© Reuters
Семейство Джюб от Монюмънт, щата Колорадо: (от дясно на ляво) бащата Крис, Синтия, Лидия, майката Уенди, държаща Зекария, Исая, Майка, Ноа, Табита, Кейла, Хана, Джосая, Джошуа, Хавила и Присила.
Убеден съм, че най-лесната част от работата ми е да правя снимки. По-трудната е да имаш идеи за репортажи, да си осигуриш достъп и все пак накрая на произведеш нещо.
Това важи особено за тази история.
Прочетох някъде за куивърфул християните и реших да открия някое от тези семейства, за да документирам как живеят.
(Бел.ред.: "Куивърфул" (от англ. Quiverfull) е модерно - оформило се някъде след 30-те години на ХХ век. - течение сред консервативните евангелисти, най-вече в САЩ, но и в Канада, Австралия, Нова Зеландия. Броят им вероятно е не повече от няколко десетки хиляди, но през последните пет години те привлякоха вниманието на медиите с тоталния си отказ от каквото и да било планиране на раждаемостта. Името буквално означава "колчан, пълен със стрели" и е цитат от един от псалмите (виж по-долу), в който децата се възпяват като дар Божи.)
Успях в интернет форум да ги убедя да ме допуснат, макар да бях посрещнат с много скептицизъм. Едно семейство почти се съгласи, а друго на изток от Канзас се обади, че може да ги посетя. Само че те бяха доста далеч, а бюджетът ми - доста оскъден за такова пътуване.
© Reuters Джошуа (3г.) гледа баща си, който държи Библия по време на служба в дома на семейство Джюб.
Така открих семейство Джюб само на 90 минути с кола от родния ми дом в Колорадо. И те първоначално се съпротивляваха, но после приеха, след като разгледали мои работи от техния район. Бях снимал централата на организацията Focus on the Family, разкази за семействата на войници, завръщащи се от Ирак, както и т.нар. Бал на непорочността - християнска церемония, на която бащите полагат клетва пред дъщерите си да ги пазят. След като се убедили в безпристрастната журналистика и честния ми подход, Джюб ми казаха, че се помолили силно и решили да ме пуснат в дома си, за да опиша тяхната история в образ и звук.
© Reuters Крис Джюб пее и ръководи неделна служба на семейството и приятели във всекидневната им в Монюмънт.
Куивърфул, подобно на други вярвания или философии, приема различни форми. Вярващите най-общо смятат децата за дар от Бога и избягват всякакви форми за контрол над раждаемостта. За много от тях, включително за семейство Джюб, то означава тотална вяра в Господ и пълно доверие, че той ще определи колко голямо да е семейството им.
"Уенди и аз вярваме, че Бог иска да му се доверим за семейното планиране. Негова работа е как ще се оправя с резултата и ние нямаме проблем с това. Впечатлени сме колко невероятна е Неговата благословия... Имаме 15 деца, но защо да не кажем, че и 16 е благословия? Или 17? Или 18?"
© Reuters Синтия Джюб отваря в спалнята честитки от роднини за нейния 17-годишен рожден ден.
Работата ми беше същото като да се опиташ да си незабележима мушица на стената, за да видиш нормално какво се случва в живота и дома им. Крис каза на участниците в една християнска служба в дома им, че едно от най-хубавите неща на фотографите е, че са невидими. И след това ме представи.
Казват за фотографите, че не можеш да сбъркаш, когато снимаш дете или куче. Неотдавна семейство Джюб бяха изгубили кучето си, но имаха деца в изобилие. В дома им живееха 13 деца: шест от тях бяха под 5-годишна възраст, имаше близнаци, 4-месечно бебе и 17-годишно момиче, празнуващо рождения си ден.
© Reuters Хана Джюб (6г.) помага в чистенето на многолюдното домакинство.
В нашия бизнес казваме, че това е "среда, преливаща от мишени" за снимки. Накъдето и да погледнеш, нещо става. Трикът е да уловиш моментите, върху които да се фокусираш, както впрочем е и с разказването на всяка история. Всеки път най-добрите снимки стават при обикновени ситуации. Да ги забележиш тогава, когато другите ги подминават, и да ги уловиш по креативен начин е тайната на успеха на всеки фотограф документалист.
© Reuters Лидия Джюб (вляво) си дели фунийка сладолед с 1-годишната си сестра Присила.
Това, което ви представям, са част от близо 50-те снимки, които включих във видеопроект, резултат от двата ми дни, прекарани с Джюб. Най-любимата ми е тази с тригодишната Хавила, летяща във въздуха над трамплина в двора. Светлината, начинът, по който се е издула рокличката й, всичко тук разказва една история. Ех, всичко щеше да е перфектно, ако сестра й не се беше появила на фона с червената си рокля. Но, какво пък, няма пълно щастие!
© Reuters
Все пак благодаря на семейството, че ме допуснаха до живота си и че успяха да игнорират присъствието ми.
*Рик Уилкинг е фоторепортер на Ройтерс, базиран в Денвър, щата Колорадо. Той работи почти 25 години за агенцията в Европа, Вашингтон, а сега и в Колорадо.
Псалми 127:1-5
1. Децата - награда от Господа
(По слав. 126.) Соломонова песен на възкачванията.
Ако Господ не съгради дома,
напразно се трудят зидарите;
ако Господ не опази града,
напразно бди стражарят.
2. Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкова късно
и да ядете хляба на труда,
тъй като и в сън Господ дава на възлюбения Си.
3. Ето, наследство от Господа са синовете
и награда от Него е плодът на утробата.
4. Както са стрелите в ръката на силния,
така са синовете на младостта.
5. Блазе на онзи човек,
който е напълнил колчана си с тях!
Такива няма да се посрамят,
когато говорят с неприятелите си при градската порта.
