Конфликтът между Ахил и Агамемнон в "Илиада"

         Конфликтът между съвършения воин и върховния вожд на ахейската войска е породен от желание за надмощие. Сблъсъкът между Ахил и Агамемнон в първа песен на „Илиада” остава само словесен, завършва с моментно помирение, пренася се на Олимп и носи след себе си много тежки последствия, които дават тласък на бойните действия.

 

         Враждата се заражда от желанието на владетеля Агамемнон да отнеме пленницата Бризеида от Ахил. За честолюбивия герой това е грубо нарушение на воинските традиции, според които плячката е признание за заслуги в битките. Богоравният Ахил с основание гневно се противопоставя на алчния владетел. Това е човешката страна на конфликта, предизвикан от нараненото достойнство на героя, което предопределя по-нататъшните му действия. В стремежа за защита на честта сблъсъкът прераства в социален.  Богоравният Ахил става защитник на равенството и разпределение на плячката според заслугите, а не според общественото положение. Героят се смята за ощетен: „.../(1)...” Това задълбочава съперничеството между двамата.

 

         По силата на воинските закони Ахил, макар и богоподобен, е длъжен да се съобрази с волята на върховния вожд. Спорът по един принципен въпрос прераства в лична свада, на която стават свидетели ахейците. Агамемнон е главнокомандващ, двубоят се развихря пред събраните воини, затова думите на ахейския цар: „...(2)” звучат като предупреждение към всеки, който дръзне да се противопостави на вожда и да наруши принципите. Агамемнон вижда в лицето на Ахил заплаха за абсолютната си власт: „..(3)..”

 

         Гневът на двамата прераства в ярост, но не се стига до физическа схватка. Боговете не остават безучастни към случващото се на земята. Импулсът за възмездие на Ахил е спрян от Атина Палада. Той се вслушва в мъдрия съвет на богинята да укроти гнева си в името на общото добро и да запази словесния характер на конфликта: „(4)”

 

         Конфликтът между Ахил и Агамемнон завършва с привидно помирение – двамата се „пребориха с думи враждебни”. Владетелят се съгласява да омилостиви Аполон, но само срещу друга награда – плячката на Ахил. Богоравният обиден отказва да се сражава повече на страната на ахейците.

 

         Оттеглянето на Ахил не е край на двубоя – героят търси помощта на боговете, с което конфликтът се пренася и на Олимп. Пристрастията на богове и хора пречат да се възстанови нарушената хармония във взаимоотношенията.

Добави коментар

Трябва да сте регистриран потребител, за да коментирате материалите.

Коментари

Няма добавени коментари.