините предварително. 

Резултатът:
  Фин и лек плодов сладолед. Грешка 1 всъщност се беше превърнала в ефект, тъй като топченцата мед бяха останали леко дъвчащи и приятно сладки на фона на киселеещия вкус на сладоледа. Хареса ми много с нежния си, почти неуловим дъх на кокос и наситения си малинов аромат. Децата също го одобриха, което прави мисията ми успешна.
   Задължително смятам да опитам и варианта без подслаждане, но вероятно с някакъв по-сладък плод.
  Това е, надявам се да ви хареса и да е интересно предложение за момичетата, с които дружно вървим по пътеките на 90-дневната диета.

понеделник, 14 май 2012 г.

Агнешко печено

   Едва ли откривам топлата вода с тази рецепта, но все пак ще я споделя по две причини. Първо - подходяща е за белтъчния ден на режима ми на хранене /ако бирата се замени с вода/ и второ - тричленното жури вкъщи единодушно реши, че е страшно вкусно и заслужава да намери място в блога. А аз - аз не обичам агнешко. Не го обичам до такава степен, че приготвянето му вчера в плодовия ми ден съвсем ми притъпи апетита да ям каквото и да е. Въпреки моите вкусови предпочитания, най-месоядният у дома, съпругът ми, отсече, че е станало разкошно, затова и го споделям:

Продуктите:
агнешко месо - при мен около 2кг. плешка, ребърца и врат /разпарчетосано беше/
олио
сол
черен пипер
червен пипер
3 стръка пресен лук
2 стръка пресен чесън
 мащерка, джоджен, салвия - пресни от своеобразната ми градинка на терасата
1ч.ч. бира

Направих каша от пиперите, солта и олиото и намазах с нея парчетата месо. Подредих ги в тавата, залях с бира, добавих зелениите и забравих във фурната под фолио за около час и половина.
Накрая запекох без фолио, не засичах време, но при сервирането месото направо се отделяше от костите.


Приятна вечер и до нови срещи!

неделя, 13 май 2012 г.

Крекерите на Ксения и ягодов шейк

С форума съм емоционално обвързана вече 6 години. Много от приятелствата ми, които се зародиха там, излязоха извън рамките на виртуалното общуване, а форумските ни срещи бяха знаменателни. Затова не е чудно, че доста от рецептите, които опитвам и ще показвам, са взаимствани от готварския подфорум на  "Бг мама". Днес ще покажа своя прочит на една рецепта за крекери, а на форумските си приключения ще се спирам по - подробно в следващи публикации.
В линка е оригиналната рецепта. Доста е сполучлива, правих тези крекери вече няколко пъти. Но вчера трябваше да използвам останалото ми орехово мляко, а и ми беше ден на въглехидрати, така че си беше съвсем в реда на нещата да направя нова версия на процедурата /опс, рецептата/.
Моите продукти:
130 гр. брашно - 50гр. царевично и 80 гр. пшенично
1/2ч.л. бакпулвер
1/2ч.л. сол
1/2ч.л. захар
2с.л. олио
2с.л. микс от семена - ленено семе, маково семе, слънчоглед, сусам
60мл. мляко от орехови ядки.

Спазих си точно начина на приготвяне,


излязоха ми две тави с крекери.

Като грешка отчитам, че в началото разточих тестото по - дебело и първата тава се оказа по - скоро с бисквитки, отколкото с крекери, но следващите се получиха идеални - хрупкави и крехки. Ето и крайният резултат:

Плодовият шейк:

    Днес все още имах останало мляко от орехи. Всъщност, дори не знам каква му е трайността на това чудо. Но един плодов шейк щеше да си е точно на мястото в плодовия ми ден.
Просто пасирах малко ягоди, добавих млякото и накрая лъжица бита кокосова сметана за разкош. Резултатът беше повече от задоволителен, направо вкусно си се получи за диетичен шейк. И щях да се насладя на интересен и полезен обяд, ако дребсъните не бяха го харесали толкова много :))) Видяха му сметката за отрицателно време без никакви угризения, за щастие успях да го опитам преди да го нападнат. Разкошен, особено с две бучки лед,

а според мен и полезен :)
   С  тази публикация отчитам като успешна и втората част на експеримента с мляко от ядки.
До скоро!

събота, 12 май 2012 г.

Постни гофрети с мляко от орехи




   Това е любимата ми рецепта за гофрети. Когато преди няколко години си купих уреда за гофрети, го "сефтосах" с нея и тя така си и остана най-често приготвяната от мен. За съжаление тази толкова сполучлива рецепта не е съвместима с режима на хранене, който спазвам в момента, така че реших да експериментирам малко по отношение на продуктите.

    Да започнем с  млякото от орехи:
   Винаги ми е било трудно да намеря заместител на млякото по време на пости. Никога, обаче, не ми беше хрумвало да си направя  мляко от ядки. Идеята ми беше подсказана от една дискусия на тема здравословно хранене, а начина на приготвяне открих тук. Спрях се на орехови ядки, тъй като винаги ми се намират у дома. Няма да преразказвам технологията на приготвяне, само ще споделя, че накиснах ядките снощи около 19ч. и направих млякото днес сутринта около 10ч. От 200гр. орехови ядки получих 700мл. мляко. На вид ми хареса, на вкус ми се стори приятно, така че смело се заех с гофретите...

Рецептата:
1/2 ч.ч. пшенично брашно
1/2 ч.ч. царевично брашно
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. захар
1 - 2 щипки сол
2 с.л. олио
1 ч.ч. мляко от орехови ядки


   Използвах чаша с вместимост 240мл. и от това количество продукти ми излязоха 5 гофрети.
   Е, няма да си кривя душата, вкусът им е доста различен, но по нищо не отстъпва на оригиналната рецепта, или на която и да е друга рецепта с яйца и млечни продукти.
  
   А с домашно сладко от горски плодове, бяха направо прелест!



   Отчитам успешна първа част на днешния експеримент и изчезвам да забъркам нещо с останалото мляко.
To be continued...