© Иван Кутузов
За българската администрация обикновените граждани са данъчно-бюджетни единици. Единиците имат две основни задължения – да си плащат редовно данъците и таксите, и то без да смущават последователностите от предобедни и следобедни сиести, наречени работно време. Във връзка с второто задължение има измислени множество хитринки за отбиване на атаките на гражданята, но светът и технологиите се развиват и трябва непрекъснато да се измислят
нови способи да се опази мирният сън на бюрократа
Тези дни не кой да е, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) направи смайващо съобщение. Да, може да се подава жалба и по електронен път, но само ако е с електронен подпис. Сещате се каква е бройката на физическите лица с електронни подписи у нас – такива имат, кажи-речи, всички купувачи на обувки, тостери, хладилници и зъбни протези от Алфатар до село Ключ.
Гениално и потресаващо – няма електронен подпис - няма проблем, няма задължение за проверка и писмен отговор. Още по-любопитно е правното основание на "изобретението". В Закона за защита на потребителите (чл.178, ал.2, т.5) е казано черно на бяло, че всяка жалба до институцията трябва да съдържа подпис на лицето. Казано е също така и че "по анонимни сигнали производство не се образува".
А тук от КЗП , а и от други институции, би трябвало сериозно да се позамислят. Анонимка ли е един имейл? Може да е анонимка, ако неидентифициран субект отправя обиди и клевети към някого, без да посочва нито името си, нито адрес или телефон за връзка. Но ако въпросният човек не се крие, а просто
е намерил интернет за по-удобна и лесна форма на комуникация
какъв е проблемът на нашия бюрократ? Просто трябва да се погледне следващата разпоредба - чл.178, ал.3 от същия закон, за да се види, че жалбата без подпис не е правно нищо. Дори и нередовна, жалбата поражда последици - имейлът може да се разпечата на хартия, да се позвъни на жалбоподателя и щом липсата на подпис е така фатална, авторът на имейла да го подпише собственоръчно.
По абсолютно същия начин се процедира, ако искова молба или жалба постъпи в съдебно учреждение без поради пропуск да е била подписана. Разлика няма – в единия случай става въпрос за неподписан лист хартия, а в другия - за лист хартия, който може да бъде разпечатан. Нещата опират не до закон, а по-скоро до желание да се работи и до
ориенталски навици в отношенията между държава и гражданско общество
Друг е въпросът какъв е смисълът от чл.178 – 181 от Закона за защита на потребителите, ако тези разпоредби се използват, за да се стопират потребителските жалби. Въпросният закон е измислен в полза на потребителите, а не за да насърчи издевателствата спрямо тях.
Крайно време е българският законодател да спре да се страхува от интернет като убежище на тъмни субекти, чиято единствена цел е да графоманстват, обиждат и съзаклятничат срещу някого. Да, и това го има в световната мрежа, но къде ли го няма. Странно звучащи и параноидни жалби е имало още в древността и ще има, докато свят светува. Абсурдно е заради неизбежния процент злонамерени анонимки, майтапи и изцепки на лица с психични проблеми да се наказва цялото общество.
* Авторът е юрист
Рубриката “Анализи” представя различни гледни точки, не е задължително изразените мнения да съвпадат с редакционната позиция на “Дневник”.
