Фентъзи филмите стават все по-популярни. За жалост. От лъскави трейлъри и тежки рекламни кампании хората вече не знаят дали поредният фойерверк от спец-ефекти и героични дела на големия екран ще погали с благоухание техните сетивата, или ще припърди звучно в зрителните им нерви и ще скъса обикновените им такива. В случая визирам моето, така да се каже, негативно преживяване с Ерагон, както и с по-голямата част от комиксовите филми, които, както и да ги гледаме, в основата си са фентъзи. Визирам и прииждащия с пълна скорост (както беше казал един поет "The blood-dimmed tide is loosed... the best lack all conviction, while the worst are full of passionate intensity") A Dungeon Siege Tale, както и още дузина от породата му.Простете встъплението, но се опасявам, че тази тенденция ще расте в бъдещето. За щастие разполагаме с добро мерило за качеството на повечето подобни филми. В конкретния случай имаме заглавието Звезден прах. Това е книга на Нийл Геймън. Имаме и самия Геймън сред продуцентите. Имаме и неговия блог, където той заявява, че е готов да коли и беси наред в защита на филма. Тъй като в общия случай ние в Шадоуденс имаме доверие на Нийл Геймън, решихме неотдавна да гледаме Звезден прах. В резултат от това, немалко от нас повториха. Че и потретиха.
Азис някога бе възкликнал в едно интервю, когато го попитаха какъв грим употребява върху лицето и други части от тялото си, "Абе хубав мъж съм, хубав!"
Та, хубав е филмът, хубав! Наистина, макар и гримът да му идва малко в повече накрая. За литературния първоизточник нямам какво да кажа, не съм го чел, но доколкото знам промени има сериозни, като например цял нов завършек и липса на иначе подробно описана секс-сцена (тюх...) и на
няколко особено ценни ругатни на ключови места в сюжета. Това идва да рече, че филмът уж е детски – според пробните прожекции малчуганите нямали проблеми с него, даже искали да го гледат пак. От друга страна, ако аз бях родител, щях да внимавам – доколко е безопасно да изложиш детето си на танцуващ кан-кан Робърт ДеНиро? Не знам. Убийствата, някои от тях извършени със замах (особено първото) и лековата шегичка на уста, вече отдавна не впечатляват никого в училищна, пък дори и в предучилищна възраст, така че в това отношение проблеми няма.В основата си филмът е до болка познатата история за смотания готин младеж, който трябва да намери себе си и да порасне за истинския свят – на пръв поглед тотален шаблон. Това само идва да покаже колко е важно всъщност как е разказана една история, независимо каква е. Създателите на филма успяват да вкарат много чар и въображение в баналната сюжетна рамка, като немалка заслуга за това имат и самите актьори.
Чарли Кокс е в състояние да изтрие всичките клишета на образа си само с една усмивка. Ерик Стронг (Септимус) притежава истинско обаяние на мрачен принц – ще ми се да го видя в подобна роля в някой по-мрачен филм.
Ако определенията "хубава" и "типична англичанка" могат въобще да съществуват едно до друго, то те прилягат най-добре на Сиена Милър. Клеър Дейнс пък е абсолютно очарователна с фалшивия си британски акцент и платиненорусата си коса. И с прилепналата си рокля, разбира се. А като видях как изглежда леля Пфайфър, когато се трансформира в началото на филма...
Лекият приключенски тон на филма, разбира се, не може да не породи някои... странности в сюжета, които на места разтягаха достоверността малко повече от необходимо. Това си личи особено в кулминационната сцена, излишно удължена поне с десетина минути и разрешена със съшитото с бели конци обяснение от рода на "силата на любовта".
Налице са и станалите конвенция след Властелина хеликоптерни сцени и епични пейзажи, които обаче дразнят леко заради еднаквостта си с тези на още пресния първопроходник.
Всичко това обаче, както казах, малко или много бледнее пред настроението и свежестта, лъхащи от Звезден прах. Той е филм, който изпълнява чудесно задачата си да забавлява. (Аргх, ебаси куция край, ще се науча някой ден да си довеждам статиите до естествени и адекватни завършеци...)