Спасяването на редовия фермер

© Дневник

Равен шанс за малките земеделски стопанства поиска новосъздадената коалиция "Чиста храна, честен поминък". Тя обединява природозащитни и потребителски неправителствени организации, сдружения на животновъди и производители на биохрани. Сдружението настоява спешно да се разработи и приеме наредба за преработка и директни продажби на храни, произведени в малки ферми, които спазват санитарните и хигиенните изисквания.

И малките имат права

В момента в България законовата уредба е една и съща и за малките стопанства, и за големите индустриални производители на храни. Изискванията са особено тежки, когато става дума за оборудване и сграден фонд. За да отговорят на тях, фермерите трябва да направят инвестиции от милиони левове. Условията са непосилни за стотици малки мандри, които са принудени да прекратят дейността си или да я ограничат само до продажба на сурово мляко. Нещо повече - те са длъжни да продават суровината само на един одобрен от ветеринарите изкупвач или мандра.

"Така 120 000 фермери са като крепостни селяни. Те не могат да избират дори между двама изкупвачи", обяснява Стоилко Апостолов, управител на фондацията за биологично земеделие "Биоселена". Според него на фермерите им липсват "мотивация, алтернатива, вяра, че инвестициите, които ще направят във фермите, ще се върнат. Липсва им надежда, че отглеждането на животни ще стане бизнес като другите", категоричен е д-р Апостолов.

Така на практика фермерите все повече зависят от милостинята на държавните помощи и от европейските субсидии. Това би могло да се промени, ако малките стопанства имат възможност да произвеждат и продават директно, смятат членовете на коалиция "Чиста храна, честен поминък".

България е единствената страна в Европа, в която е забранена продажбата на продукти от животински произход направо от фермата (сирене, мляко, яйца, птици, зайци и др.). А това е нормална практика в цяла Западна Европа, където малките ферми продават своята продукция в местните ресторанти, хотели, къщи за гости, на местния пазар.

"На практика страната ни е приела много по-строги хигиенни изисквания, включително към малките фермери, отколкото регламентите на ЕС ни налагат", заяви д-р Десислава Димитрова, национален координатор на движението Slow Food в България.

Да се огледаме наоколо

Прекалено често свръхстрогите изисквания към всички играчи на пазара, независимо от размера им, се обосновават със стриктните норми, поставени от Европейския съюз. Но Евросъюзът не поставя ограничения за дребните производители на храни. Специален регламент 852 от 2004 на ЕС (чл. 13) даже препоръчва институциите да бъдат гъвкави по отношение на стандартите, свързани с оборудването и мерките за контрол, които прилагат върху малките производители, обяснява Мира Дикова, директор "Бизнес и биоразнообразие" в Дружеството за защита на птиците.

Във Франция и Швейцария всеки регистриран фермер има право да преработва сам продукцията си, разказва д-р Стоилко Апостолов. Това става в т.нар. ателиета - стаички с топла вода, фаянс, циментов под. В тях се произвежда свежо сирене, масло и др. В събота стопанинът продава на местния пазар, доставя и на местните ресторанти, в местните магазини. Осчетоводява продажбите си и подлежи на контрол.

Във фермата Gwenolee & Paul Thebault например 40 крави осигуряват 210 хил. литра за годишната млечна квота. Плюс 20 хил. литра допълнително, от които на площ от 12 квадратни метра на място се произвеждат и продават 14 артикула - сирена, извара, масло. Всичко това - срещу инвестиция от 35 хил. евро за помещенията и машините.

Процесът не е хаотичен

Фермерите се регистрират, а ветеринарната служба дори изготвя типов план как трябва да изглежда предприятието. То отговаря на определени изисквания - под, стени, дезинфекция и др., но те са гъвкави и позволяват всичко да се случва под един покрив. Фермерите могат да продават само в района на общината или на две съседни общини. Продуктът отива директно при клиента, а не в склада, разказва за швейцарския и френския опит Стоилко Апостолов. И допълва: "Нашето настояване не е да се разреши преработка при какви да е условия, а при стриктно спазване на регламент 852. Само че изискванията към фермера, който ще преработва 200 л мляко на ден, да бъдат съобразени с това количество. Например да не му искат 10 ненужни помещения, мъжка и дамска тоалетна. В замяна на тези гъвкави условия фермерът ще има ограничение да преработва до 200 л мляко на ден и да продава само на краен клиент, т.е. на пазара (с мобилна хладилна витрина), на местни магазинчета за хранителни стоки и местни ресторанти, но не и в супермаркетите. Така купувачът ще знае кой е произвел продукта, ще го познава лично", обобщава д-р Апостолов.

