По професия Елена Пеева-Никифоридис е юрист. Завършила е юридическия факултет на Карловия университет в Прага с магистърска степен по международно право. От тридесет години живее в Гърция - живот на колела - и тук и там. Европейското образование, елинската култура и балканският манталитет са трите елемента, които изграждат мирогледа ѝ за света. През 2011 г. участва с разказ в литературен конкурс в Марсилия, Франция, на който е отличена със Специалната награда от Международния форум на жените от Средиземноморието. Издала е книгите "Коледно реване" (2013) и "Книга за Ангел" (2015). ... |
|
"Моят Шабат" е увлекателен разказ за стария Бургас, приютил различни етноси - евреи, арменци, руснаци, гърци и турци, за традициите на българските евреи в диаспората, за срещите на авторката със знакови личности от журналистическият ѝ период - Христо Фотев, папа Йоан Павел II, Ванга, за живота ѝ с Румен Леонидов. Книгата е композирана по законите на симфонична поема и впечатлява с мекотата на изповедния тон, с изящната нега на носталгията и с лежерния изказ на зрелия талант. Толкова много герои, но всеки от тях очертан с кратки и точни щрихи! Не мога да забравя прадядо ти Михал: напълнил пояса с ... |
|
"Невъзможно е да се устои на обаянието, което излъчват тези деветнадесет фрагмента от живота - уж на един човек, на една личност, но всъщност от битието ни в цялата му сложност, отговорност и красота. "Спектралният анализ" на това облагородяващо излъчване ще покаже, че то е съставено от мъдрост, опит, чистота на помислите и делата, от неопровержими, ала забравени или неудобни истини, съчетани с убеденост в дълга пред другите и озарени от вярата на хора от един действително изчезващ вид. Автобиографичността на книгата, която включените в нея разкази превръщат в неделима съвкупност от факти, спомени, размисли, ... |
|
"Проф. Венко Александров е от онези рядко срещани човешки същества, които респектират от пръв поглед. Те притежават зрим и неподправен финес и след кратко, дори мимолетно общуване, бързо разбираш, че срещу теб стои обаятелна, но не типична за планетата личност. За същества с подобен манталитет, способни на катарзис, на самонаблюдение и самоанализа, е предназначена и тази книга. Тя не е написана от лекар, не от виден спец, от медик, а споделена от човек, който цял живот е усещал, опознавал и е овладявал магията на думите. И пространствата между тях. И тяхната взаимна привлекателност. Достатъчно е да потънете в ... |
|
"Освен, че разполагаше с компромат за всеки големец, посетил "Интерпочивка хотел енд спа", Сотир Пазвански беше една от най-влиятелните личности в курортното градче. Като истински родолюбец, краевед и меценат, той държеше да е на всяка софра, да знае всичко и не пропускаше да вземе участие във всяка уйдурма и по-голяма далавера. – Добре съм си! - казваше той на всеки от върволицата гости, които посрещаше в хотела. – Ако под душа коленете ми започнат да остават сухи, тогава ще отслабвам! Откак съм на винце, кръвното ми е чук! Сто и педесет на сто и десет! Не мърда! Сотир Пазвански бе човек със замах. ... |
|
"Баничанската Света Богородица" е роман за живота и участта на българите в Македония през втората половина на 19 в. и началото на 20 в., когато на тази страдална земя се води величава борба за свобода и народност. Много мъка, много печал носи в душата си главната героиня Цвята. Животът е низ от драматични събития, срещи със смъртта, но и осъзнат стремеж към големия смисъл да се живее. Опора за своя житейски оптимизъм тя намира във вярата в Бога. Мерило за нравственост у македонския българин е отдадеността в борбата за опазване на българското чрез извоюване на църковна независимост и отхвърляне на османската ... |
|
"Тази книга събира на едно място словата на Елена Пеева и картините на Ангел Василев. Докато я четях, бях особено омаян от прелестта на словесната ѝ шевица, извезана с поетичната пъстрота на възхищението, предизвикано от магнетичните платна на отплавалия с небесния си платноход пловдивски художник. Ангелският отглас на рисунъка му тихо трепти в сказа на всеки един от тези разкази, посветени на живописния му дух, на болката му, която с Божията помощ, Ангел превръща в изящество. Както отбелязва и авторката "в картините му живееше вечния празник, но в душата му - Бог да я помилва, понякога празникът плачеше. ... |
|
"Посвещавам на светлата душа на мама, която е на път без куфар, вероятно в Рая. Когато бях малка, имах невероятно красива вещ: метално куфарче с истинска закопчалка, цялото изрисувано със зелени палми и героите на "Доктор Охболи". Мама ми го донесла от СССР, когато съм проговаряла. Често ме имитираше, че си приготвям "бадажа в туфала", когато тръгвах нанякъде в ученическите ми години. Спомням си как непрекъснато си играех на "багажа в куфара". Слагах в малкото пространство някаква блузка, чифт долни гащи, чифт чорапки, едно байкалче, гребен, фибички и вносен сапун, който измъквах ... |