Надеждата умира последна

Коалиция "Чиста храна, честен поминък" настоява земеделското министерство да изготви наредба, с която да регламентира всички тези въпроси. И е готова да помогне с експерти и споделяне на добри европейски практики.

"В Румъния например такава наредба беше създадена за шест месеца. Тя регулира количеството храни, които ще може да продава малката ферма, на какво разстояние ще се извършват продажбите, как ще се гарантира хигиената. Фермерите водят записки - какво влиза като суровина, какво излиза като готов продукт. Определено е също какво е наказанието, ако не се спазват изискванията - то може да е глоба, може да те затворят, да ти забранят да продаваш", обяснява Янка Казакова, ръководител на екип "Природен просперитет" в Международната екологична организация WWF.

Малките фермери приветстват предложението на коалицията. Сабина Йоткова от Цар Калоян, Разградско, и съпругът й са ветеринарни лекари. От 2005 г. те отглеждат 61 биволици. "Районът е прекрасен, намира се в природен парк, недалеч от река Русенски Лом. Част от земите са в обсега на "Натура", разказва д-р Йоткова. "Ако се разреши на малките ферми да произвеждат сами продукция от млякото, което добиват, това ще означава по-рентабилни стопанства", обобщава тя. И настоява за алтернатива. Според нея изискванията към фермерите трябва да бъдат минимализирани до степен, която гарантира качеството и сигурността на храните. "Решението ще се отрази добре и на фермерите, и на купувачите, които ще имат възможност да избират", смята д-р Сабина Йоткова.

Мильо Трофилов от с. Щръклево, Русенско, също подкрепя идеята. Той отглежда 79 биволи. Връща се назад в годините, когато през 1995 г. ликвидирал ферма с 32 крави заради ниските изкупни цени на суровото мляко. През 2006 г. отворил фермата за биволици с идеята, че това е по-рядко животно, търсенето ще е по-голямо, а оттам - и печалбата за фермера. Но не се получава точно така. "Цената на биволското мляко е по-висока от цената на кравето мляко, но пак става дума за смешни пари. А биволското месо е по-евтино и от говеждото", казва Трофилов. "Директните продажби ще означават повече приходи за собственика, по-добро заплащане за наетите във фермата, по-добра инфраструктура и условия за животните", смята Мильо Трофилов. Според него животновъдството е на изчезване. "В Щръклево след 1989 г. се отглеждаха 1000 крави, сега са 40-50. Нямат стимули хората, не могат да издържат", казва той.

На същото мнение е и Хасан Селимов от Две могили, Русенско. Той има ферма с 50 крави и 150 овце. С животновъдство се занимава от 1994 г. "Много се трудя, но все съм на ръба", казва Селимов. "Държавата отпуска някоя и друга стотинка субсидия, но мандрите ни я вземат. Ако ни позволят да произвеждаме и да продаваме, при нас ще остават повече пари. Може да е стотинка, но ще остане за нас, няма да излезе от стопанството. И ще ни помогне да оцелеем", обобщава той.
Според инж. Марияна Юнгарева, директор на дирекция "Качество и безопасност на храните" в земеделското министерство, още през 2006 г. е подготвен проект на Наредба за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход. Той е предоставен на заинтересуваните организации за съгласуване, но поради липса на правно основание в Закона за ветеринарномедицинска дейност или в Закона за храните не е стигнал до същинско разглеждане.

На официална среща в края на май между вицепремиера Меглена Плугчиева и посланиците на Великобритания и Австрия и представители от посолството на Франция бе потвърдена необходимостта от въвеждането на законова норма, която да позволи на фермерите в България да достигнат до потребителите по легален начин, а на потребителите - да избират качествени и вкусни продукти с регламентиран произход, които не замърсяват околната среда и осигуряват достойно заплащане на фермерския труд. Според вицепремиера Меглена Плугчиева "българското правителство е в дълг към малките земеделските производители и фактът, че няма закон, който да подпомага тяхната дейност, възпрепятства усвояването на част от средствата на Европейската програма за развитие на селските региони". Плугчиева пое ангажимент за създаване на работна група с представители на отговорните институции, академичните среди и на коалиция "Чиста храна, честен поминък", която да подготви проект на наредбата.